ImPRESSed

Пожелания ще има за всички от сърце (припява).
Обещах да измисля по нещо за всичките си познати и приятели. На тези, които вече съм им изгубила дирите ще напиша тук с надеждата все някога да могат да си ги прочетат и после да кажат дали се е сбъднало:

- Наталия: По-малко катастрофи с таксита тази година, повече емоции и по-малко вдигания на тревога. И ти трябва да си отспиш, ако не през нощта, то поне през деня
- Русото Танче: Оползотворявай 2008, защото не е изключено някой ден да се срещнем в съда.
- Дидка: Немците са странни, но не са по-луди от теб. Диди, покажи им! Повече шарени и весели неща в света около теб!
- Веско: По-добри рекорди прави тази година и се разбирай с Пресито, че все още е по-бърза от теб
- Пресияна: На теб пожелавам тази година да ти свърши мястото на стената за медали.
- Елвина: Имаш 365 дни да докажеш, че и манекенките могат да са адски умни. Действай
- Рени: На теб пожелавам през 2008 да си събереш цялото семейство. Може и да не обичаш да пътуваш, ама аз и Сашо те чакаме да се върнеш.
- Божидара: Дари, още по-огромно куче, ако ти пожелая, вече няма да има къде да го събереш у вас. Но няколко малки, мисля, че ще те зарадват много.
- Павел: Павка, не съм сигурна, че си избрал правилната стратегия за мразене на немците. Откривай повече хубави черти в тях, току-виж си ги харесал!
- Велимира: Мико, на теб пожелавам и тази година никой да не научи от къде ти идва прякорът Най-малкото, защото кофти ще стои в биографията ти на бъдещ магистрат… Read the rest of this entry »

Ще се направя на руса. Това предстои да се случи в един от първите работни дни през януари.

Притеснява ме това дали ще изглеждам добре така, но Надя и още няколко човека, на които съм склонна да се доверя, напълно одобряват идеята. И понеже съм светла и синеока, с един добре подбран пепеляво рус оттенък, би трябвало да успея да докарам имидж на ангелче.

За да не се получават грозни работи Надето предложи да отида в “Коса и стил”, ама аз съм дълбоко убедена, че все пак не е нужно да ходя в най-скъпия салон в града. Така че в момента съм в процес на събиране на предложения…

е гениално просто нещо. Изобретено е през 1901 г. от норвежец. Толкова знае Уикипедия за него. А ето и снимка:

Аз от коли не разбирам, но има хора, които разбират. Затова ги моля да ми обяснят технологията на ремонт на споменатите вече машини.

Това, което виждам аз, е следното: Кола с вдигнат капак (защо ли?!), около нея двама-трима здрави левенти с ръце в джобовете (!?). Най-близко стоящият от тях се приближава още повече с една разтеглена лежерна крачка и побутва гумата на возилото с крак. Отдалечава се. Всички стоят и гледат (и обсъждат гаджета, но това е друга тема). След малко се появява още един и пуска капака на колата. Ремонтът е приключен.

Да, методът е интересен и по всичко личи, че е и много ефикасен - така се сменят спирачки, проверява се масло, сменя се съединител, там каквото има още…

Надявах се през януари да имам време да си взема от библиотеката “Die gerettete Zunge” и да я прочета отново. Това е първата и мисля единствената книга на нобелов лауреат, която съм чела. Препоръчвам да се “консумира” в оригинал - в превода идеите и атмосферата до голяма степен се губят. Когато я четох за пръв път си мислех, че макар и никъде да не ставаше дума за етническа толерантност, имаше някаква такава идея. Тъпо е - знам.

Докато четох “Katz und Maus” на Гюнтер Грас през цялото време си мислех, че това е ебати тъжната книга. Седмица по-късно разбрах, че всъщност било трябвало да бъде не просто смешна, а направо невероятна комедия. Никога не съм схващала немския хумор. Това, което си спомням в общи линии беше, че е някаква история за някакво момче с адамова ябълка, която била толкова голяма, че някаква котка я била помислила за мишка (!?), и скочила отгоре и, докато юнакът спял на плажа. Тъпня. Може би проблемът беше в това, че книгата я прочетох принудително, защото с Гери трябваше да и правим анализ. Не е това начинът.

Покрай Гюнтер Грас се сещам и за Бети Фихтл, макар че нямат абсолютно НИЩО ОБЩО. От нея съм чела само “Injiziert” и това остава единственият немски роман, който съм прочела на един дъх. Струва ми се малко наивен, но все пак си говорим за литература. Може и да е реалистичен, не познавам наркомани (мисля), за да дам компетентно мнение.

