Отново за коментарите

Пръв Longanlon, а доста по-късно и един човек, който не поддържа собствен блог (така че не знам по каква причина) ме подпита за коментарите. Т.е. защо коментирам сравнително рядко. Въпросът си е добър, защото аз иначе обичам да чета мнението на хората под статиите, които са ми харесали, а там винаги могат да се открият интересни идеи. Та аз почти нямам принос. А ето и в 5 точки основните неща, които ме отказват да се възползвам от правото си на свободно изразяване по всякакви теми:

1. Една от причините е, че не виждам смисъл в това да повтарям нещо, което вече е казано от някой преди мен. За това и няма помен от присъствието ми в блогове, които иначе много харесвам и чета редовно.

(Надявам се, че няма и такива, които са си помислили, че щом не присъстват отстрани в Blogroll, значи не ми харесват. От известно обмислям да допълня списъка с всички, които чета, но доста ще се разтегли страницата. А публикациите ми по правило са кратки и остава доста празно място, което пък изглежда грозно и неестествено. Така че най-вероятно блогрола ще го изтегля в отделна страница и ще сложа линк най-отгоре под лиценза. Но това ще стане, когато реша, че имам време и желание да се занимавам.)

2. Не коментирам и когато не съм съгласна с идеите на автора на поста – когато нещо не ми харесва просто не го дочитам и избягвам да давам негативни оценки, да не говорим пък за обидни квалификации. Да, случва се понякога в блог, който обичам да чета да открия материал, който да не ми допадне, но това не е причина да спра да го посещавам. Причина е, когато масата публикации започнат да не ми харесват или по някакъв начин да ме засягат.

3. Не виждам смисъл да коментирам и когато мнението на автора напълно съвпада с моето. Неща от рода на “И аз така”, “С теб съм”, “Съгласна съм”, “Само наш`те!” не са ми в стила. Ето, че се връщам на т. 1 (Не повтарям вече казано нещо)

4. Избягвам да коментирам, ако спам защитата на блога ме кара да смятам сборове или разлики на числа или да преписвам буквички от картинка, която трудно асимилирам (разберете ме, с почти 4 диоптъра съм и въпреки, че винаги съм с лещи, избягвам да се зверя в монитора повече от необходимото)…

5. С не особено добро впечатление оставам, когато след първия коментар в новооткрит от мен блог, получа съобщение от типа “Коментарът Ви е задържан за одобрение. Ще бъде публикуван след разглеждане от администратора”. Точно това ме и спря да въведа и тук предварителната модерация, когато имаше проблем с недоброжелатели.

Много ли са ми претенциите? Всъщност радвам се, че са малко авторите, които ме прогонват по т.5. Показва лично отношение някак си, един вид “Никакво доверие им нямам на тези, дето ме четат. Аз да си видя предварително какво пишат и ще реша какво да публикувам”. И започваш да се замисляш дали да изказваш мнение втори път или ще предпочетеш само да си четеш.

С т.4 правя компромиси, защото знам каква чума са спам ботовете и хората вече прилагат какви ли не гимнастики, за да се отърват от рекламните съобщения. Но когато объркам за втори или трети път някой символ (главно I и малко l) просто се отказвам. Аз съм си прост потребител и държа каквото правя, да го правя безпрепятствено. Всъщност май трябва да се радвам, че все още защитата не представлява картинка, която да трябва да прерисувам, за да удостоверя, че не съм бот