Стари познати

Има хора, които искаш да забравиш и до голяма степен успяваш – все по-рядко се сещаш за тях. В един момент успяваш да си избиеш от главата спомените с тях. Точно тогава обаче, не мога да си обясня как нацелват момента, те се появяват.

В първият момент не съм сигурна дали трябва да се радвам или да се ядосвам на неочакваната среща, затова позицията ми е по-скоро отбранителна. Такава си остава докато се разделим. По-късно обаче започвам да се чудя как стана така, че отношенията ми с хора, на които съм държала, са се променили из основи. “Къде сбъркахме?” – както се пита в една реклама. Чудя се наистина ли са толкова преходни човешките взаимоотношения или това мога да го отдам на липсата на някаква важна есенция, която явно не присъства навсякъде…там е работата, че започваш да се чудиш как някои хора са могли да ти бъдат приятели – прекарвали сте си добре, помагали са ти, изслушвали са те…просто са ти били приятели. А при една среща след години си мислиш: “Познавали ли сме се някога?”.

Естествено монетата си има и друга страна: хора, с които не си бил в особено топли отношения, но които се радваш да видиш. Някаква особена връзка, един вид познанството отпреди време е прерастнало в приятелство. Какви ги приказвам само…