ImPRESSed

И така най-накрая намерих време да отида да сторя с косата си това, за което миналата година се клех, че и посмъртно не би се случило. Но стана! Отидох и се изрусих.

Признавам си, че ме хвана страх да направя това, което бях запланувала, а именно да изсветля голяма част от косата си. Реших да започна с по-малко. В резултат косата ми все още е преобладаващо тъмна, на много места имам пепеляво руси кичури и като цяло изглеждам доста по-светла от преди. И още не мога да се възприема по този начин!

Силно се надявам сега косата ми да не се изсуши и изтощи, защото си я харесвам мека, но наистина имах нужда от тази промяна във външния си вид. Пък ще видим дали ще реша да се поддържам така или ще ми мине нещо друго през главата! Но вече обмислям дали следващия път да не сложа още русо - харесвам се така.

Днес в Dir.bg отново е публикувана новина за насилието в училищата. Конкретният случай е, че 20 дни е укривана стрелба в класна стая. Мисля си, че и едно време са се случвали такива неща, но тогава не е имало такава гласност. Чудя се защо винаги стават големи скандали, когато се напише за нещо такова. И има толкова много коментари на възмутени родители (една част, от които също е била или малтретирана и друга част, към която се числят бивши насилници)… Read the rest of this entry »

Почти всеки ден вървя по ул. “Манастирище” - минавам покрай бл.22, пресичам международното, спускам се по въпросната улица, прескачам линията и съм на пазара. От там - според зависи. “Манастирище” е улица, на която има само къщи с дворове. В тях има кучета. Те ме познават много отдавна и нямам никакви притеснения да минавам от там, защото не ме лаят и не скачат по оградите и вратите като ме видят. До днес…

Този път вървях в обратна посока - от пазара към вкъщи и още в началото си имаше необичайно оживление. От всеки двор се чуваше лай. В първия момент не обърнах внимание и си продължих и около 150м по-нагоре разбрах причината за шума. Една миниглутница от 4 доста едри кучета минаваше от там. Моментално настръхнах, защото животните очевидно бяха гладни. Имах 2 варианта - да мина покрай уличните кучета и да се надявам да не ме нападнат или да се метна през някоя ограда право при ротвайлера или немската овчарка и да се надявам, че ме познава достатъчно добре, за да не ме изяде. Read the rest of this entry »

Не проумявам модата на цветните лещи. Изведнъж всички решиха, че не харесват естествения цвят на очите си. И го смениха! По-лесно е дори от това да си боядисаш косата. Какво тогава не е наред?

Лично на мен много отдавна ми е писнало сутрин да си губя времето в слагане на лещи, но е просто неизбежно. Като ме е страх от операции така ще е  (А мисълта да нося очила е най-малкото еретична. Бих изгледала обидено всеки, който ми предложи този фантасмагориен вариант. Просто не се възприемам!) Та мисълта ми е, че докато за мен носенето на лещи е необходимост, защото иначе съм опасна както за себе си, така и за околните, то има хора, които си причиняват това по собствено желание. За мен като препатил човек, най-съществените плюсове са, че: Read the rest of this entry »

“Като кръв от извънземно” е описание на цвят. Аз истинско извънземно не съм виждала, предполагам и познатите ми не са. Обаче мисля, че всички се сетиха за кой точно тъмен и гаден оттенък на зеленото става дума.

Днешното питане е свързано с това, какво ми е набило в главата (а и не само в моята), че извънземните имат тъмнозелена кръв. Подозирам, че е от филмите, но не съм гледала чак толкова много фантастики. От друга страна не ми се чини Алф да е зеленокръвен, по-скоро го движи лилава течност.

Къде ли е това?

Надявах се днес да ми е последният изпит и след това да се отдам на нещо подобно на мързел+ходене на лекции, ама не ме огря. След големия резил по всеобща (всъщност още не знам колко е голям), последва и един направо безподобен по статистика, а още не си знам и оценката по основи. По всичко личи, че тази сесия ще е много дълга за мен…мислех си, че ще се ядосам, а ми е едно апатично. Ще се окаже, че всички приказки за статистиката са били верни. Само един Дян Мин ни липсва, за да заформим всички гадове в един семестър. В крайна сметка ще седна да прегледам още веднъж нещата и на втори ще си взема изпита. Надявам се така да се случи и с всички останали Успех!

Днес засичам един човек, който ме застреля с новината, че е влюбен. Само преди седмица се чудех какво да му кажа, за да го успокоя, докато той ми драматизираше поредната приключила връзка, изтраяла само 4-5 дни. Иска ми се да можех и аз така да се отърсвам от преживяните неща, които са ме наранявали.

