Малко немска литература

Надявах се през януари да имам време да си взема от библиотеката „Die gerettete Zunge“ и да я прочета отново. Това е първата и мисля единствената книга на нобелов лауреат, която съм чела. Препоръчвам да се „консумира“ в оригинал – в превода идеите и атмосферата до голяма степен се губят. Когато я четох за пръв път си мислех, че макар и никъде да не ставаше дума за етническа толерантност, имаше някаква такава идея. Тъпо е – знам.

Докато четох „Katz und Maus“ на Гюнтер Грас през цялото време си мислех, че това е ебати тъжната книга. Седмица по-късно разбрах, че всъщност било трябвало да бъде не просто смешна, а направо невероятна комедия. Никога не съм схващала немския хумор. Това, което си спомням в общи линии беше, че е някаква история за някакво момче с адамова ябълка, която била толкова голяма, че някаква котка я била помислила за мишка (!?), и скочила отгоре и, докато юнакът спял на плажа. Тъпня. Може би проблемът беше в това, че книгата я прочетох принудително, защото с Гери трябваше да и правим анализ. Не е това начинът.

Покрай Гюнтер Грас се сещам и за Бети Фихтл, макар че нямат абсолютно НИЩО ОБЩО. От нея съм чела само „Injiziert“ и това остава единственият немски роман, който съм прочела на един дъх. Струва ми се малко наивен, но все пак си говорим за литература. Може и да е реалистичен, не познавам наркомани (мисля), за да дам компетентно мнение.

В „Nathan der Weise“ са поставени доста добри въпроси, като особено актуален в момента е дали човек е на първо място човек и след това нещото, като което се определя или обратното. Всъщност тази идея е зададена по малко по-различен начин: дали християните и евреите са на първо място християни и евреи и след това хора или обратното. Намесен е и ислямът, като трите религии са разгледани като равнопоставени. Човек трябва да е в малко особено настроение, за да прочете тази книга.

Ако не всички, то поне 90% от немските разкази, които съм чела, са свързани с живота след Войната – да, за Втората световна става въпрос. Беше доста трудно да им се прави анализ, защото в една доста сериозна част от тях нито веднъж не се споменаваше думата „война“, а и действителността, описана в тях и до момента ми е абсолютно непозната. По-късно захитрях и започнах първо да гледам в края на текста (там винаги е отпечатана годината на написване на произведението) и по това да се ориентирам с какво трябва да свързвам прочетеното. Общо взето Inhaltsangabe-тата си бяха уроци по надлъгване – доколко успешно ще се направиш, че схващаш какво си прочел и да докажеш, че текстът ти е повлиял по някакъв начин.