Изпълнено!

И така най-накрая намерих време да отида да сторя с косата си това, за което миналата година се клех, че и посмъртно не би се случило. Но стана! Отидох и се изрусих.

Признавам си, че ме хвана страх да направя това, което бях запланувала, а именно да изсветля голяма част от косата си. Реших да започна с по-малко. В резултат косата ми все още е преобладаващо тъмна, на много места имам пепеляво руси кичури и като цяло изглеждам доста по-светла от преди. И още не мога да се възприема по този начин!

Силно се надявам сега косата ми да не се изсуши и изтощи, защото си я харесвам мека, но наистина имах нужда от тази промяна във външния си вид. Пък ще видим дали ще реша да се поддържам така или ще ми мине нещо друго през главата! Но вече обмислям дали следващия път да не сложа още русо – харесвам се така.

Това новина ли е?!

Днес в Dir.bg отново е публикувана новина за насилието в училищата. Конкретният случай е, че 20 дни е укривана стрелба в класна стая. Мисля си, че и едно време са се случвали такива неща, но тогава не е имало такава гласност. Чудя се защо винаги стават големи скандали, когато се напише за нещо такова. И има толкова много коментари на възмутени родители (една част, от които също е била или малтретирана и друга част, към която се числят бивши насилници)…

Страх

Почти всеки ден вървя по ул. „Манастирище“ – минавам покрай бл.22, пресичам международното, спускам се по въпросната улица, прескачам линията и съм на пазара. От там – според зависи. „Манастирище“ е улица, на която има само къщи с дворове. В тях има кучета. Те ме познават много отдавна и нямам никакви притеснения да минавам от там, защото не ме лаят и не скачат по оградите и вратите като ме видят. До днес…

Този път вървях в обратна посока – от пазара към вкъщи и още в началото си имаше необичайно оживление. От всеки двор се чуваше лай. В първия момент не обърнах внимание и си продължих и около 150м по-нагоре разбрах причината за шума. Една миниглутница от 4 доста едри кучета минаваше от там. Моментално настръхнах, защото животните очевидно бяха гладни. Имах 2 варианта – да мина покрай уличните кучета и да се надявам да не ме нападнат или да се метна през някоя ограда право при ротвайлера или немската овчарка и да се надявам, че ме познава достатъчно добре, за да не ме изяде.

За очите и за лещите

  

Не проумявам модата на цветните лещи. Изведнъж всички решиха, че не харесват естествения цвят на очите си. И го смениха! По-лесно е дори от това да си боядисаш косата. Какво тогава не е наред?

Лично на мен много отдавна ми е писнало сутрин да си губя времето в слагане на лещи, но е просто неизбежно. Като ме е страх от операции така ще е :) (А мисълта да нося очила е най-малкото еретична. Бих изгледала обидено всеки, който ми предложи този фантасмагориен вариант. Просто не се възприемам!) Та мисълта ми е, че докато за мен носенето на лещи е необходимост, защото иначе съм опасна както за себе си, така и за околните, то има хора, които си причиняват това по собствено желание. За мен като препатил човек, най-съществените плюсове са, че:

С аромат и цвят на извънземни

„Като кръв от извънземно“ е описание на цвят. Аз истинско извънземно не съм виждала, предполагам и познатите ми не са. Обаче мисля, че всички се сетиха за кой точно тъмен и гаден оттенък на зеленото става дума.

Днешното питане е свързано с това, какво ми е набило в главата (а и не само в моята), че извънземните имат тъмнозелена кръв. Подозирам, че е от филмите, но не съм гледала чак толкова много фантастики. От друга страна не ми се чини Алф да е зеленокръвен, по-скоро го движи лилава течност.

Спокойствие

Къде ли е това?

И сесията продължава…

Надявах се днес да ми е последният изпит и след това да се отдам на нещо подобно на мързел+ходене на лекции, ама не ме огря. След големия резил по всеобща (всъщност още не знам колко е голям), последва и един направо безподобен по статистика, а още не си знам и оценката по основи. По всичко личи, че тази сесия ще е много дълга за мен…мислех си, че ще се ядосам, а ми е едно апатично. Ще се окаже, че всички приказки за статистиката са били верни. Само един Дян Мин ни липсва, за да заформим всички гадове в един семестър. В крайна сметка ще седна да прегледам още веднъж нещата и на втори ще си взема изпита. Надявам се така да се случи и с всички останали Успех!

Равновесие в системата

Днес засичам един човек, който ме застреля с новината, че е влюбен. Само преди седмица се чудех какво да му кажа, за да го успокоя, докато той ми драматизираше поредната приключила връзка, изтраяла само 4-5 дни. Иска ми се да можех и аз така да се отърсвам от преживяните неща, които са ме наранявали.

Получава се така, че някои само за няколко дни успяват да преболедуват приключила връзка, а други с години не могат. Ебати равновесието!

То всъщност равновесие си има – първите само са си мислели, че обичат, а вторите са обичали, но какво от това…някои само гледаме от страни и се чудим като кои искаме да бъдем, а през това време губим страшно много.

За двата милиона и щастието

Скоро Pro_01 публикува ето този материал за джакпота и хората, които искат да го спечелят. Първата ми мисъл беше: „ехееее, дай ми ги ти на мен 2 милиона и гледай след това“ и реших да драсна един коментар.

Не можах да го направя, защото всъщност не се сетих за какво наистина бих използвала тези пари. Каквото и да направя с тях ще е безсмислено. Ето ми ги и вариантите:
- да ги изхарча – няма да ми стигнат за Lamborghini Revention, освен ако от септември насам не му е паднала цената, което е малко вероятно, защото са произведени само 20 бройки, вероятно вече продадени.

