Днес: е професионалният празник на българската полиция

„На днешния ден, 8-ми ноември, деня на Св. Архангел Михаил, традиционно се чества професионалният празник на българската полиция.

За първи път празникът се чества на 21 ноември 1924 г. (ст. стил Св. Архангел Михаил), като честването е преустановено след 1943 г. На 28 януари 1999 г. датата 8 ноември официално е обявена за Професионален празник на служителите от Национална служба „Полиция“ на МВР.
На 8 ноември се отбелязва и 128-та годишнина от създаването на българската полиция. В тази връзка е обявен Ден на отворените врати в полицейските управления. Гражданите ще могат да посетят сградите на областна дирекция “Полиция” – Русе, структурираните към нея 6 РПУ в областта и сектор “Пътна полиция”.
В празничния ден от 10.00 до 16.00 часа в поделенията на ОДП – Русе полицейските служители от секторите “Пътна полиция”, “СОД”, звената “Български документи за самоличност”, “Миграция”, “Териториална полиция”, “Охрана на обществения ред” и др. ще приемат гражданите, ще разясняват дейността си, ще дават безплатни консултации, ще правят демонстрации на полицейска техника и т.н. Организирани са срещи с ученици, с членовете на клуб “Млад криминалист” към ОДП.
Служители от Първо РПУ са организирали посещения в пенсионерски клубове на територията на гр. Русе, където ще проведат беседи с превантивен характер – с акцент върху зачестилите напоследък телефонни измами на възрастни хора. “ (Източник: Ruse news)

Часовници, стрелки

Ето тук прочетох за една интересна инициатива, свързана с часовници и снимане. В Русе условия за снимане на часовници имаме, така че единственото, което остава, е да се смъкна до центъра с фотоапарат в ръката, ентусиазъм в главата и огън в очите Пък да видим какво ще стане.

Междувременно, ако някой се сети как да си направя четенето по ОУД интересно, може да свирка или да хвърля идеи на мейла. Приемам всякакви (почти) предложения. Отхвърлям варианти от типа „обясняване на математиката в интимна обстановка по двойки, тройки и т.н.“. И тъй като знам, че групата чете, държа да уточня, че не визирам никого

Странно? Тъпо?!

Днес исках да си поговоря с един приятел, който не бях виждала скоро и реших да му звънна. Оказа се, че си е сменил номера и затова се обадих на сестра му (също много добра приятелка), за да му предаде да ме намери. До тук – всичко ок. Прибирам си се аз от унито и се мятам пред компютъра. ДОМАШНИЯТ телефон звъни…

Вдигам аз и се осведомявам кой ме търси. Той бил. Супер – разказвам си аз за какво го търся, говорим там, каквото говорим и приключваме с разговора. Затварям и си мисля: толкова неуверена се почувствах като не знаех с кого говоря отначало и как тъпо ми стана като не можех да разбера преди да вдигна кой и с каква цел ме търси. Направо оцених удобството на мобилните телефони. А горе натъртих на „домашния“, защото се присетих, че от месеци не му бях чувала звъненето – всички ме търсят на 0877

В тази връзка си се чудя защо въпреки, че знам кой ми звъни, когато ме търсят в Skype, някак не мога да свикна с идеята, че и тази програма ми е телефон…то ако не е да си има слушалка не признавам аз.