Едни такива вчерашни
28 ноември , 2007
Стана така, че вчера преди счетоводството Юлиян не знам защо реши да се направи, че знае повече от мен. Вече съм споменавала колко мразя някой да прави така, ставам много зла и отровна. Този път не само се въздържах да не му размажа физиономията, но и май нищо не му казах. А честно, идваше ми да му откъсна главата…както си и заслужаваше.
Май малко от малко започвам да се приучвам да си сдържам емоциите. Или може би пораствам? Не е от значение. Вчера по основите разбрах, че такива като мен виреели само или в много лоша или в много добра среда, в умерено добра с малко проблеми, не се били чувствали комфортно. Това ли е причината зорлем да си развалям отношенията с някои хора? Или по-вероятното е те да имат някакъв проблем с мен.
За днес вече ми се провали уговорката с Велизар, но тези дни трябва да звънна и на Албена (много успокояващо ми действа), иначе ще взема да убия първия некадърник, който ме ядоса с нещо.
Мислех си този пост да го пусна още вчера, ама реших, че ще е по-добре да изчакам да минат няколко часа, защото знам, че в момент на яд, човек е способен да ръси големи глупости, както правя и аз в момента. И ако днес или утре си изкарам един-два прекрасни часа с Бенито ще видите как ще сменя тоналността 
А между другото откак се оплаках, че спамът ми е нарастнал, спрях да получавам реклами за виагра, порно, пластични операции и стоки на ниски цени. Интересен феномен – обикновено се получава точно обратното. И все пак животът е хубав
29 ноември , 2007 at 21:11
Абе ти за каква се мислиш? Защо се имаш за най-умната от всички хора? Ти си просто една тъпа комплексарка дето само пише глупости в този блог. Даже по радиото имаше предаване за блоговете и хората,които имат такива и се оказа че такива като тебе са “леко” психясали,т.е мръднали са с централния. А и като те гледам ти не си много наред. Така,че стига си обиждала хората,а се погледни в огледалото,ако имаш здраво такова. Айде със здраве!
30 ноември , 2007 at 9:08
За каква се мисля си е само моя работа. Ако реша ще го напиша някой път. Не знам защо си вярваш, че много ще ми накривиш на шапката като ме наричаш “комплексарка” – къде видя комплекси? Точно откъм самочувствие нямам равна, както вече забеляза.
Не съм казвала, че се имам за “най-умната от всички”. Просто нямам притеснения да заявя открито, когато нещо или някой не ми харесва. Повечето хора го проумяват това – някои го приемат, други – не.
Да ми даваш примери с това, какво било казано по радиото ми е леко тъповато. Чул си някаква глупост от там и си се натресъл на моя блог да потвърдиш съмненията. Не съм била наред? – ами всеки човек е уникален. И аз не мога да приема нормално факта, че и преди теб има хора, които са ме обиждали в коментари, но продължават да ме четат редовно. Защо го правят, щом не им харесва прочетеното?
Кои хора обиждам? – В конкретния пост споменавам за това, че един от колегите ми не е намерил правилния начин да говори с мен. Къде е обидата? Ти с какво се почувства засегнат, че се видя длъжен да отговориш?
Огледала имам достатъчно и не разбирам с какво поглеждането ми в тях ще подкрепи думите ти – обикновено много харесвам това, което виждам. За последното – благодаря, здраве никога не ми е излишно!
30 ноември , 2007 at 14:15
Абе ко ми се обясняваш? Аз нали виждам каква си? Ти се дразниш от околните,че могат повече от тебе,че са по-добри в някои неща от тебе.Ами огледалата явно не ти стигат,защото трябва хубаво да се видиш каква си и да земеш да си “приземиш” на Земята,че твоето самочувствие няма никакво покритие. И съм сигурен, че ако попитам някой,който те познава също ще се съгласи с мен. Така,че стига си била такава злобарка.
30 ноември , 2007 at 14:34
Ще се обяснявам, на когото си искам, защото аз решавам какво ще пише в този блог – напомням го за пореден път.
Каква съм, това ти не можеш да знаеш, защото не ме познаваш. Виждаш само това, което показвам тук. Знаеш ли, приятелите ми много трудно ме свързват с нещата, което съм написала.
Давам възможност да ми надникнеш в главата, да видиш какво мисля, но не и да ме критикуваш. Мразя критики. И нямам никакво намерение да се приземявам на Земята – има хора, които ме харесват и обичат такава. Ти явно не си от тях, не искам и не мога да те накарам да бъдеш. Затова не се и опитвам. От теб се иска и ти да не се опитваш да ми даваш добронамерени или не до там добронамерени съвети затова как да се държа. Който не ме приема няма място покрай мен. Това е положението.
Вярно е, че част от хората, които попиташ за самочувствието ми, ще се съгласят с теб. Друга обаче – няма. И не съм злобарка. Просто съм открита. А ти, безгрешни?? – На вторият коментар e-mail-ът ти е значително съкратен. От кого се крием и защо? Притесняваш се да застанеш зад думите си ли? Все пак можеш да се чувстваш поласкан, че ти давам трибуна да говориш в моето местенце. Само дето не се знае кога ще ми прекипи и ще се превърнеш в първите 2 изтрити коментара тук…хайде със здраве!
30 ноември , 2007 at 15:13
Слушай аз те познавам много добре.Искам да спреш да се мислиш за такава каквато не си.Трябва да се научиш да уважаваш хората.Не да подценяваш всеки.Ти имаш голямо самочувствие ама на какво,питам аз.Не си красива,нито умна нито имаш някакви качества,които да те открояват от другите хора.Просто приказваш само глупости навсякъде и време е да се осъзнаеш.А относно анонимността ми не искам да знаеш кой съм,защото ти не заслужаваш да общуваш с човек като мен.
30 ноември , 2007 at 15:26
Защо, по дяволите, се занимавам с нахални анонимковци? Поредния пишман психолог в нета, който си мисли, че съм му ясна. Все ми е едно кой си, такива като теб ги заобикалям всеки ден.