Няма такъв ден!

От няколко дни се опитвам да открадна всяка свободна минутка и да я профукам в съзерцаване на произволна точка в пространството. Но когато погледът ми попадне на половинметровата камара учебници, които трябва да прочета през следващите месеци, се връщам в реалността…но въпреки всичко продължавам да си сърбам кафето и да зяпам през прозореца.

Днес трябваше да е един много спокоен ден. Казвам „трябваше“, защото си мислех, че ще е такъв. Въобще бях забравила, че е Трифон Зарезан – брат ми, дядо ми и един колега имат именни дни. И плюс това нашите празнуват 21 години от сватбата. Денят беше всякакъв с изключение на тих и спокоен.

А утре пак съм на статистика. Даже не съм сигурна дали въобще трябва да ходя. Дълго е за обяснение…