Цветно питане
24 ноември , 2007
Сещам се, че имаше някакви теории, че можело да познаеш как се чувства някое дете като гледаш с какви цветове предпочита да рисува. Това важи ли (поне донякъде) и за възрастните? Ако не, то тогава до каква възраст може да се прилага?
А ако да, какво може да се каже за душевния мир на човек, който точно в момента изпитва зверско предпочитание към електриковите цветове? А как се обяснява любовта към зеленото в контекста на абсолютното нежелание за напускане на цивилизованата част от света в полза на разходка сред дивата (или не чак толкова) природа?
25 ноември , 2007 at 22:18
ми на тоя човек му е писнало от света – некво такова… дошло му е до гуша от съществуването и просто си се облича така… не напук на нещо или някого, а осъзнавайки, че животът вече не го забелязва…
25 ноември , 2007 at 22:21
а съществото със зеленото… Е, то се чувства изолирано такова и затова обича да се облича в зелено, да му е зелен сапунът, плюшените играчки, подвързиите…
Защо ли?! вероятно смята, че никой не го обича и/или разбира. обикновено е право – просот е твърде специално и му е трудно да си намери ежа. Е, не е невъзможно… с времето…
26 ноември , 2007 at 1:27
Трябва да питаш кака Петя. Занимава се професионално с подобни неща!
26 ноември , 2007 at 1:29
Поради някаква тъпа причина, линкът към Кака Петя се прецака… Ето това е адресът:
http://www.psycomfort.com
26 ноември , 2007 at 1:49
В момента изследвам как децата използват цветовете. Зависи и на каква възраст са те. Оказва се, че силно им влияят личните цветови предпочитания за характеризиране на положителен или негативен образ в картината. Значи хубавите неща се рисуват в любимия колорит, лошите – в непредпочитаните цветове. И това е доста индивидуално. Значенията, с които традиционно са натоварени някои цветове важат по-скоро за възрастните. Но не искам тук да го обяснявам, защото ми предстоят публикации.
За човека със зеленото. Може би е в период, в който активизира общуването си, и то хора, с които се чувства в безопасност. Стреми се към здрава опора. Но ползва и зеления цвят като символ на хуманизма си и на любителството на природата, макар и между бетонните сгради.
26 ноември , 2007 at 1:50
Благодаря ти, Петьо, за рекламата
26 ноември , 2007 at 15:17
А аз благодаря за отговора
Всъщност зеленото и оранжевото са ми традиционно най-любимите цветове. И питах, защото зеленото обикновено се свързва с природата, а мен самата мисъл за един ден без ток и течаща топла вода ме ужасява. Остава отворена темата за електриковите, но ок – мога да приема, че са един вид производни на обикновените (матови?!) цветове.
26 ноември , 2007 at 21:16
Да, верно, че такъв беше въпросът.
), те не присъстват като образци. Обаче точно такива са – с такъв ефект, цветовете в един компютърен вариант на цветния тест на Люшер. С това цветните образци от компютърния тест се различават от тези на картончетата в оригиналния тест. Нюансите не са същите. Осемте цвята от теста на Люшер са представени в човешките фигурки горе в “шапката” на моя сайт, но ние ги “подобрихме” с моя уебдизайнер Петър – BORIME4KA, за да е по-приятен за окото дизайнът.
Отдават се напълно както на любимите си дела, така и на своя брак. Голямата им активност (гогато е свръхголяма – б.моя) и слабият им самоконтрол лесно се превръщат в суетливост и в прибързаност при вземането на решения. Самоорганизацията и самоконтролът често за тях са сериозен проблем. Понякога те прибързват при разкриването на своите мисли и чувства.
Сега не мога да се сетя за описание на значението на тези електрикови цветове. В цветните тестове, които са на хартиени носители
В компютърния вариант на теста зеленото и виолетовото са си електрик направо като на текстмаркерите, което ми се струва, че понижава диагностичната стойност на този вариант.
Почитателите на оранжевия цвят са сърдечни хора, притежават дарбата да заразяват и въодушевяват околните със своите идеи и дух. Способни са да съпреживяват, владеят умението да споделят чуждата радост и възторг. Проличава им желанието да направят впечатление на другите, да блеснат пред тях и да ги очароват със своето обаяние. Имат склонност да се обличат красиво и екстравагантно, а също така и да разкрасяват фактите от действителността
Но обикновено човек е “букет” от цветове – повече от един. Така че никой не е идеален носител на описаните качества. Към написаното, ако добавим настоящото предпочитание на електриковите цветове, може да допуснем една временна склонност към ексцентричност, която след своето насищане ще отшуми.
Ами ползвай цветовете като храна, от която се нуждае организмът ти. Поемай цветовете, които са ти нужни. Купи си електриковите блузки, които ти харесват и сложи такива украшения в стаята си. Не се лишавай от това, което ти носи радост и те зарежда. Когато тези цветове те уморят, съвсем естествено ще ги замениш с други.