Размисли
17 ноември , 2007
Преди минутка прочетох ето това и гледайки резултатите от анкетата започнах да си задавам въпроси, най-важният от които е: Ако има смъртно наказание от къде ще се вземат хора, които ще го изпълняват? С други думи кой честен нормален човек ще се съгласи да стане палач.
Чудя се хората гласували “ЗА” дали си имат представа как изглежда агонията на умиращ човек, независимо какво престъпление е извършил. Трябва да се разгледа и чисто техническата страна – ако ще се убива, как ще става? – с инжекция, със змийска отрова, с електрически стол, с гилотина? Или може би ще се изявим като някакви новатори и ще поставим началото на някакъв нов подход в умъртвяването?
Какво толкова ме провокира в отговорите на въпрос, разискван от маса време? – Ами това, че имам изключителна непоносимост към хора, които действат изцяло импулсивно, без да се замислят за практическата реализация на глупостите, които са намислили. Имаш идея? – решаваш какво ще правиш, решаваш как ще го направиш, решаваш дали си заслужава въобще (претегляш плюсове и минуси) и накрая действаш. Защото аз изключително много се съмнявам, че хората, гласували “ЗА” биха работили професията “палач”. Дори осъдените за убийство са имали някакъв мотив да го направят или просто са били луди. Но това да си на държавна работа и да ти плащат заплата (в неизвестно какъв размер) за извършване на услугата “отърване на обществото от мършата”…е някак не го възприемам.
17 ноември , 2007 at 14:41
За да се спести държавен бюджет, бивши мутри ще бият осъдените до смърт!
17 ноември , 2007 at 15:26
Аз пък си мисля дали да оставят виновника жив, но зад решетките не е по-голямо наказание? А и когато осъдиш на смърт някой който е извършил убийство ти самият не ставаш ли убиец?
17 ноември , 2007 at 19:30
Именно! За това и питам кой нормален и честен човек ще изпълнява смъртното наказание, ако го има. Тук идеята на mindbolt не върви, защото бивши мутри на държавна заплата звучи почти като мармот, който увива ли, увива шоколада в станиол.
17 ноември , 2007 at 22:50
повярвай ми – мога да ти изброя поне 5 различни престъпления, с усложнена престъпна дейност, ще се изготвим характеристика на потърпевшите, както и последващи варианти за ресоциализация. И след едно преспиване на сутринта пак ще искаш да утрепеш извършителите.
Просто има случаи когато това е единствен вариант.
17 ноември , 2007 at 22:54
Не разбрах кое е единственият вариант. Обясни малко по-подробно…
18 ноември , 2007 at 0:07
Смъртна присъда има мисля само на две места в Щатите.И те са поставени заради причина!Факт е че има много хора които ще кажат:”Кои сме ние че да отнемаме човешки живот” Да не сме Богове….а те съществуват ли?(бтв не съм атеист..просто предположение…) Май станаха твърде много въпроси които не може никой да каже със сигурност….
Аз съм “ЗА” смъртна присъда….по простата причина че това наказание е твърде крайно и само по себе си всява страх.Има твърде жестоки престъпления които заслужават и жестоки наказания.Как бихте обяснили на детето си че баща му като се е прибирал от работа е бил накълцан на парченца и всяко парченце е поставено в различна боклуджийска кофа.Или на майката на 10 годишната Х.Х.(произволни инициали) че дъщеричката и е изнасилена няколко пъти и след това безкомпромисно заклана и захвърлена като парцал на сметището от 40 годишен изрод който пледира за умствено изостанал и след няколко години прекарани в лудница или там както се нарича излиза и си живее съвсем нормален живот!
Трябва ли всеки ден да правим траур по новините и на следващата година нито помен от всичко това!Нима трябва да оставим нашата родина да се пълни с изверги които не заслужават дори да се наричат хора!
Смъртната присъда е превантивна мярка за намаляване на тежките престъпления!Едно е да сгрешиш но съвсем друго е да отнемеш със себе си не само един човешки живот но и десетина съдби.
А и средно статистически погледнато какви са разходите на държавата за затворите за хората с доживотни без право на пожалване!(да тука малко не се връзва…защото в Бг няма много такива…Какво да правиш законодателство!…) и какви биха били разходите за една ексзекуция….начини много…и със сигурност е по ефтино не мислите ли?
И още нещо последно че се поулях.Какъв ефект би имала една публична ексзекуция на типа изнасилил и заколил 10 годишната Х.Х. Нима някой би се осмелил да направи нещо подобно отново….или като по новините кажат че са го направили на луд срещу някаква скромна сума и до тук.Ръцете на държавата са чисти.Ръцете на обществото са чисти! Къде е справедливостта….
18 ноември , 2007 at 13:48
Справедливост няма…
18 ноември , 2007 at 19:56
Heroes го обясни доста добре – има престъпления, които не заслужват никакво друго морално наказание. Морално, защото все пак целта на наказанието е И превантивна и превъзпитателно ( идалистично нали? ).
След примерите по – гори просто нямам наистина какво да добавя… Твърдо ЗА!
