ImPRESSed

- един ден да събера смелост да си боядисам колата на оранжеви и зелени ивици - като зебра. И да и сложа огромна розова панделка на покрива!
- да се изплюя от покрива на Empire State Building
- да направя нещо вярно от първия път
- да изпия едно кафе следобед във Виена и да се прибера същата вечер

- да изям едно кило прекрасни соленки, по рецепта от преди 10 години. Не ми харесва как ги произвеждат сега.
- някой да се сети да направи шоколад, който се топи като милките, но да не е толкова сладък, защото чак ми става лошо. Идеалният вкус на шоколад е този на Млечен - онзи евтин шоколад със светлосинята опаковка. Той ми е любимият, макар и понякога да му изневерявам (ама наистина е инцидентно)

Когато човек има някакъв свой си вътрешен проблем, близките му винаги се чувстват длъжни да го изтормозят с въпросите си за това какво му има. На кого е нужно това съчувствие? Отвратително отношение. Правилната реакция е да се разкараш и да направиш място на тишината. Толкова!

Гледам, че от няколко дни хора, които харесвам, не са писали нищо ново по блоговете и започвам да схващам идеята на това да си пазиш по няколко чернови за публикуване във времето, когато нямаш идеи. Вече текат последните 24 часа, в които ще го раздавам болна и от утре, жива или умряла, се появявам в университета с гръм и трясък - ако се наложи дори с болничното легло, системата и санитарката…

По едно време беше модерно да се тиражира странната идея, че пасивните пушачи сме се били тровели повече от активните. Хайде да видим: активните вдишват дима през филтъра. Същият този дим в някаква степен се пречиства и през техните бели дробове и следва издишване. Нали така? И именно издишаното нещо замръсява въздуха, който използваме пасивните пушачи. Плюс пушека от горенето на цигарата. Толкова по въпроса. Къде бъркам?

Другата идея, която имах възможност да обсъдя с Танчето в Skype, беше, че всички технолози на дамски превръзки са МЪЖЕ! Нямам друго обяснение за, в почти всички случаи, безумната ергономия на въпросните стоки. И докато жените все пак имаме възможност да се оплачем, че доста партиди от почти всички марки създават неудобство, то горките бебета как да си кажат за памперсите? Те докато проговорят отдавна вече са забравили за мъчението…

Идеята на този пост всъщност беше, че има причина да бъде издигнат паметник на фармацевтите. Поклон!

Преди седмица прочетох във в. “Утро”, че се организира шампионат по судоку в София, тази неделя. Вече си мислех как ще хвана влака и ще отида, но ентусиазмът ми беше мигом попарен, щом се сетих, че в неделя съм от 8:00 до 18 :00 на Финанси. Ето ти дилема! До вторник планирах как ще тегля една майна на финансите и ще отида на състезанието, но като поразмислих…не ми беше оферта да си рискувам заверката. Все пак за 10 часа лекции става въпрос, а това откъдето и да го гледам ми се пада почти 1/3 от хорариума.

Отказах се от състезанието, отказвала съм се и от много по-смислени неща. Надявам се следващата година на 24-ти февруари да нямам ангажименти и да имам възможност да отида. Оказва се, че за 2 дни ще пропусна 2 събития, на които исках да участвам - блогкампа и шампионата. Ебати, нито ще си поговоря някога с Цезар, нито ще стана финансист! За какво въобще го правя?!

Мокетите крият неподозирани опасности! Днес лично се уверих в това. Преди да разкажа историята, държа да уточня, че съм на 20, но това не означава, че не се държа понякога като на 10.

Работата е в това, че обичам да се пързалям по мокета в коридора (не питайте) и досега проблеми не е имало, освен може би съдраните пътеки на равни интервали от по 2-3 години. Днес обаче не успях да преценя скоростта и наклона и си закачих ръкава на дръжката на банята. Както е известно всяко действие си има равно по сила и обратно по посока противодействие. Уверих се на собствен гръб, т.е. задник, защото части от секундата по-късно вече бях седнала в коридора с поглед тип “преди малко тука кацнаха едни зелени и казаха, че идват с мир”. Позитивното в случая е, че за пореден път се убедих, че съм си същото детенце, а отрицателното са болките на мястото, върху което обикновено сядам. Това е особено неприятно предвид обстоятелството, че утре съм на изпит и съответно няма как да клеча права насред залата.