Получава се така, че някои само за няколко дни успяват да преболедуват приключила връзка, а други с години не могат. Ебати равновесието!

То всъщност равновесие си има - първите само са си мислели, че обичат, а вторите са обичали, но какво от това…някои само гледаме от страни и се чудим като кои искаме да бъдем, а през това време губим страшно много.

Скоро Pro_01 публикува ето този материал за джакпота и хората, които искат да го спечелят. Първата ми мисъл беше: “ехееее, дай ми ги ти на мен 2 милиона и гледай след това” и реших да драсна един коментар.

Не можах да го направя, защото всъщност не се сетих за какво наистина бих използвала тези пари. Каквото и да направя с тях ще е безсмислено. Ето ми ги и вариантите:
- да ги изхарча - няма да ми стигнат за Lamborghini Revention, освен ако от септември насам не му е паднала цената, което е малко вероятно, защото са произведени само 20 бройки, вероятно вече продадени.

В случай, че все още стои една свободна бройка за мен и ме очаква, няма да ми стигнат 730 000лв, за да си я взема. Ако предположим, че е възможно цената на колата да падне драстично и все пак да успея да си я купя. Следва плащане на каско и гражданска…трябва да се отчетат и данъците върху печалбата, която след тях вече въобще няма да е 2 милиона и с тази сметка отписвам колата. Read the rest of this entry »

Спомних си, че съм чела приказка за това как баща поставил на синовете си задача, за да определи кой от тях заслужава наследството. Изпитанието било да напълнят стаите си така, че да няма празно място в тях и това да стане с възможно най-малко пари. Първият напълнил своята със сено до горе. Вторият не помня вече какво беше направил. Третият махнал всички мебели и поставил една лампа в центъра и напълнил стаята със светлина.

Понякога нещата са гениално прости. Не винаги по-голямото усилие означава по-добре свършена работа. Но го има и другия момент - не всеки може да разбере, че стаята всъщност е пълна със светлина. Харесвам елегантните решения.

Ако обичате да се смеете, но всички вицове, които четете напоследък, са отдавна  изтъркани, то marmalad.com е за вас! Фенка съм на сайта от преди създаването на блога и до сега продължавам да го чета. Хваля го, защото ми харесва и защото е много свежо място. И така: всеки, който има малко време за губене може да го погледне. Ето и някои от нещата, които го класираха сред любимите ми времетрошачки:

Катаджията дълго гледа книжката на спрелия шофьор и накрая казва:
- Абе нещо не ми харесва тая книжка… Нещо със снимката май не е наред?
- Какво не е наред бе, старши? Ето ме на снимката - третия отляво съм! Read the rest of this entry »

Преди време бях публикувала в тази тема един документ, в който е описана сериозна част от консервантите и оцветителите, съдържащи се в храните, които купуваме. Доста от тях са забранени в една или друга страна, но не и тук. За голяма част има данни, че са канцерогенни. Други предизвикват алергични реакции, причините за които хората дълго не могат да открият.

Понеже не знам кой е съставителят на таблицата, която съм публикувала, не мога и да съм сигурна доколко е пълна и вярна. Вчера открих в книжарницата в университета книжка, в която са описани подробно всички вещества, с които се подобряват качествата на храните и напитките. Цената беше около 10 лв. Ще се учудите колко отрови поемаме с нещата, които ядем. Справка - вечният домат на Еленко.

И понеже днес съм на вълна “език и правопис”, реших да ви представя някои по-интересни части от родословното дърво на езиците. Информацията е от Wikipedia, а ако долната извадка са ви били интересни и искате да видите повече, можете да го направите ето тук

Към ескимоско-алеутската група езици спадат:
- Ескимоски език, който има следните диалекти:
– чаплински диалект
– наукански диалект
– сирениковски диалект
– имакликски диалект
- Алеутски език, който изглежда си няма диалекти

Доста развеселяващи са следните няколко попадения:
- Енисейската група: Асански език (този и тук го говорят в някои квартали)
- Южно-аварската група: Анцухски език
- От романските езици: Провансалски език (в някои среди твърдят, че в прованса се говори на друг език. Вече имаме и научно доказателство)

Съвсем ново за мен е това, че азербайджанския език си има кубински диалект. Да не би да има област или град с име Куба или Кубина?! А дали някой може от раз да прочете и изговори името на ето този език: Субтиабатлапанекски език?!

Много интересна е и групите на езиците на индианците от Северна Америка. Страшно много са!

