Правопис и почерк

Иска ми се веднъж и завинаги да уточня нещо: такава дума като “правЕлник” няма! Не и в българския правопис! Също така има разлика между “критерий” и “критерии”. Просветените знаят, че това са единствено и множествено число на една и съща дума и понеже аз не виждам никакъв проблем в изписването на символа “й” (било то печатно или ръкописно), но за сметка на това не желая да използвам услугите на преводач, опитвайки се да разшифровам текст на майчиния си език, държа все пак всички дружно да се постараем да запазим буквата “й” в употреба.

Също така изпитвам неистово желание да поясня и друго: възможно е преди 1 000 години да не са били използвани такива подробности като точки, запетаи и главни букви. Все пак аз държа като чета един съвременен текст да се дивя на съдържанието, а не на наследствената грамотност, предаваща се в семейството от времето на Първата българска държава насам. И на кой език, жив или мъртъв, трябва да го кажа, за да бъде разбрана?! 

Естествено склонна съм да оправдая липсата на някоя и друга запетая в засукана конструкция (и аз правя грешки), но държа отделните думи да са видимо разделени една от друга. И това не за друго, а за да не ми се налага да проявавам свойствената си упоритост при разчитането на текстове, написани сякаш по правилата на латинския от преди първите реформи (цялото изречение е една дума, написана с главни букви). Доскоро не знаех, че някога се е пишело и така и си мислех, че го правят основно хора, имащи проблеми със зрението и нежелаещи по тази причина да си натоварват очите. Сега обаче виждам това явление в друга светлина – светското училище изглежда е загубило своята роля в обществото и е било заменено със семейното такова. Аз естествено не мога да умаловажя възраждането на родово-общинния строй, но предполагам не би било никакъв проблем на племенния съвет да се гласува закупуването на една граматика на българския език.

Честно казано никога не ми е пукало в какъв вид ще ми се оставят бележчици, стига да мога да ги разчета. Дали един почерк е красив или грозен е много субективно, по-важно е обаче, дали е четлив. Винаги когато ми се е налагало да разшифровам неща, наподобяващи сборници с древноегипетска поезия или арабски документи, първо съм се опитвала да разделя думата на букви, като същевременно се старая да ги разпозная кои са, но това отнема много време, а аз бързо се нервирам.

Никога не съм се оплаквала, когато е трябвало да препиша нещо от чужда тетрадка, няма и да го направя. В крайна сметка никой не е длъжен да си води записките по удобен за мен начин. Не така стои обаче въпросът, когато нещо е адресирано лично до мен. Пак повтарям: не държа на краснописа, той не е важен, но държа на четливостта. И понеже знам, че малко хора се наемат да разчитат нещата, които съм писала само за свое ползване, бележки и записки до други изографисвам със своего рода технически шрифт, за да не стават недоразумения…

Това, което написах за почерка, не е провокирано от никой конкретен човек днес – просто набирах с времето. Още в първи клас ни се набиваше в главите как трябва да пишем красиво или поне да изглежда така. Никой обаче не казваше, че въпросният текст все пак трябва да може да бъде разчетен след това. Нагледала съм се на всякакви готически символи. Слава богу, по-късно хората се осъзнават и започват да рисуват по начин, удобен за последваща употреба. Едно нещо обаче, продължава да ме трови: много хора продължават да пишат малко “д” с ченгела нагоре, вместо надолу. Това ме дразни само по една причина и тя е, че една от учителките ми ме караше да променям начина, по който изписвам малкото “б”, защото не можела да го различи от “д”-то на повечето ми съученици. Откачам, когато го виждам написано така! Не знам сега как е, но едно време в печатните тетрадки за упражнение, в които гледахме и се учехме как се изписват символите, “д” винаги си беше надолу, а само някъде в последните страници на книжката имаше тема за алтернативно изписване на някои букви и именно там се помещаваше омразния за мен вариант на “д”. И всички точно него са попили и мислят, че е оригинално!