В “Nathan der Weise” са поставени доста добри въпроси, като особено актуален в момента е дали човек е на първо място човек и след това нещото, като което се определя или обратното. Всъщност тази идея е зададена по малко по-различен начин: дали християните и евреите са на първо място християни и евреи и след това хора или обратното. Намесен е и ислямът, като трите религии са разгледани като равнопоставени. Човек трябва да е в малко особено настроение, за да прочете тази книга.

Ако не всички, то поне 90% от немските разкази, които съм чела, са свързани с живота след Войната - да, за Втората световна става въпрос. Беше доста трудно да им се прави анализ, защото в една доста сериозна част от тях нито веднъж не се споменаваше думата “война”, а и действителността, описана в тях и до момента ми е абсолютно непозната. По-късно захитрях и започнах първо да гледам в края на текста (там винаги е отпечатана годината на написване на произведението) и по това да се ориентирам с какво трябва да свързвам прочетеното. Общо взето Inhaltsangabe-тата си бяха уроци по надлъгване - доколко успешно ще се направиш, че схващаш какво си прочел и да докажеш, че текстът ти е повлиял по някакъв начин.

…остава да се свърши до края на тази година

Снощи казах на Трифон, че обмислям да направя на всеки от познатите и приятелите си индивидуално пожелание за 2008 година. Доста по-добра идея е от това да пожелая стандартното “здраве, щастие и късмет”. Естествено всеки ги иска, но обикновено за човека представлява ценност това, което му липсва. Странно е, че когато си наистина задоволен и има само едно нещо, което не можеш да постигнеш, липсата му я усещаш доста по-болезнено от случаите, когато искаш няколко неща. Обяснявам си го с това, че желанието се разсейва на части и може би така става не чак толкова силно.

Мисля, че е добър момент да кажа още веднъж на всеки, който иска да ме намери и по телефона, че от почти година не съм клиент на Mtel и е хубаво вече да спрете да ме търсите на стария ми номер, щото не е мой. Не знам на кого е, но често получавам оплаквания от хора, които не искам да ме намират, че на моя номер отговаря друг човек, който определено не е Ива. Над 5 години бях 0888-човече, но вече не съм. Много е вероятно скоро да се разделя и с глобулския и да сменя вивателския. Но когато това стане факт, ще си кажа.

Най-належащо до Нова Година остава обаче това, да си платя интернета щото не ми е оферта да ми го спрат на 1-ви януари или да не мога да си изпратя sms-ите след 12:00 на 31-ви вечерта. Всъщност защо ли? И без това няма да съм вкъщи - дядо има рожден ден на 1-ви и след това правим дълга почивка чак до август…

Линк - не са ли впечатляващи?

Ако успея да напиша нещо с такъв химикал сигурно отстрани ще изглеждам като анимационно геройче. И хич да не, става и за самоотбрана и то не само в офиса! Ако реша да подпукам някого с него, жив няма да се отърве. Ето и картинката на биг-бос-химикала за тези, които не им се иска да отварят горната връзка, за да разгледат всичко:

Отдавна не съм пускала никакво видео, а определено има какво да се види по широкия свят. Някои от нещата са познати, но пък са златни. Започвам с руски диващини:

Ако си мислите, че не можете да танцувате, вижте този ВЕЛИКАН, извинявам се - този ТИТАН на танцовото изкуство:

И къде без Господарите:

Ако си мислите, че по празниците няма да може да се намери нещо, което да убие всичко детско в мен, е излъгали сте се! Вижте от скука на какви неща попадам:

Предложенията за губене на време ги върти на random. Някои са с ангелче, други с дяволче, като предложението на ангелчето към мен беше: “заслушай се в чуруликането на птичките” Enjoy!  ИванБелчевТочкаКом

На същото място може да се намери и импровизирано теглене на новогодишни късметчета, които между другото винаги са доста щури. Втора година вече ги превъртам, за да ги прочета всичките.

Приятно изкарване на празниците на всички!

Това време на годината носи със себе си една различна атмосфера, която предполага едно по-ведро настроение. Обикновено човек се настройва на по-добра вълна и му се иска да не е сам по празниците. Надявам се всеки да има възможността да бъде с най-близките си хора. Още веднъж приятно изкарване на всички!