Има групи, за които няма информация. Такава е бушменската. Ако някой знае нещо по въпроса и има желание да помогне за допълването на енциклопедията, нека не се срамува, а гордо да вдигне ръка Ще се радвам след време като погледна за промени да видя, че и тази секция е попълнена.

Иска ми се веднъж и завинаги да уточня нещо: такава дума като “правЕлник” няма! Не и в българския правопис! Също така има разлика между “критерий” и “критерии”. Просветените знаят, че това са единствено и множествено число на една и съща дума и понеже аз не виждам никакъв проблем в изписването на символа “й” (било то печатно или ръкописно), но за сметка на това не желая да използвам услугите на преводач, опитвайки се да разшифровам текст на майчиния си език, държа все пак всички дружно да се постараем да запазим буквата “й” в употреба.

Също така изпитвам неистово желание да поясня и друго: възможно е преди 1 000 години да не са били използвани такива подробности като точки, запетаи и главни букви. Все пак аз държа като чета един съвременен текст да се дивя на съдържанието, а не на наследствената грамотност, предаваща се в семейството от времето на Първата българска държава насам. И на кой език, жив или мъртъв, трябва да го кажа, за да бъде разбрана?!  Read the rest of this entry »

Днес мярнах заглавната страница на “168 часа”. Най-горе в ляво беше написано: “Синът на емел етем влезе в бизнеса с недвижими имоти”. Реших, че написването на 2 имена (лично и фамилно) не е възможно да е печатна грешка, а дори и смело да приемем, че е,  то изглежда трябва и коректорът на вестника да е спял, хм…все пак за първа страница става дума. Сигурна съм, че е лично отношение. Или липса на уважение. Или и двете.

Другата ми теория е, че или има някаква радикална реформа в българския правопис, за която аз сега научавам (имената на министри се пишат с малка буква или журналистите са до там неграмотни, че не са забелязали грешката. Изключвам и двата варианта. Първия, защото българите по начало сме традиционалисти и тежко и горко на този, който посегне на езика, азбуката и правописа. Вторият вариант също го игнорирам, защото изпитвам някакво по-специално уважение към журналистическата професия. За това обаче ще обясня някой друг път.

Та какво ще кажете за този вариант на изписване на името? Има ли резон?

Автор: PierrotАнонимността развихря омразата, анализаторските умове, конспиратоските агенти и самотните ръкоблудци. В интернет тя ражда доста странни събития, постове и коментари почти номинирани за Пулицър, както и омраза, достойна за австрийска опера и руски диригент. Но анонимника дали си помага по този начин или се целува с най - големият си враг: факта, че е никой?

Петър Стойков писа за правилата за добър блог. Едно от тях е “Бъди уникален”. Е, анонимността те потапя в море от такива драскачи като теб. Спамъри. Преди месеци бяха хейтъри ( ах, как ми харесва тази дума… ), но с моето все по - задълбаване в блоговете и онлайн източници на информация те стават просто спамъри. Както дразнещата реклама, така и тях ги подминавам вече като сфетофара на малката квартална уличка - ненужни, но съществащи грешки. Що правят анонимниците в нета? Даже Иван Бедров осъзна на своя глава колко са дразнещи…и текстът продължава тук! 

Предполагам почти всеки, който поддържа блог се е сблъсквал с този проблем. Петър Ванев много човешки е обяснил защо е дразнещо, изнервящо, на моменти смешно, в други - тъжно, но винаги откровено просташко.

Определено има някаква тенденциозност в търсенето на определени думи. Например всеки ден търсят при мен “Порно с животни” по 7 пъти, “листовки” и “правилник за движение” по между 20 и 25 пъти, а “Теодора Бургазлиева” се отчита 2 пъти. И това всеки ден! Човек започва да си задава въпроси докато си гледа статистиката. Има и някои откровено култови неща. Като това, че някой усилено търси ежедневно при мен “стихотворение за МАМА” и съм убедена, че е един и същ човек, защото “мама” неизменно е написано само с главни букви.

 Най-добре е да започна с наистина убийствените:
- “лежал в” - точно така е написано - с кавичките. Мисля, че е търсена информация за всички престъпници, за които е писано в пресата.
- prirodno nadareni - да правя тук предположения какво точно е търсено или да си затрая?
- индианци приморско - не съм чувала да има в този район, но щом казваш…
- купон ВМРО стол - я виж ти…
- как изглежда една къща - не си ли виждал?! То в градовете вярно, че не са разпространени особено, ама село нямаш ли поне?
- правилник за коли - това ме остави без думи
- намерени трупове през - странни интереси имат някои хора

Има една група, която наистина не знам как да я определя, но всички разбират, че има нещо общо между трите попадения:
- как се държи мъж, който - и толкова. Read the rest of this entry »

Става дума за подаряването на цветя. Кога и къде е започнало? Какъв е смисълът на този жест?

