За очите и за лещите

  

Не проумявам модата на цветните лещи. Изведнъж всички решиха, че не харесват естествения цвят на очите си. И го смениха! По-лесно е дори от това да си боядисаш косата. Какво тогава не е наред?

Лично на мен много отдавна ми е писнало сутрин да си губя времето в слагане на лещи, но е просто неизбежно. Като ме е страх от операции така ще е :) (А мисълта да нося очила е най-малкото еретична. Бих изгледала обидено всеки, който ми предложи този фантасмагориен вариант. Просто не се възприемам!) Та мисълта ми е, че докато за мен носенето на лещи е необходимост, защото иначе съм опасна както за себе си, така и за околните, то има хора, които си причиняват това по собствено желание. За мен като препатил човек, най-съществените плюсове са, че:
- при преминаване от студено в горещо помещение не ти се замъглява пред очите
- картината ти е много по-ясна и чиста през лещите, отколкото през очила
- не приличаш на зубрач от американска комедия
- има смисъл да се гримираш
Но и минусите на контактните лещи са си съществени, което се доказва от пълния отказ на майка ми да се занимава вече. Най-отказващите са:
- някои хора трудно свикват или въобще не успяват. Обяснявам: преди поставяне се иска много добро почистване, защото болката от дори една незабелязано останала прашинка може да е адска. Дори и да не е такава, ако не се извади да се почисти както трябва, през целия ден се изпитва дискомфорт.
- страх да не би да си бръкнеш в окото. Това просто не може да се случи! Личен опит…Но да – в началото всеки изпитва този страх, докато не свикне с мисълта, че е напълно безопасно. Обяснявам си го с това, че човек, който не се е занимавал преди, действа доста по-грубо. Т.е. той си внимава, но още не е развил нужната часовникарска сръчност – изнервя се от неуспешния опит, натиска малко по-силно, окото се насълзява…Тези неща се преодоляват още първата седмица, стига да не се откажеш.
- понякога при боледуване очите стават по-чувствителни и се изпитва голям дискомфорт до невъзможност или нежелание да си с лещи съответния ден. И ако си се заклел като мен доживот да не слагаш очила и съответно да не ти се намират такива, то вече можеш да го пишеш този ден в графата “дълъг и гаден”
- не можеш да използваш каква да е козметика – налага се завинаги да забравиш за евтините сенки със съдържание на олово (които и без това трябва да се избягват, но са прекалено разпространени на българския пазар), повечето спирали вече дразнят очите, нанасянето на молив отнема няколко секунди повече, някои ароматни съставки от парфюми и дезодоранти също предизвикват сълзене. Добрата новина е, че може да се използва всякаква козметика, предназначена за чувствителни очи. Разлика в цените между нея и обикновената почти няма, но със сенките наистина трябва да се внимава. В тяхното подбиране е основният проблем.
- при постоянно носене (като мен) в някои дни очите ти изглеждат зачервени без да има причина за това. Изглежда ето така (кликвайте си на линка спокойно – нищо страшно няма да видите)

Тръгнах от това, че основно момичета доброволно приемат тези негативи с цел да могат понякога да си сменят цвета на очите. Поне за мен това е неоправдано, защото в крайна сметка, дори и някой да се влюби в красивите ти зелени лещи, няколко дни по-късно ще разбере, че всъщност си тъмноока Може би причината все пак да съществува тази мода е като в обяснението за съществуването на луксозното бельо – за самочувствие!