Както се разговорих вчера за телевизия, не мога да отмина и рекламите. Всички знаят вече кои са Хилд, остава да разберете и каква нова реклама са пуснали: “Хилд Ви пожелава топла Коледа и уютна Нова Година!”. Доста нагло

Тук вече се чувствам лично засегната, защото въпреки всичките ми обяснения за Хилд и телефонните шарлатани, скоро баба ми се обади и щастливо ми съобщи, че е спечелила телевизор от томбола. Почти изпсувам на ум и с крайно отегчен тон я питам кога е заявявала желание да участва в томбола и каква е тя, нещо към някакъв магазин или какво, при което тя ми отговаря, че нямало такова нещо, а някакви хора и се обадили и нататък ви е ясно - ваучери, пари и т.н. Естествено като човек на години не е наясно какво е това “ваучер” и предполагам именно този факт спасява нея и доста други хора да се набутат по този начин…

Най-тъпото е, че преди време пак и се бяха обаждали и пак и бяха казали, че е спечелила телевизор. Тогава тя се върза за пръв път и при категоричния отказ на баща ми да и “съдейства” за получаването на наградата (условие: купуване на ваучери и диктуване на номера по телефона), тя се разсърди и подозирам, че и до момента си мисли, че заради нас не си е получила спечеленото.

Какво общо има това с Хилд? - Ами има много общо, защото и те се прицелват в хора, които по default са доста наивни. По темата Sulla е казал достатъчно и по много добър начин. Естествено това е бизнес - всеки печели както може, но мисля, че е неморално. И наистина нагло да пожелаваш топли и уютни празници.

Скоро за телевизия не съм писала, а определено има още какво да се види в ефира. Ще започна малко издалеко: скоро стартира TV2, за повечето това е телевизията с билбордите на Азис. Доста хора си мислеха, че именно неговото шоу ще бъде най-провокативната част от програмата. Ама не! Естествено той изрекламира телевизията и вече едва ли има човек в държавата, който да не знае за появата и в ефир. На мен “Вечерното шоу на Азис” ми е доста тъповато, но сигурно има хора, на които им харесва. Както и да е.

Лично за мен ударът е “Окна” - руското talk show, за което предстои да разкажа. Не знам защо заглавието му не е преведено, но предполагам причината е, че вече е добило популярност с това име. Това не мога да знам - руски телевизии не съм гледала.

За какво става въпрос? - Водещ, 2-ма охранители (в случай, че страстите в студиото се нажежат повече от необходимото), публика (която накрая дава мнение) и гости. Гостите са в повечето случаи обикновени хора с необикновени истории - “гледаш и не вярваш на ушите си!”. Илюстрирам с пример: тази вечер един от казусите беше за един женен мъж, който си има любовница от доста време, щото, видиш ли, изневярата укрепвала любовта в семейството (!?). Read the rest of this entry »

Днес е един от най-важните национални празници през годината, а именно - мама има рожден ден По тази причина през целия ден го раздавах олицетворение на вселенската любов и всеопрощаващата доброта. За тази година толкова. През август 2008 - пак

Второто нещо е, че днес за пръв път от маса време насам се опитах да опаковам подарък. Много нескопосано нещо излезе, но пък считам за нужно да отбележа, че футуристичната форма (придобита по моя вина) си заслужаваше вниманието.

Трето: очаквам края на работната седмица с нетърпение и напомням на всички желаещи да участват в акцията за подобряване на земните енергетични полета, че Датата е 22.12.2007

С това приключва вечерната емисия включвания на кандидат-инж точка Ива.

Понеже не се сещам за по-тъпо начало, ще започна с омразното на Longanlon “Станах в 6, измих се, ядох паста, пих кафе и тръгнах за университета”.

Снощи към полунощ се сетих, че имам да пиша протокол и като го видях какъв дълъг ще стане чак ме втресе. Едни схеми, едни таблици, едни сметки…елката е неоценим помощник при писането на протоколи. Как не съм я оценила до сега?! Свърших работата - чудничък стана, чак се изкефих накрая. Доста време ми отне и от толкоз обмисляне се разсъних, в следствие на което после не можах да заспя. На сутринта, по време на упражненията бях готова да разфасовам човек, стига да получа едно дълго кафе със суха сметана и две захарчета.

Имам кофти усещането, че следващите 3 дни, предвидени за вземане на заверки, ще са много динамични за мен. От сега се виждам как гоня доценти и асистенти по коридорите за автографи. Проблемът произтича от това, че липсвах едни 3 седмици (бях на другите лекции)  и чак сега научавам, че е трябвало в тридневен срок след тях да ходя в канцеларията, стиснала лист с изключително надлежно и не по-малко реалистично обяснение за това, защо, аджеба, е било толкова важно да ме няма.

До утре сутринта трябва да направя курсовата по счетоводство, така че няма да е зле пак да се улавям в сметкаджийската хамалогия. Притеснява ме само това, че при изчислението на показателите, на места получавам доста различни числа от написаните в отчета, върху който работя. Чудя се как да си го обясня. Т.е. аз си го обяснявам, ама…както и да е. Ще видим какво ще сътворя накрая.

