Експериментът
19 ноември , 2007
Ето и обещаната на Светлина история. Дискусия върху нея имах в LK, когато бях 10-ти клас. Надявам се, че ще породи някакви въпроси и отговори във всички, които ще я прочетат.
Някъде (не помня вече къде) е бил проведен следният експеримент: по обява във вестник са набрани хора, на които е обещано заплащане, ако сътрудничат на експеримент, доказващ нов метод в обучението. Ставаше дума за 10-20 души. Експериментите с тях са проведени по различно време в един ден, така че те да не се засекат в сградата. Какво им е обяснено: един учител ще предаде определено количество материал на един човек, след което ще започне да му задава въпроси. При грешен отговор участникът в експеримента трябва да натиска бутон, с който затваря верига и пуска ток с нисък волтаж на “ученика”. Работата е там, че за всеки грешен отговор напрежението се увеличава…
Всички участници, на които се плащало, съвестно си натискали бутона. Само една жена по едно време се замислила и попитала кой ще носи отговорност, ако на “ученика” му стане нещо. Отговорникът на експериментът и казал, че за това се грижи той и тя спряла да задава въпроси.
Преди обяснението на експеримента мисля, че ще е добре да дам някои разяснения: “ученикът” всъщност е много убедителен актьор и ток въобще не е имало.
Експериментът всъщност е целял да установи наличието или липсата на чувство за отговорност в отделния човек, в случай, че изпълнява заповед, дадена му от друг. Резултатът от експеримента вече сигурно ви е ясен – никой не е задавал въпроси, никой не се е безпокоял какво ще се случи, ако на “ученикът” му стане нещо, всеки си е мислел, че изпълнява заповед и не носи отговорност, защото някой друг е бил длъжен да мисли вместо него…т.е. ако има на кого да прехвърлиш вината, спираш да се безпокоиш за последствията.
Тази история предполагам, че е измислена, но дори и да е така, е доста показателна за тъповатото животинско начало в човека. И мисля, че до голяма степен се припокрива с идеята на Светлина, че хората, които биха работили като палачи “няма да се чувстват виновни, защото изпълняват заповед”. Та така…сигурна съм, че и до днес Инге Мишева занимава LK с тази история и ги учи да мислят, преди да действат.


19 ноември , 2007 at 17:53
А ако всеки тръгне да живее според своите собствени представи за отговорност и престане да приема заповеди без предварително да ги е обмислил добре, няма ли да се получи анархия. Така ще се затрие всяка съществуваща до момента йерархия и повече нищо креативно няма да е възможно. Да загубиш част от съвестта си е приемлива жертва за общото благо. Пък и някои места по света са демократични и там ти можеш да избереш нещо, което поне донякъде те успокоява. Знам ли – егоистично е да искаш да разрушиш чуждото спокойствие, за да можеш да не сънуваш кошмари. Нека съдим хората по намеренията…
19 ноември , 2007 at 18:28
С първото ти изречение се съгласявам почти…Ето ти няколко случая:
- някой ти дава заповед да извършиш нещо лошо, като ти казва, че той носи отговорност (случая от историята)
- някой ти казва да направиш нещо, което е потенциално опасно за теб
- някой ти казва да направиш нещо без да ти дава обяснения и ти го правиш без да му искаш обяснения (случая със строителите и къщата, под чиято паднала стена загинаха две млади жени)
До тук примерите опират само до човешката природа – колко грама мисъл влагаш в нещата, които правиш и до каква степен си готова да си понесеш отговорността. Ето за това става дума (явно съм принудена да го дам смляно). Съвсем различно е да речем в армията или друга военизирана структура, където “заповед” значи “заповед”, но не в това е въпросът сега…
19 ноември , 2007 at 18:59
Ако не само аз, но да речем 7609384709375232492 човека в даден момент получим заповед, която трябва да обмислим преди да я изпълним, то поне 7609384709375 от нас ще решат да не я изпълнят или да го направят по свой си начин. И така какво – глобален хаос. Свободата е да избереш какво да работиш, а свободията е да избереш дали да удържиш на обещанието си да го свършиш (с други думи на договора си).
В по-общ план същото може да се каже и за всяко наше решение, защото ние нямаме ли си някакъв обществен договор? Не говоря за морал. А за дълг към обществото да го съхраним като такова.
19 ноември , 2007 at 19:08
Не се чувствам анархистка
Започвам да си мисля, че не искаш да разбереш мисълта ми – не те карам да се съгласяваш, а просто да видиш и моята гледна точка. Естествено всеки може да вярва в каквото иска…
19 ноември , 2007 at 19:13
Аааа – не така – видях я
Ти си човек и каниш другите да бъдат не хора, а ЧОВЕЦИ. Е, да, ама не! И аз искам да съм човек, но ти обяснявам, че е невъзможно и даже вредно всички да сме такива
20 ноември , 2007 at 4:24
Историята не е измислена, а истински експеримент, проведен в началото на 60-те години в университета Йейл.
http://en.wikipedia.org/wiki/Milgram_experiment
Виж и секцията See Also, където са описани и други подобни експерименти.
Не се познаваме, но чета блога с кеф от известно време.