В тази връзка може би е нужно да уточня, че липсата ми няколко дни на блогърския фронт се дължи на дългата и неравна битка с тънкостите на латинския език. Засега гадът ме бие по точки, но ще видим утре какво ще стане. Ако се окаже, че съм успяла да науча цял език за 2 седмици ще си самостисна ръката и ще се самопотупам по рамото. Е не съм ли изродка?!

Бях гледала по Discovery, ако не се лъжа, че в завода на Toyota били наети хора с остро обоняние с единствената задача да помирисват всяка част, която ще се постави в колата, с цел всички да имат еднакъв аромат. Смисълът на упражнението е, че ако нещо мирише различно от останалите, разваля общото впечатление за симетрия, а от там и за комфорт. Под носовете на тези работници дневно минават може би над 1 000 детайла.

А когато се избира парфюм не бива да пробваш повече от 3-4 аромата, защото губиш правилна преценка. Даже препоръчват да си вземеш мостри на хартия и да си ги пробваш вкъщи на спокойствие. В тази връзка според вас, в завода на Тойота успяват ли да си свършат работата качествено по отношение на еднаквия аромат на всеки детайл? Или е грешно твърдението, че губиш правилна преценка след няколко парфюма?

В актуалния февруарски брой на National Geographic една от основните теми са нубийските фараони. Чудесна статия! Новост за мен беше фактът, че в Древността дискриминация по расов признак не е имало, т.е. египтяните не са считали тъмнокожите нубийци за по-нисши. Дори е имало период, в който Египет е бил под властта на Нубия. Замислих се кога и къде се е зародил расизмът и защо още съществува.

Друг акцент в статията е възможността част от нубийското археологическо наследство да бъде изгубено в следствие на строежа на язовир и ВЕЦ. От една страна днес на територията на Нубия се намира Судан, а там не е като да нямат нужда от язовир и ВЕЦ, но от друга - нещата вървят към целенасочено унищожаване на останки от култура, която няма никъде другаде. Въпроси, въпроси, въпроси…

(От днес съм член на NG Клуб. От сайта на National Geographic можете да се информирате за актуалните теми в броя, а след регистрация ще имате възможност да свалите страхотни тапети и screen savers. Още не съм си вземала новото списание Атлас, така че ще се радвам да получа отзиви за него - струва ли си, какво е оформлението вътре и т.н.)

Клавиатурата на настолния ми компютър остана още от първия ми такъв. Прави впечатление, че някои от бутоните са по-изтрити от други. Предполагам повечето хора ще се решат, че става дума за местата, където се намират гласните. Е не е точно така

Най-изтрит към момента е “С”, а веднага след него - “Т” и “Н”. Чак след това са “Е”, “И”, “Я” и “А” - в този ред. “Ь” също изглежда доста зле, но той се намира при латинското “А”, така че е обяснимо. От цифрите най-зле е нулата, следвана от шестицата. Най-неизползваният бутон от клавиатурата ми е “Б” - като нов е.

В общия случай, за да ме накараш мен да си купя нещо ново, трябва да се счупи старото, което ми е вършело същата работа. Т.е. аз ще си използвам тази клавиатура докато се прецака окончателно, а така като гледам това скоро няма да се случи. Мисля си обаче, че тези производители, които държат да изпъкнат с качествени продукти, би следвало да са правили тестове и да знаят кои клавиши се използват най-често, за да подсилят именно тях. Мрън, мрън, мрън!

Един офлайн-познат ме попита на кого бил посветен блога. Отговорих му истината: “На никого”. Въпросът ми се стори доста тъп, защото аз пиша за себе си и нещата, които вълнуват мен. И аз като Оминаеши смятам един ден като ме хване старческата деменция да седна да си прочета блога от край до край и да спомня какво съм преживяла някога и какви глупости съм правила. В тази връзка си мисля, че е крайно време да седна да напиша и един ултра кифленски пост, за да не вземе някой да си помисли, че не съм като хората, на които се смея. Нали все пак се боря (или поне се опитвам) за един по-добър свят, а за да се решат проблемите е нужно първо да бъдат дефинирани…