Много ми стана отровна атмосферата тук, затова обмислям преместването на блога на друго място и под друго име с надеждата, че ще се чете и коментира от други хора. Чудя се дали да бъде отново на wordpress или да сменя платформата. Вече си свалих ескпорт файла, така че е въпрос на решение “кога и къде”.

Този път няма да правя грешката да си поставя адреса в профила в Skype. Все пак всеки, който се интересува, може да си пита за линк (след като се установя някъде). За да съм сигурна, че хейтърите няма да се преселят след блога този път ще забраня индексирането в google.

Естествено проблемът ми не е само в кофти коментарите - винаги мога да разкарам тъпотиите, да ги редактирам…wordpress може да задържа за одобрение всичко преди публикуване, да поставя условие за предишен одобрен коментар преди публикуване…с две думи: възможности има.

Не ми харесва отношението - различно он- и офлайн. И в двата случая не ми харесва, но това е друга тема. Някак си тъпо е да ми идва тук някой случаен и да ми казва какво да пиша, кое да редактирам, как да мисля и т.н.

Съжалявам само за името - ImPRESSed си е доста добро попадение и в общи линии отговаря на темите ми.

Още в началото държа да уточня, че не става въпрос за смърт.

Мисля, че съм споменавала, че не всички хора, на които държа са ми приятели. Верността и доверието са ми доста по-ценни от сходствата в характерите. Затова и има хора, на които съм помагала, въпреки че традиционно отношенията ни не са от най-добрите. Понякога такива връзки се градят на една обща тайна; тя поражда, ако не топли чувства, то поне необходимост от доверие.

Но хората се променят и в един момент се чудиш кой е този срещу теб, а много вероятно е и той да се пита същото. Тогава се разминаваме. Трябва ли да съжалявам, че човек, на когото съм държала, се е променил? Виновен ли е той или грешката е в моето светоусещане? Какво се случва с доверието само, когато приятелството избледнее.

А имах преди приятелка, с която се случиха така нещата, че се разделихме и си изгубихме дирите, а доста години по-късно като я видях, се почувствах цяла за момент. Доста рядко явление при мен.

Днес ми беше дългоочакваният изпит по ИБДП. Хубаво е, че мина - остават ми все по-малко. Очаквам си резултата след седмица. Видях се с една камара лъчезарни хора и не можех да не им се зарадвам. Чувствам се на място.

Продължавам да се чудя как точно трябва да си преведа израза, който Иринка изтърси, докато слушахме “Поздрав за Росен”. А от тогава минаха близо 2 месеца.

Празниците наближават, при това осезаемо. Питам се, защо е нужно винаги последната седмица преди тях да е най-натоварена откъм задачи и емоции. Изтощаващо е. Но пък виждам все повече усмихнати хора.

Мисля, че е крайно време да проявя лош вкус: Харесвам тапицираните стени, които съм виждала по филмите. Особено, ако са шарени. Допадат ми и меките, фигурални тапети. Мразя гладки стени - изглеждат СКУЧНО.

Не знам от къде в мен тази любов към облягането на стената, но винаги съм го предпочитала пред сядането на близкия стол (или маса).

Колко често се случва да искаш да изразиш някакво отношение към даден човек, а да не намираш думите или начина. И да пасуваш. Защото си нараняван и отблъскван многократно и се страхуваш. Понякога човек просто има нужда от насърчение.

Като се замисля колко много хора не знаят, че държа на тях, и ми става тъжно и може би дори самотно до някъде. Знам, че грешката е в мен и се опитвам да променя тази си природа. Трудно е.

Доста пъти в момент на яд съм наричала някого “некадърник”, “тъпак” и т.н. Истината е, че никога не съм го мислила. В момент на гняв аз не умея да разсъждавам и по-късно съжалявам за казаното. Там е работата, че другите няма как да знаят, че аз всъщност нямам лошо отношение към тях…макар и наистина изглежда като такова. И не - просто не умея да се извинявам и каквото и да се случва, аз не мога да се насиля да кажа “извинявай”.

Причината за този пост е, че не прецених правилно един човек. Сега знам, че е нещо много повече от това, което си мислех преди и се надявам да успее да намери това, което търси. Надявам се и да съм му помогнала донякъде, макар и моят начин да не му е допаднал. Дано поне е бил полезен опит.

