Телефонна

Всички сте се вкиснали след празниците! Един се радва, че била свършила “скапаната” година, друг не обичал сняг, на трети радиаторите му били студени…абе какво става?! Все по-успешно влизам в ролята на арменски поп, но вече взе да ми омръзва. Поредното оплакване обаче е различно. А ето и самата история:

Почти винаги вдигам телефона с репликата “Кажи!”, защото няма кого друг да търсят на моя номер и обикновено като ме търсят, то е защото ще се иска нещо от мен. И аз се приготвям да слушам, а ако се наложи и да си записвам. Досега никой не се е оплаквал, че този ми навик го е засягал или обиждал по някакъв начин. Днес обаче ми беше изтърсено следното: “все едно се обаждам на 166″. Хем ми стана смешно, хем се ядосах.

Смешно ми стана, защото на 166 едва ли отговарят по моя начин на повикванията, а се ядосах на отношението – и към мен и към служителите, обслужващи този номер. Ебати, цялата работа е, за да се приказва по-бързо и за да не се дават грешни пари на мобилни оператори. Като не го оценявате следващия, който ме потърси ще бъде надлежно поздравен, разпитан за времето в неговия край на града/страната, а както и за финансовото и здравословно състояние на всичките ни общи познати, които не съм виждала отдавна. После няма да пропусна на пратя поздрави и на родата и чак тогава ще пристъпя към изслушване на искането, заради което в крайна сметка са ме търсили.

Та покрай оплакването, че съм била отговаряла като централа и аз взех, че се вкиснах. Може би не е лоша идея да пробвам и с “Ако искаш да си лафим, натисни 1. Ако ще ме уговаряш за дискотека натисни 2. Ако имаш да ми връщаш пари натисни 3 или изчакай. За всичко друго натисни 0 или прекъсни връзката. За повторно прослушване кажи “Я пак!”