И така нека да започнем с препоръки по отношение на клавиатурите

А преди с Таня ходихме да крадем череши и карахме ролери като за последно. После нашите ме принудиха да уча в Немската, където се запознах с Гергана и Маринела. Тогава за пръв път се сблъсках с идиотщината “енергоспестяващи крушки в класна стая”. След това бях в LK. Стаята беше бивш физкултурен салон, който доста бързо се превърна в студио благодарение на Дидка и Силвена. Имахме страхооотни плакати. Ебати, защо не си взех нещо за спомен…

От маса време знам, че енергоспестяващите крушки въобще не са подходящи за помещения, в които ще се чете, чертае или нещо от сорта и въпреки всичко пак трябваше да се убедя, че е така. Светлината им е студена и слаба. Уморяват ми очите много бързо. Т.е. и мен могат да ме уморят, ако съм цял ден в стая с такава светлина - просто действа на нервите. Пък друг е въпросът, че като си сложиш ръката над масата, трудно и откриваш сянката…ама съм и мрънкало! Доколкото знам, най-добре е светлината в стаята да е смесена - нормална и студена. За съотношения не мога да говоря, дори не съм сигурна, че последното ми твърдение е вярно. Но мисля да науча, че някой ден, като имам възможност сама да си проектирам осветлението, да знам как става.

Нова дисциплина, нов лектор. Първите му думи се доближават по смисъл до: “Циганите на сапун! Турците и евреите да се готвят!”

Нова дисциплина, нов лектор. Ден първи: “С рушвети и ходатайства не се занимавайте. Не приемам!”

Нова дисциплина, нов лектор. Лекция първа: “На който не му се слуша, да не влиза въобще, за да не пречи на другите”. Същият казва и: “Образованието е за богатите. Който ходи на работа си е негов проблем, аз си имам изисквания”.

Нова дисциплина, нов лектор. Понеделник, 8 сутринта: “Който закъснее въобще да не ми влиза”.

Толкова са различни. Инженери, икономисти и юристи разсъждават по коренно противоположен начин. Понякога чак ме изумяват. В един факултет - див национализъм, в друг - фашизъм в най-добрите му години, в трети - демокрация, братче, си е…както и да е.

(Не ми се ще в коментарите да присъстват имена на лектори, в случай, че ги разпознаят.)

И въпреки всичко обичам. Повече или по-малко, толкова. Нищо не се е променило. Не мисля да променям и себе си. Няма ли ден на вселенската любов?

Звуков фон: Morcheeba - Slow Down [Erotic Lounge (Deluxe Edition)]

Честит празник на всички, които днес празнуват нещо! Трифон Зарезан или св. Валентин - всеки си решава. На всички влюбени пожелавам щастие и много радост, а на почитателите на виното - добра реколта

Който не празнува нищо, може да се размаже с кофа течен шоколад, да си лае с познатите в Skype, да си рисува на съвсем истински офлайн лист (който по-късно ще се окаже задната страница на протокол по Електроника…), да гледа “Окна” или просто да се търкаля в чаршафи на рози…такива неща. Приятно непразнуване!

- Шшшуменско…
- Шшшвепс…
- Шшшобиески!

Днес съм анти! Ей толкова анти съм:

НО за да не каже някой, че ме избива на хейтърство:

Май трябва да се опитам и да обясня накратко какво не харесвам аз в този празник. Не ми пука, че е католически - като не съм вярваща, сега и Коледа ли да не празнувам?! Но не харесвам показността в отношенията. Не схващам защо аз трябва да изляза на 14.02 с някого под ръка, да се ухиля глупаво при все, че може би не съм в настроение и да правя калабалък на улицата… и ако по някакъв начин успея да излъжа някого, че съм много щастлива на този ден, още повече да му скофтя настроението за това, че е сам. Това е горе-долу същото като да отвориш сладкарница срещу сиропиталище. Съжалявам за гадното сравнение, но аз вярвам, че всичко се връща и ако днес ти накараш някого да се чувства зле, то утре ти ще си на негово място. За това и не мисля, че трябва дружно да се натяква през определен ден в годината, че някои са по-щастливи от други. Това е.