И все пак странно е да получиш помощ от някой, с когото иначе не можеш да се дишаш

Не познавам много хора, които за да се оправдаят за закъснение, ми разказват небивалици за катастрофи с таксита и за повече достоверност си гипсират едната ръка и си слагат демонстративна лепенка по средата на челото. Голямо изживяване е да ги слушаш. Най-яркият пример е роден в Бяла, известно време учеше, живееше и работеше в Русе, но понастоящем е в София. Само съжалявам, че нямах възможност да я видя. Сигурна съм, че ако прочете това, ще се познае

Тази история я разказах на Ивката като се видяхме. Е дойде и реда за публикуване.

Преди около 2 седмици имах излизане с Мери по центъра - кафета, такива истории. Разделихме се, звъня аз у нас да питам има ли нещо за ядене, което да го ям и аз, получавам отрицателен отговор. Ок - вариантите значи са два: да хапна нещо навън или да мина през магазина и да си взема нещо за вкъщи. Решавам, че ме мързи и по-добре да си взема нещо готово. В главата ми веднага се оформя идеята да отида на катмите. (Пет минути по късно) Материализирам се значи аз там и понеже винаги има много хора, си заставам на опашката и започвам да се чудя с какво я искам аз моята катма. Избирам и почвам да си ровя из раничката в търсене на пари, през това време мозъкът ми почва да реагира и на други сигнали освен “гладна съм, гладна съм” и започвам да слушам откъслечни звуци. Една поръчка е изпълнена и 4 души, от които само единия яде, а другите правят калабълък, излизат. Става по-тихо и вече различаването на разговорите е по-лесно. Това, което чувам е горе-долу следното:
- Аз само на глупави жени попадам. Винаги се разочаровам.
- Ти си ги избираш
- По-късно разбирам, че са глупави. Да намеря някоя хубава, умна, да ме разбира
- (Кикот)

Първият глас е на МЪЖ, вторият е на МОМИЧЕ. Това с главните букви, предполагам всички разбирате, че са важни уточнения. Обръщам се да видя за какво по-точно става въпрос и виждам един около 34-35-годишен мъж (поне според мен това му беше видимата възраст), който е зяпнал с върховно възхищение седящото срещу него може би 16-17-годишно момиче. И понеже юнакът ме видя с какво недоумение съм го зяпнала, млъкна за момент, докато пак се обърна и разговорът продължи все в тоя дух (че попадал на глупави жени, как не можел да си намери една умна, колко сме били меркантилни и т.н.). Може би съм чакала към 10-ина минути, защото доста се наслушах на такива. Първо ми беше смешно, че баш такъв смотаняк, дето никоя нормална жена на неговите години не би му обърнала внимание, си позволява да дава такива квалификации на моя пол, после ми стана някакво тъпо и дразнещо. Добре, че се махнаха, иначе щеше да ми отиде апетитът по дяволите. Помислих си, че много правдоподобно обяснение би било, че тези двамата само са се намерили някъде в чата. И Ивката беше на това мнение. Вероятно втора среща не е имало между тях. Така си мисля.

Google продължава усилено да препраща към мен хора, които търсят неща, различни от тези, които мога да предложа. Понеже отново се натрупаха доста такива търсения, държа да отбележа, че тук няма да намерите:
- аукцион за продажби на швейцарски часовници
- интернет от БТК
- клуб на дейците на културата
- руски детски песнички
- плюшен охлюв
- видео с Маги Желязкова
- картинки с Флинтстоун
- Ина Карабелова
- мърдащи снимки
- определение за етикет
- дзен
- Сектор СОД
- плитко дишане
- маслиновидно вълче
- соларни панели
- пиле с ориз
- балъци
и най-вече информация за рождения ден на Аллах! Да, и това се търси! Не се смейте

Напоследък като че ли на всеки втори въпрос отговарям с тази дума, последвана от обстоятелствено обяснение. Преди май не беше така. Да не би да са станали повече зависимостите и променливите, които ми влияят? Дано не е така, защото перспективата, която си представям е ужасТна - зависи от това, зависи от онова, от трето, четвърто и пето. То сигурно никога не е имало, но чувството е някак различно.

Гледам вчера в Skype един скорошен рожденик си беше сложил за топик: “I’am a GOD! Be carefull because I’am friend whith Santa Claus. Ho-Ho-Ho!” (оригиналният правопис е запазен). А аз сега да си призная ли, че познавам и Снежанка или да си трая?

Винаги ме е кефило повече “А пък знаеш ли кой съм Азззз?!”. Особено, ако изречението си върви с настъпателна интонация и нарастваща сила в гласа. А ако завършва с истерични трели, съпроводени от съответното изражение на лицето, изживяването да го чуеш няма цена.