Да загубиш човек

Още в началото държа да уточня, че не става въпрос за смърт.

Мисля, че съм споменавала, че не всички хора, на които държа са ми приятели. Верността и доверието са ми доста по-ценни от сходствата в характерите. Затова и има хора, на които съм помагала, въпреки че традиционно отношенията ни не са от най-добрите. Понякога такива връзки се градят на една обща тайна; тя поражда, ако не топли чувства, то поне необходимост от доверие.

Но хората се променят и в един момент се чудиш кой е този срещу теб, а много вероятно е и той да се пита същото. Тогава се разминаваме. Трябва ли да съжалявам, че човек, на когото съм държала, се е променил? Виновен ли е той или грешката е в моето светоусещане? Какво се случва с доверието само, когато приятелството избледнее.

А имах преди приятелка, с която се случиха така нещата, че се разделихме и си изгубихме дирите, а доста години по-късно като я видях, се почувствах цяла за момент. Доста рядко явление при мен.