Всъщност не е само това: Ако все пак решиш да празнуваш 14.02 не трябва ли да е романтично? Кое е романтичното в тегелите от бар на бар и вечер на кръчма или дискотека?

От сега заявявам, че независимо какво ще се случи, аз в четвъртък ще пия червено вино и ще чертая волт-амперни характеристики на диоди. Наздраве и приятно празнуване на всички, които все пак имат какво да празнуват!

Преди време изведнъж на пазара масово се появиха едни гипсови плочки с мъдри мисли. За мое нещастие това се случи лятото около рождения ми ден. И така до днес съм горд притежател на “Пари назаем не даваме”.

Причината? Ами аз наистина не давах заеми. По това време нашите все още ми даваха точно толкова пари, колкото са ми необходими и нито стотинка повече. Съответно аз не считах за нужно да стоя гладна, защото на някой му се пуши, но няма пари за цигари. А те си мислеха, че просто съм скръндза. Две различни обяснения за едно и също нещо. Хората приемат това, което им е удобно и изглежда логично. И спират да търсят други. Класика.

Когато ме налегне убийствената скука търся спасение в Изповед. С пълното съзнание, че този сайт отдавна вече не е модерен в Блогосфера, си позволявам да пусна ново доказателство за това, че междинното звено между приматите и човека трябва да се търси именно в България. Насладете се на поредния връх в човешката еволюция:

 Дата на изпращане: 18 Януари 2008
“Аз съм момче на 16 години.Вчера стана нещо ужасно.Приятелите ми ме излъгаха да си направя путка - викат вземаш един буркан,облепяш го отвътре с дунапрен с Ц200,слагаш малко олио и ръгаш.И аз будалата верно така направих.Наистина като истинско,само дето както блъсках и се счупи буркана.Наряза ми се цялата главичка.Текна много кръв.Сега ме е срам да кажа на някой или да ида на доктор,но ме боли ужасно.Страх ме е да не ми стане нещо! Преди малко се опитах да пикая - ужасна болка.Кажете ми моля ви,има ли опастност да стане някоя инфекция и да ми го одрежат? Незнам какво да правя,а болката и срама са големи.”

Наистина не мога да разбера това сега някаква шегичка ли е, или сериозна изповед! Ако е майтап е много, много, много тъп. Ако не е - пак е много, много, много тъпо…ама и стряскащо и буди съжаление.

Всъщност много напомня на материалите във в. Лична драма. Чудя се дали да не направя и такава категория и да публикувам избрани творби от български автори. Ако се сбъдне сценария на Idiocracy може би дори ще се изучават и анализират в училище…

Днес блогчето навърши една годинка. Понеже е още детенце, празникът няма да се полива с алкохол, а ще раздавам фъстъковки или родопчета.

За следващата година ще продължа да следвам линията на липса на насоченост на темите, ще запазя името, надявам се и аудиторията. Визуалната тема нямам намерение засега да я бутам.

Сега май е момента да дръпна пространна реч за това, колко много хора нямаше да познавам, ако не беше блогчето. Като се замисля, всъщност не са чак толкова много. (Тези дни трябва да взема да се обадя на Ивката, че да и дам родопчето да се почерпи по случай случая.) Остава да си пожелая и музата да ме спохожда честичко и през започващата нова година писане!

Приемам всякакви благопожелания (в случая блогопожелания) и аплодисменти, като последните задължително под формата на хуманитарна помощ!

Случваше се така, че няколко пъти си сменях фризьорката. Винаги, когато съм сядала на нов стол и съм казвала, че искам да ми се махне цъфтежа и да се възстанови формата на косата ми, са ми отговаряли, че “ще се опитам да махна съвсем малко”. Звучи ми…отчайващо!

Явно всички, които ходят на фризьор искат да им се запази дължината с цената на ненапълно премахнат цъфтеж. Дори ако е възможно да не им личи, че са се подстригвали. Аз обаче държа да изглеждам, хм…освежена. Изумяват ме странните погледи, които срещам след изявлението ми, че не дължината е важна, а цялостния външен вид.

Мисля, че минавам за непретенциозна. В крайна сметка спестявам ненужното усърдие да правиш нещо, ефекта което никой няма да забележи…Единственият случай, когато се проявих като малко по-капризна беше скоро, когато казах “не искам да ставам жълта, а руса” и млъкнах. Доволна съм.