В Древна Индия проливането на кръв е било недопустимо. Жертвоприношенията са били под формата на цветя и плодове. Изключително човечен вариант наистина. Както всички знаят, жертвоприношения се правят само на богове. Поднасяйки цветя, ти всъщност ги принасяш в жертва на човека, който ги получава. Търсиш неговото одобрение като някаква висша ценност.

Голяма част от хората днес не знаят смисъла на този жест, но той винаги радва. И досега се практикува с идеята да зарадваш любимия човек. Но някои хора не възприемат нещата от тази страна. Съществува схващането, че с откъсването на цвете, ти го обричаш на смърт. И предпочитат да получават цветя в саксия. Поначало и аз приемам нещата така, но винаги се радвам, когато получавам и букети, независимо от повода. И най-често наистина има повод Мисля си, че цветето винаги трябва да радва, независимо дали го получаваш живо или е жертвано в твоя чест. В крайна сметка всичко се прави, за да те радва.

Само се чудя дали историята е истина или просто едно много романтично обяснение за жеста “подаряване на цветя”.

Тези дни малко позапуснах блога и това по 2 причини:
- изпит по Електротехника на 18.01 от 8:00 (взет)
- изпит по ОУД на 18.01 от 13:00 (чакам резултат)

Та подготовката за тези две събития ми отне малко повече време от обикновено, но основната причина да не се появява нов текст тук е, че нямах тема. Мисля и утре да ми е ден без нов пост, така че голямото завръщане най-вероятно ще е едва вдругиден.

Междувременно все не успявам да намеря време, което да съм сигурна, че ми е свободно, и да отида да се изруся най-накрая. Вече мина доста време откакто реших да си направя този подарък и не съм се отказала. Плюс това Трифон каза, че иска на рождения му ден да съм руса. Е това е - няма мърдане вече. Това ще рече, че със сигурност най-късно на 6.02.2008 вече ще съм русичко.

От маса време ми се излиза да танцувам, а на никой не му се идва с мен - стандартни оправдания (”имам изпит”, “скарахме се с гаджето”, “ааа, не, таман се оправихме с гаджето”, “свърших парите”, “днес е вторник” и т.н.). И понеже няма с кого да изляза реших да мина през магазина, да си взема бирени фъстъци, да се разложа пред телевизора с тях и да започна да дебелея. Заслужила съм си го, какво толкова?

И понеже съм в творческа криза няма да се разсърдя, ако някой реши да подхвърли тема, която иска да прочете и тук. Предварително отказвам да пиша за:
- газопровода
- проблемите на геополитиката
- световната конспирация
- модни тенденции за сезона пролет-лято 2008
- каква е разликата между колаген и силикон
- двойките от “Островът на изкушението”

Някой може ли да ми каже защо изведнъж темата на блога започна да се държи странно и да ми изтегля страничната лента най-отдолу под публикациите? Не мога да открия причината!

Модерно е да се говори за работа в екип. Лошо няма, стига да има комуникация. Когато такава липсва, виновни няма, а на този, който се опитва да си свърши някаква работа, налагаща взаимодействие с “екип” от “хора”, му остават 2 варианта:

- да пие една студена вода и да се откаже
- или да направи като мен - да строши един ден, да вдигне един луд скандал и да получи това, което му се полага. Някак помежду другото остава факта, че се наложи да се направя на идиотка пред поне 30 души… Read the rest of this entry »

…други животни!

Ето в тази тема става въпрос за красиви и грозни сайтове. Моето мнение е различно от изказаното там, но не за това ще става въпрос сега. Направи ми впечатление, че за елмаз.ком е написано, че след редизайна е станал красив. Реших да видя какво толкова са променили; всъщност на мен поначало не ми харесва начинът на организация на подобни сайтове…

Разлика в облика не видях, но друго ми направи впечатление. Ще започна малко издалеко:

Щом си се регистрирал в подобен сайт се предполага, че търсиш контакти с нови хора. Естеството на контактите може да е всякакво, но обикновено се търси приятел/ка. Това означава, че офлайн си сам. Щом си сам значи или не искаш да си с никой, или не можеш да привлечеш внимание, или никой не привлича твоето. Възможно е да има и други причини, но това са първите 3, за които се сетих и мисля, че те покриват поне едно 80% от случаите…

