Днес: Световен ден на мъжете
3 ноември , 2007
“Всяка първа събота на ноември се празнува като Световен ден на мъжете. Обявен е през 2000 г. по инициатива на фондацията “Горбачов”, на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена.
Отбелязването на Деня на мъжа в първата събота на ноември предложи бившият президент на СССР Михаил Горбачов. Според психолози празнуването на Деня на жената на 8 март създава у мъжете чувство на обърканост и ги разстройва, особено когато децата се втурват да обсипват майките си с подаръци. „Мъжкият празник“ е начин да се поправи ситуацията. Той свидетелства, че обществото се отнася със загриженост към мъжете, че държи на тях, убедени са психолозите.
Празникът протича под лозунга “Пазете мъжете!”. Причина са прекалено многото изисквания, които представителките на нежния пол поставят: да имат успешна кариера, да са любящи съпрузи и спътници в живота и грижливи бащи. Според психолозите, в резултат жизнеспособността им намалява и те тежко понасят стреса. Не са за подценяване и рисковете, на които са изложени мъжете в много професии, категорични са медиците.” (Източник: Ruse-news)
Честито момчета ![]()
Едни такива среднощни
3 ноември , 2007
Вчера успях опитно да установя, че комбинацията лекарства+алкохол ми действа страшно приспивателно. В което няма нищо лошо стига да не ме караха да давам компетентни отговори на въпроси, които иначе не са нещо кой знае какво…стига да си трезвен. Някъде докъм 21:50-22:00 бях у Илиян и след това се прехвърлих при Гери и Мери. Пък Гери си има нов приятел, ама това все едно не съм го казала. Та с тези два образа докъм полунощ някъде сме развивали теории за външната политика на Канада по отношение на проблема с ядрената програма на Иран, защо англичаните дават мило и драго да си запазят висок курса на валутата, а японците правят обратното, защо цветът на хлорофила е зелен и защо маркетингът е толкова важен. По последното мнение не можах да дам, щото Гери е много компетентна и не исках да се излагам. За сметка на това и дръпнах една обширна лекция на тема “по какво да си познаеш дали златото ти е истинско злато или е произволен-позлатен-друг-тежък-метал”. И това стана не за друго, ами защото Дидо каза, че си разпознавал златото по цвета, при което аз го изгледах възмутено и му казах, че подобно оценяване “на око” е най-малкото несериозно. Както и да е…понеже четящите това не са ми направили нищо лошо ще им спестя иначе доста интересното (поне за мен, но не и за Гери) инфо по проблема.
Едва ли друг път ще ми се наложи да дискутирам проблемите на патентите, лицензите и авторското право със Спрайт в ръка (вездесъщият Спрайт естествено)…да и по тези проблеми обменихме “опит”. Ами оказа се, че тук кандидат-инженери, почти-дипломирани-юристи и кандидат-икономисти много жестоко могат да се скарат. Просто щото се събрахме трима идиоти на една маса - нямаше как да се случи по друг начин…
А между другото още си чакам снимките от рождения ден на Илиян и от снощи също.