В случай, че все още стои една свободна бройка за мен и ме очаква, няма да ми стигнат 730 000лв, за да си я взема. Ако предположим, че е възможно цената на колата да падне драстично и все пак да успея да си я купя. Следва плащане на каско и гражданска…трябва да се отчетат и данъците върху печалбата, която след тях вече въобще няма да е 2 милиона и с тази сметка отписвам колата.

Стая пълна със светлина

Спомних си, че съм чела приказка за това как баща поставил на синовете си задача, за да определи кой от тях заслужава наследството. Изпитанието било да напълнят стаите си така, че да няма празно място в тях и това да стане с възможно най-малко пари. Първият напълнил своята със сено до горе. Вторият не помня вече какво беше направил. Третият махнал всички мебели и поставил една лампа в центъра и напълнил стаята със светлина.

Понякога нещата са гениално прости. Не винаги по-голямото усилие означава по-добре свършена работа. Но го има и другия момент – не всеки може да разбере, че стаята всъщност е пълна със светлина. Харесвам елегантните решения.

Fun

Ако обичате да се смеете, но всички вицове, които четете напоследък, са отдавна  изтъркани, то marmalad.com е за вас! Фенка съм на сайта от преди създаването на блога и до сега продължавам да го чета. Хваля го, защото ми харесва и защото е много свежо място. И така: всеки, който има малко време за губене може да го погледне. Ето и някои от нещата, които го класираха сред любимите ми времетрошачки:

Катаджията дълго гледа книжката на спрелия шофьор и накрая казва:
- Абе нещо не ми харесва тая книжка… Нещо със снимката май не е наред?
- Какво не е наред бе, старши? Ето ме на снимката – третия отляво съм!

Е-номерата

Преди време бях публикувала в тази тема един документ, в който е описана сериозна част от консервантите и оцветителите, съдържащи се в храните, които купуваме. Доста от тях са забранени в една или друга страна, но не и тук. За голяма част има данни, че са канцерогенни. Други предизвикват алергични реакции, причините за които хората дълго не могат да открият.

Понеже не знам кой е съставителят на таблицата, която съм публикувала, не мога и да съм сигурна доколко е пълна и вярна. Вчера открих в книжарницата в университета книжка, в която са описани подробно всички вещества, с които се подобряват качествата на храните и напитките. Цената беше около 10 лв. Ще се учудите колко отрови поемаме с нещата, които ядем. Справка – вечният домат на Еленко.

Чужди езици

И понеже днес съм на вълна „език и правопис“, реших да ви представя някои по-интересни части от родословното дърво на езиците. Информацията е от Wikipedia, а ако долната извадка са ви били интересни и искате да видите повече, можете да го направите ето тук

Към ескимоско-алеутската група езици спадат:
- Ескимоски език, който има следните диалекти:
– чаплински диалект
– наукански диалект
– сирениковски диалект
– имакликски диалект
- Алеутски език, който изглежда си няма диалекти

Доста развеселяващи са следните няколко попадения:
- Енисейската група: Асански език (този и тук го говорят в някои квартали)
- Южно-аварската група: Анцухски език
- От романските езици: Провансалски език (в някои среди твърдят, че в прованса се говори на друг език. Вече имаме и научно доказателство)

Съвсем ново за мен е това, че азербайджанския език си има кубински диалект. Да не би да има област или град с име Куба или Кубина?! А дали някой може от раз да прочете и изговори името на ето този език: Субтиабатлапанекски език?!

Много интересна е и групите на езиците на индианците от Северна Америка. Страшно много са!

Има групи, за които няма информация. Такава е бушменската. Ако някой знае нещо по въпроса и има желание да помогне за допълването на енциклопедията, нека не се срамува, а гордо да вдигне ръка Ще се радвам след време като погледна за промени да видя, че и тази секция е попълнена.

Правопис и почерк

Иска ми се веднъж и завинаги да уточня нещо: такава дума като „правЕлник“ няма! Не и в българския правопис! Също така има разлика между „критерий“ и „критерии“. Просветените знаят, че това са единствено и множествено число на една и съща дума и понеже аз не виждам никакъв проблем в изписването на символа „й“ (било то печатно или ръкописно), но за сметка на това не желая да използвам услугите на преводач, опитвайки се да разшифровам текст на майчиния си език, държа все пак всички дружно да се постараем да запазим буквата „й“ в употреба.

Също така изпитвам неистово желание да поясня и друго: възможно е преди 1 000 години да не са били използвани такива подробности като точки, запетаи и главни букви. Все пак аз държа като чета един съвременен текст да се дивя на съдържанието, а не на наследствената грамотност, предаваща се в семейството от времето на Първата българска държава насам. И на кой език, жив или мъртъв, трябва да го кажа, за да бъде разбрана?! 

Лично отношение

Днес мярнах заглавната страница на „168 часа“. Най-горе в ляво беше написано: „Синът на емел етем влезе в бизнеса с недвижими имоти“. Реших, че написването на 2 имена (лично и фамилно) не е възможно да е печатна грешка, а дори и смело да приемем, че е,  то изглежда трябва и коректорът на вестника да е спял, хм…все пак за първа страница става дума. Сигурна съм, че е лично отношение. Или липса на уважение. Или и двете.

Другата ми теория е, че или има някаква радикална реформа в българския правопис, за която аз сега научавам (имената на министри се пишат с малка буква или журналистите са до там неграмотни, че не са забелязали грешката. Изключвам и двата варианта. Първия, защото българите по начало сме традиционалисти и тежко и горко на този, който посегне на езика, азбуката и правописа. Вторият вариант също го игнорирам, защото изпитвам някакво по-специално уважение към журналистическата професия. За това обаче ще обясня някой друг път.

Та какво ще кажете за този вариант на изписване на името? Има ли резон?