ImPRESSed

Понеже не се сещам за по-тъпо начало, ще започна с омразното на Longanlon “Станах в 6, измих се, ядох паста, пих кафе и тръгнах за университета”.

Снощи към полунощ се сетих, че имам да пиша протокол и като го видях какъв дълъг ще стане чак ме втресе. Едни схеми, едни таблици, едни сметки…елката е неоценим помощник при писането на протоколи. Как не съм я оценила до сега?! Свърших работата - чудничък стана, чак се изкефих накрая. Доста време ми отне и от толкоз обмисляне се разсъних, в следствие на което после не можах да заспя. На сутринта, по време на упражненията бях готова да разфасовам човек, стига да получа едно дълго кафе със суха сметана и две захарчета.

Имам кофти усещането, че следващите 3 дни, предвидени за вземане на заверки, ще са много динамични за мен. От сега се виждам как гоня доценти и асистенти по коридорите за автографи. Проблемът произтича от това, че липсвах едни 3 седмици (бях на другите лекции)  и чак сега научавам, че е трябвало в тридневен срок след тях да ходя в канцеларията, стиснала лист с изключително надлежно и не по-малко реалистично обяснение за това, защо, аджеба, е било толкова важно да ме няма.

До утре сутринта трябва да направя курсовата по счетоводство, така че няма да е зле пак да се улавям в сметкаджийската хамалогия. Притеснява ме само това, че при изчислението на показателите, на места получавам доста различни числа от написаните в отчета, върху който работя. Чудя се как да си го обясня. Т.е. аз си го обяснявам, ама…както и да е. Ще видим какво ще сътворя накрая.