ImPRESSed

Не се чудете на публикацията с парола - тя е само за 6-7 човека. Съдържа един важен за мен въпрос и като уточня отговора ще скрия поста. Приятно изкарване на почивните дни на всички!

P.S. понеже не искам въпроси и дискусии по темата (макар да вярвам, че всички ще ме разберат) съм изключила коментарите.

“[12:26:10] m каза: Ивкееей
 [12:26:18] m: Гушкам тъ през мониторъ
 [12:26:23] m: много мий весело
 [12:26:28] m: и обичливо”

Както вече казах: “Осмисли ми деня!”

Днес съм много любвеобилна. Раздавам прегръдки на промоция. Трябва ми или любов или ново хоби…поредното.

Хей, гушкам те и аз

Тук един неслучаен блогър прави не особено успешни опити да представи пост на друг конкретен блогър като хм…”нерационален” да го наречем. Още с първите няколко изречения обаче ме сгъна от смях: “Всичко на този свят е свързано, включително и нашите гледни точки за бъдещето. (Супер изказване е това! “Нашите гледни точки” като се свържат, се получава изглежда една линия. Накъде ли води тази линия? Май не самите гледни точки се свързват, а това, което те изразяват, ала да не сме прекалено предирчиви!) “. (С удебеления шрифт е написаното от А.Гр.)

Ако все пак решим да бъдем придирчиви, нужно е да уточним, че при свързването на точки или техните “изражения” (дали е коректно да ги нарека така !?), въобще не е задължително да получим линия. Ама въобще не е задължително

То и аз често се изказвам неподготвена, ама не чак пред толкова голяма публика. От как Събев ми направи забележка да си чета постовете преди да ги публикувам, си проверявам инфото. Което се оказа доста полезно между другото…

Естествено следва съвсем свободна интерпретация на написаното от Тишо…ама аз по-добре да си трая, защото ще излезе съвсем като заяждане и като нищо ще ми оспами блога с линкове към негови статии от типа “Съществува ли блогърска мафия у нас?”, “Докога ще ни управлява наложената от Гоце тройна коалиция?” и други злободневия, които би трябвало да вълнуват живо всичко що може да върже 2 изречения на български.

Стана така, че вчера преди счетоводството Юлиян не знам защо реши да се направи, че знае повече от мен. Вече съм споменавала колко мразя някой да прави така, ставам много зла и отровна. Този път не само се въздържах да не му размажа физиономията, но и май нищо не му казах. А честно, идваше ми да му откъсна главата…както си и заслужаваше.

Май малко от малко започвам да се приучвам да си сдържам емоциите. Или може би пораствам? Не е от значение. Вчера по основите разбрах, че такива като мен виреели само или в много лоша или в много добра среда, в умерено добра с малко проблеми, не се били чувствали комфортно. Това ли е причината зорлем да си развалям отношенията с някои хора? Или по-вероятното е те да имат някакъв проблем с мен.

За днес вече ми се провали уговорката с Велизар, но тези дни трябва да звънна и на Албена (много успокояващо ми действа), иначе ще взема да убия първия некадърник, който ме ядоса с нещо.

Мислех си този пост да го пусна още вчера, ама реших, че ще е по-добре да изчакам да минат няколко часа, защото знам, че в момент на яд, човек е способен да ръси големи глупости, както правя и аз в момента. И ако днес или утре си изкарам един-два прекрасни часа с Бенито ще видите как ще сменя тоналността

А между другото откак се оплаках, че спамът ми е нарастнал, спрях да получавам реклами за виагра, порно, пластични операции и стоки на ниски цени. Интересен феномен - обикновено се получава точно обратното. И все пак животът е хубав

Представи си, че си сляп, че не можеш да виждаш. Как си представяш света без цветове и форми? Как ще си представяш материалните си мечти?

Как ще си обясняваш стойността на предметите на изкуството? Какъв смисъл ще виждаш от изложбите, картините, красивият почерк?

Първите 2 доставят удоволствие и радост, а третото - удобство на тези, които те четат. Мисля, че им се отдава по-голяма стойност, отколкото имат всъщност. Но не там е въпросът.

Казват, че тези, които не разбират изкуството са ограничени хора. А тези, които са възпрепяствани да го усетят? Чудя се какво ли си мислят глухите хора, когато гледат другите как танцуват.

