Да те баламосват на инат

От няколко дни покрай другите негативни емоции постоянно имам и чувството, че не ми се казва цялата истина и че нещо остава скрито. И не просто прикрито, а направо изкривено и преиначено…въпрос на време е да разбера какво не е наред.

Не че нещо, ама обичам като ме лъжат, да го правят качествено – поне до толкова, че да не се усещам веднага. Иначе ми остава един гаден метален вкус, че дотам ме възприемат за тъпа, че чак никой не си прави труда да измисли логично и реалистично звучаща лъжа. И вътрешно си се хиля като идиот (щото иначе го раздавам тежко и не си позволявам такива неща пред външни хора) и се правя, че вярвам. Нещо подобно правех и преди години с тогавашния ми приятел: той се правеше, че ме обича, аз се правех, че му вярвам. Беше забавно до момента, в който стана скучно и се разделихме. Та и сега така: никой нищо няма да спечели (щото аз гювеч не пускам), но си губим времето взаимно. Не мога да не призная обаче, че си се инатя със спортна злоба. И със същия хъс се правя на паднала от небето…