Местене

Много ми стана отровна атмосферата тук, затова обмислям преместването на блога на друго място и под друго име с надеждата, че ще се чете и коментира от други хора. Чудя се дали да бъде отново на wordpress или да сменя платформата. Вече си свалих ескпорт файла, така че е въпрос на решение „кога и къде“.

Този път няма да правя грешката да си поставя адреса в профила в Skype. Все пак всеки, който се интересува, може да си пита за линк (след като се установя някъде). За да съм сигурна, че хейтърите няма да се преселят след блога този път ще забраня индексирането в google.

Естествено проблемът ми не е само в кофти коментарите – винаги мога да разкарам тъпотиите, да ги редактирам…wordpress може да задържа за одобрение всичко преди публикуване, да поставя условие за предишен одобрен коментар преди публикуване…с две думи: възможности има.

Не ми харесва отношението – различно он- и офлайн. И в двата случая не ми харесва, но това е друга тема. Някак си тъпо е да ми идва тук някой случаен и да ми казва какво да пиша, кое да редактирам, как да мисля и т.н.

Съжалявам само за името – ImPRESSed си е доста добро попадение и в общи линии отговаря на темите ми.

Да загубиш човек

Още в началото държа да уточня, че не става въпрос за смърт.

Мисля, че съм споменавала, че не всички хора, на които държа са ми приятели. Верността и доверието са ми доста по-ценни от сходствата в характерите. Затова и има хора, на които съм помагала, въпреки че традиционно отношенията ни не са от най-добрите. Понякога такива връзки се градят на една обща тайна; тя поражда, ако не топли чувства, то поне необходимост от доверие.

Но хората се променят и в един момент се чудиш кой е този срещу теб, а много вероятно е и той да се пита същото. Тогава се разминаваме. Трябва ли да съжалявам, че човек, на когото съм държала, се е променил? Виновен ли е той или грешката е в моето светоусещане? Какво се случва с доверието само, когато приятелството избледнее.

А имах преди приятелка, с която се случиха така нещата, че се разделихме и си изгубихме дирите, а доста години по-късно като я видях, се почувствах цяла за момент. Доста рядко явление при мен.