Съжалявам, че Вера вече не пише в блога си. Иначе има какво да каже и ми беше интересно да я чета. Не мога да намеря друг, който да покрива тези теми.

Няма да имам възможност да дойда на 23-ти в София, на изпит съм. Щеше да ми е интересно да видя хората. Явно ще се наложи да чета за събитието от Блогосфера. Кофти.

Винаги се вбесявам, когато времето не ми стига за нещо. Знам, че вината за това е в мен, защото в крайна сметка всичко опира до планиране и разпределение на задачите… Read the rest of this entry »

Преди време Тонито ми беше изтърсил следната гениална дефиниция за любов: “Важното е да ти разказва смешки и сексът да е добър”. Тогава се съгласих с твърдението и до момента съм му поддръжничка, но с леки изменения. Колко са леки е друг въпрос, който не е проблем на настоящото писание.

Днес си мислех защо се получава така, че когато човек обича, вижда (само) добрите страни, а по време и след раздялата - ОГРОМНИТЕ недостатъци. Наистина не ти става по-леко като си признаеш, че просто не си била с Подходящия и някак си трудно приемаш раздялата. И в целия яд и безсилие, които те обземат, започваш да търсиш недостатъци на страхотния човек, когото обичаш и това в опит да си докажеш, че не ти, а той губи. В какво се превръща любовта…

Не мога да приема, че това колко си ценен за някого се определя от количеството феромони, които разхвърляш около себе си. Но и ако не го привличат с външността си нямаш шанс да се превърнеш в нещо повече от позната. Тъпо.

И понеже не ми се иска да завърша с псевдофилософски мисли, защото е тъжно, а аз довечера съм на рожден ден слагам един линк към серия образователни картинки. Надявам се, информацията да е полезна

За да не пускам друг пост ще си позволя тук да поздравя Трифон, който пак става на 18 (според Дидо на 18! ) и отново да му пожелая всичко най-хубаво! И понеже е един перспективен млад мъж и вярвам, че много дами ще проявят интерес към личността му, ако някой действително се заинтересува, продавам номера му срещу 10 лв и уреждам запознанства срещу 20 Насам народе!

Не е нужно да си рус, за да правиш миловидно глуповати неща и хората да ти прощават със снисходителна усмивка…но помага! Потвърждение за това е фактът, че някак си не се ядосах на Руслан, който в събота вечер ми чете вицове за блондинки. А в понеделник и той дойде изрусен и то повече от мен!

Между другото блондинките в групата станахме много вече и мисля, че стигнахме критичния максимум, след който вече няма да може да протича нормален учебен процес Интересно Снежито кога ще вкара слънце в косите…

Много рядко сънувам и обикновено доста добре се наспивам. Кое е по-добре - нощем да живееш в друг свят или да се отдадеш на покой? В главата си съм виждала как розови пантери и лилави слонове играят карамбол, макар да си нямам и представа от правилата на играта. Говорила съм и с хора, които никога не съм виждала, но съм чувствала по някакъв начин близки. Сънувала съм, че негър ме разхожда из Токио и там намирам отдавна загубената си първа сребърна гривна.

Веднъж се случи да сънувам, че както спя се събуждам от земетресение. Беше толкова истинско! Имах чувството, че къщата наистина се клати. Един от големите ми кошмари, който преживявам всеки път, когато съм стресирана или просто притеснена от нещо е, че бягам в една гора по залез. Нещо, което не знам какво е, ме гони и аз се обръщам да го видя, но то е невидимо. И все пак чувствам някакъв неописуем страх, като от смъртна опасност. Бягам от това нещо и успявам да поддържам дистанцията между нас, но усещам, че се изморявам и че скоро няма да имам сили да продължа. И все пак това нещо ме гони през цялата нощ! Събуждам се, когато се спъна, падна и вече очаквам нещото да ме настигне.

И това е един и същи сън всеки път от години насам! За толкова време трябваше да съм свикнала с него и вече да не ме плаши, но ужасът винаги е голям. Абсурдна работа! Предпочитам нощем да виждам как си украсявам стаята с балони и храня катерици със сладолед…