Чужди езици

И понеже днес съм на вълна „език и правопис“, реших да ви представя някои по-интересни части от родословното дърво на езиците. Информацията е от Wikipedia, а ако долната извадка са ви били интересни и искате да видите повече, можете да го направите ето тук

Към ескимоско-алеутската група езици спадат:
- Ескимоски език, който има следните диалекти:
– чаплински диалект
– наукански диалект
– сирениковски диалект
– имакликски диалект
- Алеутски език, който изглежда си няма диалекти

Доста развеселяващи са следните няколко попадения:
- Енисейската група: Асански език (този и тук го говорят в някои квартали)
- Южно-аварската група: Анцухски език
- От романските езици: Провансалски език (в някои среди твърдят, че в прованса се говори на друг език. Вече имаме и научно доказателство)

Съвсем ново за мен е това, че азербайджанския език си има кубински диалект. Да не би да има област или град с име Куба или Кубина?! А дали някой може от раз да прочете и изговори името на ето този език: Субтиабатлапанекски език?!

Много интересна е и групите на езиците на индианците от Северна Америка. Страшно много са!

Има групи, за които няма информация. Такава е бушменската. Ако някой знае нещо по въпроса и има желание да помогне за допълването на енциклопедията, нека не се срамува, а гордо да вдигне ръка Ще се радвам след време като погледна за промени да видя, че и тази секция е попълнена.

Правопис и почерк

Иска ми се веднъж и завинаги да уточня нещо: такава дума като „правЕлник“ няма! Не и в българския правопис! Също така има разлика между „критерий“ и „критерии“. Просветените знаят, че това са единствено и множествено число на една и съща дума и понеже аз не виждам никакъв проблем в изписването на символа „й“ (било то печатно или ръкописно), но за сметка на това не желая да използвам услугите на преводач, опитвайки се да разшифровам текст на майчиния си език, държа все пак всички дружно да се постараем да запазим буквата „й“ в употреба.

Също така изпитвам неистово желание да поясня и друго: възможно е преди 1 000 години да не са били използвани такива подробности като точки, запетаи и главни букви. Все пак аз държа като чета един съвременен текст да се дивя на съдържанието, а не на наследствената грамотност, предаваща се в семейството от времето на Първата българска държава насам. И на кой език, жив или мъртъв, трябва да го кажа, за да бъде разбрана?!