А относно нехуманността на смъртното наказание, за мен е пълна простотия да се обрече един човек цял живот ( без право на отмяна ) да кисне в 2 на 2, да прави какви ли не извращения вместо да го убиеш. Съдиите не са богове, но серииния убиец не бива да се третира нормално…
18 ноември , 2007 at 21:10
Престъпление би било да осъдиш някого да гние цял живот без право на обжалване, вместо да му спестиш мъките и да го пратиш там, накъдето цял живот се е стремил. Колкото до екзекуторите – може да бъдат два вида:
1) такива като мен – ентусиасти, убедени в правотата на нашето правосъдие;
2) обикновени хора като комшията ти – защото когато екзекутираш някого, ти просто изпълняваш заповед и това убийство не тежи на твоята съвест.
Животът е лесен, когато не ти вземаш решенията. Затова и трябва много да учиш, за да станеш съдия и пак малко съдии, дори и в прехвалената Америка, имат куража да осъдят на смърт. И държа да отбележа – дори и да се приеме екзекуцията, надали ще тръгнат да наказват така повече от 3 души годишно – все пак това е само за непоправимите случаи, които по никакъв начин не могат да допринесат за благото на обществото или дори да бъдат полезни на себе си…
18 ноември , 2007 at 21:16
сетих се и за трети вид
такива, които наистина изритват удоволствие от осмъртяването – по-добре така да си освобождават гнева, а не върху децата на улицата…
Мисля си аз…
18 ноември , 2007 at 22:17
Светлина, това за екзекуторите ентусиасти звучи несериозно. Била ли си някога наблизо, когато някой се е учил как се коли прасе например – предсмъртната агония е доста неприятна, а за някои достига до “непоносима”.
Наистина и аз не виждам причина държавата да харчи пари за храна, вода, ток, отопление и т.н. за някой, който ще прекара 25-30 години (или повече) в затвора и накрая ще умре, без да е допринесъл с нищо за благото на обществото. В тази връзка се сещам нещо друго: преди може би 2 или 3 дни говорих с един ВСЕ ОЩЕ не много популярен блогър, който ми обясни нещата по друг начин – че обществото, за разлика от близките на жертвата, не търси мъст, а крайно превантивно решение срещу престъпника. Сещате се – винаги съществува опасност да избяга, възможно е да убие някого в затвора, знам ли още какво…та идеята е, че изпълнението на смъртна присъда с инжекция е безболезнено с цел не отмъщение, а превенция. И наистина – на кой от вас му пука дали например убиецът на сестрите Белнейски ще страда от престоя си в затвора – на никой – ние не търсим отмъщение, а гаранция за това, че никой от нас няма да пострада от този човек.
В този ред на мисли считам, че един добре охраняван затвор ми гарантира достатъчно сигурност. И не ми излизайте с “ако на твой близък се случи нещо като в примерите на Heroes die alone” – логично е, че ще искам мъст тогава, но не това е темата сега…
Нека си поговорим и за т.нар. “съвест” на изпълнителите на присъдите – те не чувстват ли вина, макар и да знаят, че убиват престъпник, който според законодателството не заслужава да живее? И ако са мислещи същества ще могат ли да се преборят с въпросите от рода на: “Кой съм аз, че ще убивам и кой е този, който решава дали животът ще бъде отнет или не?”.
Просто темата ми е интересна.
Светлина, последно: ти си ми днешното вдъхновение – напомни ми за една случка, която може би утре ще разкажа и предполагам ще представлява интерес за доста хора…засега толкова
19 ноември , 2007 at 1:15
Не, настина има хора, които колят прасетата, не само защото после ще получат в замяна пръжки/джумерки. В смисъл, че за всеки влак си има пътници. Ако искаш да готвиш – ставаш готвач, ако искаш да рисуваш – ставаш художник. Във всички случаи ти предварително си запознат с бъдещата си работа (че олиото пръска, а боите ти цапат дрехите). Така излиза, че който става стражар, го прави със съзнанието, че ще прави това или онова пък и с реалната възможност да се откаже в даден момент. Може би за всеки случай трябва тези присъди да се изпълняват само от хора, които предварително са се съгласили, а не им е било заповядано… Пък и мисля, че засега е най-хуманно това да се прави чрез инжекция. Следователно не е ли по-добре с това да се занимават лекари? Те и без това всеки ден се сблъскват със смъртта и в университета са учили как тези неща се правят безболезнено и как да останат обективни и да не приемат нещата навътре. Психическата подготовка при тях е специална.
19 ноември , 2007 at 2:55
Ще подкрепя смъртното наказание с аргументите на неговите противници:
- не е хуманно да лишаваме някого от живот.
А хуманно ли е да го лишаваме от свобода? И наистина, доживот зад решетките е по-тежкото наказание, къде е хуманизмът тук?
- Има надежда изършилият тежко престъпление да се върне към нормален живот.
Има, ако е пресякъл на червено или не си е платил данъците. Ако например е убил някого, за да го ограби (да не изреждам по-тежки престъпления), тези неща стават след размисъл и подготовка. Човек си прави сметката и си носи отговорност. Ако мине номерът – ако не те хванат, печелиш. Ако обаче те хванат, ти вече си направил избор и си приел риска. Колкото до ресоциализацията, като си осъден доживот май няма да ти трябва.
