Съботни

Днес ми беше дългоочакваният изпит по ИБДП. Хубаво е, че мина – остават ми все по-малко. Очаквам си резултата след седмица. Видях се с една камара лъчезарни хора и не можех да не им се зарадвам. Чувствам се на място.

Продължавам да се чудя как точно трябва да си преведа израза, който Иринка изтърси, докато слушахме “Поздрав за Росен”. А от тогава минаха близо 2 месеца.

Празниците наближават, при това осезаемо. Питам се, защо е нужно винаги последната седмица преди тях да е най-натоварена откъм задачи и емоции. Изтощаващо е. Но пък виждам все повече усмихнати хора.