Една не-точно-зима

Гледам днес в блогосферата доста хора са се зарадвали, че бил завалял първият истински сняг за тази година. А тук вали дъжд. И въобще не ми е зимно, по-скоро късна есен от тези, които те предразполагат към размисъл, докато си се увил като пашкул в одеялото. Доста е студеничко и ветровито навън, но вкъщи си е топло и хубаво. Ако сега изтичам до магазина да си взема горещ шоколад ще си го направя още по-хубаво.

Мисля си тези дни да изляза да си взема някоя интересна книга, която да ми разнообразява малко четенето на учебниците…повечето от които са си доста интересни, но за жалост не всички. Имам си и една особена група, чиято материя е скучна за учене, но веднъж научена става доста благодатна откъм намиране на интересни и занимателни теми…та си мислех за някакъв роман, може би леко отвлечен и абстрактен, но може и нещо убийствено битово. Още не съм решила. Като се засиля към Пингвините обаче трябва да знам за какво отивам, защото ако заседна вътре да си търся на място интересна литература, имам чувството, че мога да изкупя цялата книжарница. За всеки случай в момента предпочитам книги, чиито (главни) герои си падат леко особняци.

Уф, искам да си видя Ренито. Чудя се какво ли прави това дете в момента?!