Ето тук струва ми се, че Уики е в грешка. Мястото е вярно - Древен Египет, но играта и правилата - не. Най-старата игра на дъска, за която има сведения, не се знае нито как се казва, нито как се е играела. Дъската обаче е запазена и ако открия в коя от енциклопедиите си четох за нея, ще взема да сканирам страницата, за да я покажа.

Запомнила съм я, защото формата на дъската беше доста различна от тези, познати ни днес. Най-добре мога да я опиша като кажа, че изглежда като 2 квадрата, съединени с тънък мост помежду си. Съответно двете части и “моста” са разделени на по-малки квадратчета със символи в тях. Изглежда доста интересно и скъпо, с богата украса.

Сенетът също изглежда доста интересно. Не бях чувала за него досега. Мога да го приема за най-старата board game, с известни правила и наименование

…най-накрая бяха оценени електротехническите ми напъни. Може би все пак имам някакви теоретични шансове да се освободя, макар и все още в полето на научната фантастика. Продължавам да се възмущавам от това, че хора, които не са виждали проводник на живо по някакъв (ще си замълча тактично по какъв) начин успяват да изкарат на текущия и най-вероятно ще се освободят, а аз ще се пържа на изпити…до, ако може да се вярва на слуховете, n на брой ликвидации. Като “n”, в общия случай, е двуцифрено число от малките. Мрън! Сега, ако не се лъжа е 9-та седмица, има време.

ЗА КОЙТО НЕ Е РАЗБРАЛ от 28-ма група: утре няма да имаме лекции по електротехника. Идваме в 10 и ще забиваме до 18, който устиска до тогава. Който има утре ЗАЩИТИ се явява в 10 НЕ-ЗНАМ-КЪДЕ-НЕ-МЕ-ПИТАЙТЕ, да си защитава. Ако някой не си е получил днес резултата от текущия, да не се притеснява, предполагам всеки знае в какви граници варират оценките при Тодорова. Следващата седмица май сме били щели да имаме текущ по счетоводство. Същото и по електротехниката (някой знае ли на какво ще е?). Ако някое добро дете е писало всичко по ИПТ може да донесе утре едни лекции да си препиша каквото нямам. Търся си и другарче за втората курсова по ИСТ. Ако някой СЛУЧАЙНО има писано и всичко по Статистика, също много ще ме зарадва.

Your Social Dysfunction: Paranoid- You show pervasive and unwarranted suspiciousness, and mistrust of others. You are overly sensitive and prone to jealousy.

Take this quiz at QuizGalaxy.com Please note that we aren’t, nor do we claim to be, psychologists. This quiz is for fun and entertainment only. Try not to freak out about your results.

 Доста депресарски тест - въпросите са от рода на: “какъв предпочиташ да си - сляп или глух?”, “Винаги ли си пръв на дансинга в дискотеката?”, “коя професия предпочитате” - нито едната не ми харесва….ебати, нямам шанс да се покажа щастлива с този тест

Картинката нещо се повреди, та се наложи да преправя малко начина, по който се появява. Слънчицето, което показва къде се намирам аз в ситуацията, беше на границата между Schizotypal и “Normal”.

Read the rest of this entry »

Сещам се, че имаше някакви теории, че можело да познаеш как се чувства някое дете като гледаш с какви цветове предпочита да рисува. Това важи ли (поне донякъде) и за възрастните? Ако не, то тогава до каква възраст може да се прилага?

А ако да, какво може да се каже за душевния мир на човек, който точно в момента изпитва зверско предпочитание към електриковите цветове? А как се обяснява любовта към зеленото в контекста на абсолютното нежелание за напускане на цивилизованата част от света в полза на разходка сред дивата (или не чак толкова) природа?

Днес си взех изпита по реторика с 5. Видях се с другите, пихме по нещо и се прибрах. Навън е зверски студ, ама аз ядох спагети и сега си имам кафе, кола и горещ шоколад за пиене Щастлива съм - колко малко ми трябва.

Вече започнах да подготвям коледни и предколедни подаръци и се справям със завиден успех с измислянето. Дано всички останат доволни. Трябва да изпратя картичка на Рени. За колко време пристигат картичките в Бохум (Германия)? Някой има ли идея?

