Лесен начин да ми скофтиш настроението

Преди 2-3 часа проведох един разговор, за който още съжалявам. Тъпо е рационален човек като мен да се поддава на подобни провокации. Мислех си, че бързичко ще го забравя, ама толкова ме е яд, че ще скърцам със зъби вътрешно.

Един невзрачен индивид ме пита защо съм се била държала високомерно. Истината е, че аз не се надувам – просто съм безразлична. Пък той имаше нахалството да ми иска отчет за причините за поведението ми, все едно ми е някакъв. Тук вече ставам страшно ядосана, но си запазвам добрия тон и опитвайки се, без да се развикам, да обясня наистина, че да приключа с този въпрос веднъж за винаги, изговарям набързо нещо, което вероятно е било доста несвързано.

Има си някои неща, които не споделям с кого да е (т.е. с никого) и те имат доста сериозно отношение при формирането на характера ми (колко нАучно го написах). Така е предполагам с всички. И наистина не считам за нужно да давам обяснения на никого за странното си (понякога) поведение. В този смисъл не считам за нужно и да давам препоръки за това как трябва да се държи човек, за да ми стане симпатичен – ами или си има възпитание или няма. Конкретният индивид, който ме ядоса, нямаше. И в това беше проблемът, т.е. един от проблемите.

Уф, та думата ми беше за това, че ако търсиш начин скорострелно да ми развалиш настроението, добър вариант ще е да ми искаш обяснения за това, защо се държа като примадона/кучка/очиларка/знам-ли-още-какво.

Групата да се готви – утре в унито ще нахълта една адски мрачна и раздразнителна Ива. То пък каква ли друга може да бъде…все пак е вторник (основи, счетоводство, количествени…бахмумамата). Продължавам да съм убедена, че този, който ми е правил програмата е бил алкохолик. Добре поне, че ще се размина с лекциите по електротехника, щото другарката вече беше започнала да ми лази по нервите. И слава богу, нечетна седмица е и нямам 4 часа основи…айде стига съм се оплаквала – можеше и в бедна африканска държава да се родя – трябва да се радвам на сегашното си положение (зверски мързел).