- Престъпниците при залавяне се съпротивляват повече, ако знаят, че ги чака смъртна присъда.
Доживотната дали им изглежда по-приемлива?
19 ноември , 2007 at 3:11
Дали ще се намерят хора за изпълнение на смъртното наказание?
Винаги са се намирали. Как се намират гробари, миячи на тоалетни и хора за други неприятни професии?
19 ноември , 2007 at 7:44
За изпълнителите – света винаги се е оплаквал от липса на креативни хора за сметка на палачите. Образно.
Смъртното наказание именно като крайна мярка е предвидена само за хора, за които каквото и да е друго тежко наказание не е достатъчно и няма да помогне на човека да се поправи. Не мога да си представя, че ще вляза в зала и ще апелирам против смъртно наказание на клиент (понеже било нехуманно например), които е подсъдим за умишлено убийство на 4 деца в двор например?
И според мен не е игра на богове, а въздаване на справедливост.
19 ноември , 2007 at 11:36
А защо тогава в повечето държави по света не се прилага смъртното наказание? Предполагам навсякъде, както и тук, масата хора ще са “ЗА”…защо отделните общества са решили да не прилагат тази мярка?
За лишаването от свобода като наказание вече установихме, че не търсим хуманизъм, а превенция срещу ново престъпление, ако престъпникът остане на свобода – това му е идеята, мисля…така че, защо не е предвидено смъртно наказание в цивилизованата част от света?
19 ноември , 2007 at 17:44
Неуловима, не обществото е решило да не прилага тая мярка, а просто не се е появил още законодателят, който да внесе такъв закон за разглеждане. А пък мога и да поставя някои “непрактични” (абстрактни) въпроси. Кой определя коя е цивилизованата част на света? Нужно ли е всички държави да си приличат по конституции, след като съществуват конкретни условия като традиции, народопсихология, прецеденти..? Кой определя на коя държава да подражаваме? Ако всички си подражаваме, къде остава еволюцията? А “масата хора” не са ли тълпата и техният умствен капацитет не е ли по-малък от оптималния за страната? “Хуманизъм” не значи ли “човеколюбие”? В този смисъл не е ли по-хуманно да обичаш цялото общество и да го предпазваш като цяло, отколкото да се грижиш за щастието или човешката същност на даден индивид?
19 ноември , 2007 at 18:44
Значи мога да разчитам, че ако хвана няколко приятели и ги накарам да направят партия, за да участват на избори и им изготвя програма, включваща предвиждане на смъртно наказание в България, то мога да вярвам, че ще влязат в парламента?? – до този извод стигам по логика такава, че уж народните избраници трябва да изразяват волята на народа, а волята на народа, или поне на голяма част от него е, да има смъртно наказание. Това между другото е много добра идея. Чудя се как никой още не се е сетил – явно хрумката не ще да е чак толкова авангардна за нашите географски ширини, щом толкова народ скочи в подкрепа…
Това помежду другото. Сега по въпросите накратко:
за себе си.
- коя част от света е цивилизована решавам аз
- не е нужно всички държави да си приличат по конституциите си – няма да е интересно
- на коя държава да подражаваме определят тези, за които (не)гласуваме – тук сами сме си виновни и съответно сами си сърбаме
- за еволюцията има една много хубава мисъл – “Ако всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно” – предполагам разбираш идеята
- умственият капацитет на тълпата винаги е по-малък от оптималния за страната, макар и такова понятие като “оптимален за страната” да не съществува. Винаги има какво да се иска – важното е да не се превърнем в стадо маймуни, щото противно на общото схващане, аз мисля, че глупавите хора трудно се управляват, не за друго, а защото не схващат какво искаш от тях и правят глупости
- За какво щастие на отделния индивид говорим тук? Въпросът опира до това по-добре ли е държавата да плаща, за да го издържа или бихме се примирили с това да се убива? Имай предвид, че едно смъртно наказание може да послужи и като средство за разчистване на сметки – в политиката и историята примери колкото искаш. И винаги мотивите са били благородни…
19 ноември , 2007 at 18:53
Отново посочвам, че на местата, където смъртното наказание съществува, то се прилага ИЗКЛЮЧИТЕЛНО рядко. По една или друга причина. Надали на обществото ще му е проблем да се примири с убийството/екзекуцията на еди-кой-си, ако той е примерно единствен случай за годината. Пък и нали се примирихме с къде-къде по-страшни неща – дупки в озоновия слой, вилни зони в природни паркове, баби, живеещи сами на село… Нали се сещаш – докато не му опре на главата, на никого няма да му пука. Аз съм субект. На мен може и да ми пука, може и да съм стачкувала за Странджа, но това няма значение. Ние бяхме пренебрежимо малко в сравнение с тези, които не стачкуваха. Идеята е, че спокойно – на обществото дори и не му хрумва, че трябва да се примири с този проблем. Даже надали се сеща за него…