ImPRESSed

Преди 2-3 часа проведох един разговор, за който още съжалявам. Тъпо е рационален човек като мен да се поддава на подобни провокации. Мислех си, че бързичко ще го забравя, ама толкова ме е яд, че ще скърцам със зъби вътрешно.

Един невзрачен индивид ме пита защо съм се била държала високомерно. Истината е, че аз не се надувам - просто съм безразлична. Пък той имаше нахалството да ми иска отчет за причините за поведението ми, все едно ми е някакъв. Тук вече ставам страшно ядосана, но си запазвам добрия тон и опитвайки се, без да се развикам, да обясня наистина, че да приключа с този въпрос веднъж за винаги, изговарям набързо нещо, което вероятно е било доста несвързано.

Има си някои неща, които не споделям с кого да е (т.е. с никого) и те имат доста сериозно отношение при формирането на характера ми (колко нАучно го написах). Така е предполагам с всички. И наистина не считам за нужно да давам обяснения на никого за странното си (понякога) поведение. В този смисъл не считам за нужно и да давам препоръки за това как трябва да се държи човек, за да ми стане симпатичен - ами или си има възпитание или няма. Конкретният индивид, който ме ядоса, нямаше. И в това беше проблемът, т.е. един от проблемите.

Уф, та думата ми беше за това, че ако търсиш начин скорострелно да ми развалиш настроението, добър вариант ще е да ми искаш обяснения за това, защо се държа като примадона/кучка/очиларка/знам-ли-още-какво.

Групата да се готви - утре в унито ще нахълта една адски мрачна и раздразнителна Ива. То пък каква ли друга може да бъде…все пак е вторник (основи, счетоводство, количествени…бахмумамата). Продължавам да съм убедена, че този, който ми е правил програмата е бил алкохолик. Добре поне, че ще се размина с лекциите по електротехника, щото другарката вече беше започнала да ми лази по нервите. И слава богу, нечетна седмица е и нямам 4 часа основи…айде стига съм се оплаквала - можеше и в бедна африканска държава да се родя - трябва да се радвам на сегашното си положение (зверски мързел).

И досега продължавам да се изумявам на себе си, как е възможно на теория да знам доста неща, а на практика резултатите да са повече от плачевни. И изпитвам безумен страх от това да започна нещо ново. Но днес вятърът задуха от друга посока - проявих инициативност. Този път “инициативността”, която принципно си е в реда на нещата при мен, беше по-различна.

Успях почти без помощ от асистента да си вържа схемата. Казвам “почти”, защото и до момента ми е пълна мъгла как точно се връзва ватметъра. Т.е. знам как да го свържа, но логиката ми бяга в случая. Упражнението протече почти без критики, не можах да счупя нищо, никой не умря и никого не нахраних. Замерванията протекоха бързо, но аз като една уважаваща себе си Ива успях да допусна, може би, всички възможни грешки при попълването на таблицата (бог да дава здраве на Надя, която бдеше над бедната ми неграмотна душица). Та с нейна помощ направихме изчисленията и като че ли този път няма да се налага да звъня на никого, като опре до писането на протокола. Определено талантът ми не е в полето на елекротехниката, но се справям завидно добре като за човек, завършил езикова гимназия…в крайна сметка жертви и ранени нямаше, а както и други желаещи да се включат в практическото реализиране на упражнението. А ако вчера вечерта не ме беше домързяло да го прочета и поне малко от малко имах идея какво точно се иска от мен, може би дори щеше да ми хареса. Абе има хляб в мене…