Представи си, че си сляп, че не можеш да виждаш. Как си представяш света без цветове и форми? Как ще си представяш материалните си мечти?

Как ще си обясняваш стойността на предметите на изкуството? Какъв смисъл ще виждаш от изложбите, картините, красивият почерк?

Първите 2 доставят удоволствие и радост, а третото – удобство на тези, които те четат. Мисля, че им се отдава по-голяма стойност, отколкото имат всъщност. Но не там е въпросът.

Казват, че тези, които не разбират изкуството са ограничени хора. А тези, които са възпрепяствани да го усетят? Чудя се какво ли си мислят глухите хора, когато гледат другите как танцуват.