Защо тогава в една сериозна част от профилите в полето “За мен” е попълнена някаква вариация на: “Ако се интересуваш от мен ми пиши”, “красив, умен, с чувство за хумор…”, “Обичам честността, мразя лицемерието”, “Падам си по купони и красиви жени” и т.н. все в тоя дух? Read the rest of this entry »

Миналата година към април-май месец Мери решава, че иска да става студентка във Велико Търново. За целта първо трябва да се отиде до там и да се запише за изпитите. Вдигаме се двете сутринта с влака, времето е прекрасно - от онези дни, когато знаеш, че ще стане много топло, а утрото е приято хладно. С две думи “прекрасен ден”.

Купуваме си билетите и преди да се качим Маринела ми съобщава със сериозен тон, че тя, видиш ли, на чуждо място не можела да спи и колкото и да е сънена във влака била щяла да стои будна, докато пристигнем. Това сигурно нямаше да го запомня, ако не се беше разложила на седалката на петата минута. Пък аз обичам да гледам през прозореца и точно това правех, докато тя спеше. По едно време Мери се събуди и започна да ме забаламосва със себе си, в което иначе няма нищо лошо, стига да не бяхме на гарата в Горна Оряховица. Там трябваше да сменяме влака и точно това беше нещото, което забравих. Но понеже, аз си ходя с късмета, по едно време малко преди влакът да потегли, един мъж от нашето купе ни попита на къде пътуваме и точно като си отворих устата да му кажа се сетих, че ние ТРЯБВА! да слизаме. Последното се случи почти в движение. С това приключихме с екшъните за първата половина от деня.

Пристигаме благополучно в Търново. Маринела не спира да ми опява, че иска да се връщаме с автобус и така, докато не клекна на това и желание. Заемаме се да търсим мястото, където трябва да се записва. Намираме го, но там откриваме и ОГРОМНА опашка. Оставих я да си попълва документите и излязох да се разхождам. Така поне час, аз съответно съм на някакъв друг край на града, когато тя ми се обажда и ме пита: “къде си?”. На което аз отговарям: “Амиииии…тука съм…”

Както и да е - намерихме се с 300 обяснения и лутания. Останалата част от деня беше много добра. Между другото в Търново е най-добрата пицария, на която съм била.

Шоколадът е едно от малкото неща, които не мога да откажа. Предпочитам го на блокчета, но и бонбоните не връщам. Днес намерих един интересен текст, осветляващ ме по въпроса за това, колко са склонни да похарчат хората, за да получат изкушението, наречено “шоколад”:

“Швейцарската компания DeLafee пусна на пазара най-скъпите в света шоколадови бонбони, покрити с 24-каратово злато, които са предназначени за особено тържествени случаи.
Златното покритие е много тънко, може да се яде и не е опасно за здравето, дори напротив. А другото си е “прост” швейцарски шоколад, тоест превъзходен. Предлагат се два типа опаковки със златни бонбони.
В едната, наречена “Intimacy”, има само два бонбона и струва 37 долара. По-голямата кутия се казва “Celebration”. В нея има 8 бройки и струва 98,4 долара.”

Източникът е actualno.

На кого му пука за златото, щом става въпрос за шоколад?! Цената се вдига от глупости - не искам покритието, искам съдържанието!

Утре (май), в 8 часа (май), в Аула 1 (май) ми започва следващата порция лекции (май). Понеже снощи бях на рожден ден, т.е. до 12 бях с една рожденичка, след 12, т.е. днес вече бях с друг рожденик, днес по някое време станах и си спомних, че имам да пиша една курсова. Въпросното нещо трябва да е с обем около 10 страници, а аз разполагам с материал за 2. Не трябваше да си давам всички лекции на Маринела, може би с тяхна помощ щях да сътворя нещо по-добро. Много съм заспала…

Голямата ми болка е, че забравих да отида до унито да си видя програмата. По тази причина към настоящия момент (18:20) аз все още си нямам ни най-малка представа утре какво ще се прави. Много съм заспала…

Много важно пък! Отдавна не бях ходила на ретро парти. Много отдавна не бях слушала стари хитове, а снощи точно на такава музика ми се танцуваше. Остава отворен въпросът кое точно е ретрото на единствената позната ми песен на Aventura. Според Гери, ретро е всичко, що не е чалга и е на повече от 1 месец. Склонна съм да се съглася с това определение.

Сигурна съм, че всички ще оценят ето тази песен:

Приятно слушане!