Зимни спортове

Ще започна малко издалеко: Тази сутрин ме събуди необичаен шум. Поглеждам през прозореца и не вярвам на очите си. “Сефте”, си мисля и продължавам да не вярвам – за пръв път от 15 години минава риначка по моята улица…

Пък то какво се оказа само: малко по-нагоре има едни къщи, обитавани от хора с неопределен и неопределим етнос (казват, че са турци, ама аз не вярвам много-много) и един от тях явно работи в някаква фирма, дето му се полага багер. Та точно с въпросния багер (който си го паркира пред къщи) е решил да се позавърти из близките 2-3 улици. Жив и здрав да е, много труд ми спести.

Проблем голям – пред вкъщи много навява. И като казвам много, значи наистина МНОГО. Как да е, входа го откопахме и с лопатите стигнахме до двора и вратата. Второто беше по-наложително, защото все пак трябва да си осигурим по някакъв начин излизането и ходенето поне до някой магазин. Не че имаше смисъл – целият квартал е блокиран и магазините поне днес нямаше как да бъдат заредени. Голямата хамалогия беше в двора, защото там вече наистина навява жестоко и пряспата варираше между 1,20 и 2-и-нещо (колкото е там таванът на гаражите). Упражнението по почистването на снега беше важно, щото комшиите още не са изразходвали амунициите, останали от новогодишната нощ (то блокът отсреща беше така снаряжен, че убедена съм, при вражеско нападение, можеше да отбива атаките поне седмица) и ката вечер тук се гърми като на война => колата просто нямаше как да бъде оставена навън. Споменах вече колко сняг беше…скапана съм.

Та думата ми беше за зимните спортове: няма нищо по-освежаващо от лопатения фитнес в прохладния ден. Всъщност улицата изглежда много красиво – снегът е чист и мек, формите са полегати, няма ръбове. Ама проблемът с придвижването си е сериозен.

Убедена съм, че от тук риначка няма да мине, поне не и в следващите 10 години. Оправданията са стандартни – краен квартал, забутана улица и т.н. Аз нямам излизане тези дни (изрусяването се отлага поне до отменянето на бедственото положение), ама притеснително е някак, че линейките, например, не могат да се движат по улиците, които не се водят главни булеварди.

А на мен, въпреки всичко, през целия ден ми минаваха такива идиотии през главата. Чудя се дали ако някой ден си купя мечтаното волво, ще се наложи да се изръся и за багер, който да рине пред мен и багерист, който ще го кара…