ImPRESSed

Мисля, че е крайно време да проявя лош вкус: Харесвам тапицираните стени, които съм виждала по филмите. Особено, ако са шарени. Допадат ми и меките, фигурални тапети. Мразя гладки стени - изглеждат СКУЧНО.

Не знам от къде в мен тази любов към облягането на стената, но винаги съм го предпочитала пред сядането на близкия стол (или маса).

Колко често се случва да искаш да изразиш някакво отношение към даден човек, а да не намираш думите или начина. И да пасуваш. Защото си нараняван и отблъскван многократно и се страхуваш. Понякога човек просто има нужда от насърчение.

Като се замисля колко много хора не знаят, че държа на тях, и ми става тъжно и може би дори самотно до някъде. Знам, че грешката е в мен и се опитвам да променя тази си природа. Трудно е.

Доста пъти в момент на яд съм наричала някого “некадърник”, “тъпак” и т.н. Истината е, че никога не съм го мислила. В момент на гняв аз не умея да разсъждавам и по-късно съжалявам за казаното. Там е работата, че другите няма как да знаят, че аз всъщност нямам лошо отношение към тях…макар и наистина изглежда като такова. И не - просто не умея да се извинявам и каквото и да се случва, аз не мога да се насиля да кажа “извинявай”.

Причината за този пост е, че не прецених правилно един човек. Сега знам, че е нещо много повече от това, което си мислех преди и се надявам да успее да намери това, което търси. Надявам се и да съм му помогнала донякъде, макар и моят начин да не му е допаднал. Дано поне е бил полезен опит.

И все пак странно е да получиш помощ от някой, с когото иначе не можеш да се дишаш