Албена е станала 10-та на студентското по ориентиране (браво на нея) и ми се оплака, че и е било тъпо без мен. Много мило ми стана от това.

Част 1: Жалко
Искаше ми се на 8-ми да съм с Албена (КСТ) и Гери, но се оказа, че Албена (ИМ) е резервирала 22 места, а без тези две мои човечета вече сме 23-ма…явно ще бъда само с групата. Не че няма да си изкарам супер и само с “моите хора”, но ми се искаше да си взема и приятелките. То всъщност, ако зависеше от мен щях да си вдигна всичките познати Трябва да измисля нещо за Гери и Бени, щото както не са се разбирали нищо с техните си групи да не стане накрая да “празнуват” у дома.

Част 2: Какво се празнува по света и у нас
И тъй като днес явно съм на вълна “8-ми декември”, а спомням си, че миналата година по кръчмите имаше и доста народ, който беше далеч от принципното ми схващане на думата “студент” вижте Уики какво обяснение дава по въпроса. А именно: какво се е случило на 8-ми декември, сами преценете вие какво точно ще празнувате:
- България - Студентски празник (от 1903)
- Република Македония - национален празник
- Узбекистан - Ден на конституцията
- Панама - Ден на майката
- Католическа църква - Празник, посветен на непорочното зачатие на Дева Мария
- Будизъм - Ден на просветяването на Буда (най-важния будистки празник)

и още:
- 1204 - Кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папа Икокентий III Калоян за крал, а архиепископ Василий получава титлата примас.
- 1506 - Зигмунд I е избран от Сейма за крал на Полша.
- 1854 - Папа Пий IX обявява догмата за непорочното зачатие на Дева Мария.
- 1874 - Излиза първият брой на в. Знаме с редактор Христо Ботев.
- 1888 - Народното събрание на България приема закон за Висшето образование и учредяването на университет в София.
- 1903 - В България за първи път денят е честван като студентски празник. Read the rest of this entry »

Верно, к’во се опитват да кажат с тази реклама? (от Капитал)

Абе аз защо не намирам такива неща из Русе?? Сигурна съм, че не само в София се търсят хора с всякакви професии във всякакви сфери (кърти/чисти/извозва в енергетиката).

Забелязах, че напоследък Akismet отчита все повече спам и трие наред. Лошото е, че покрай рекламните коментари, падат и нормални такива. Успях да видя на divedi и го върнах, но подозирам, че има и такива, които са били изчистени, преди да реагирам. Надявам се да не е така.

И тук вече вали сняг Съвсем слабо, на много дребни снежинки, които почти веднага се разтапят, но все пак сняг. Става ми страшно коледно.

Ето и обещаната на Светлина история. Дискусия върху нея имах в LK, когато бях 10-ти клас. Надявам се, че ще породи някакви въпроси и отговори във всички, които ще я прочетат.

Някъде (не помня вече къде) е бил проведен следният експеримент: по обява във вестник са набрани хора, на които е обещано заплащане, ако сътрудничат на експеримент, доказващ нов метод в обучението. Ставаше дума за 10-20 души. Експериментите с тях са проведени по различно време в един ден, така че те да не се засекат в сградата. Какво им е обяснено: един учител ще предаде определено количество материал на един човек, след което ще започне да му задава въпроси. При грешен отговор участникът в експеримента трябва да натиска бутон, с който затваря верига и пуска ток с нисък волтаж на “ученика”. Работата е там, че за всеки грешен отговор напрежението се увеличава…

Всички участници, на които се плащало, съвестно си натискали бутона. Само една жена по едно време се замислила и попитала кой ще носи отговорност, ако на “ученика” му стане нещо. Отговорникът на експериментът и казал, че за това се грижи той и тя спряла да задава въпроси.

Преди обяснението на експеримента мисля, че ще е добре да дам някои разяснения: “ученикът” всъщност е много убедителен актьор и ток въобще не е имало.

Експериментът всъщност е целял да установи наличието или липсата на чувство за отговорност в отделния човек, в случай, че изпълнява заповед, дадена му от друг. Резултатът от експеримента вече сигурно ви е ясен - никой не е задавал въпроси, никой не се е безпокоял какво ще се случи, ако на “ученикът” му стане нещо, всеки си е мислел, че изпълнява заповед и не носи отговорност, защото някой друг е бил длъжен да мисли вместо него…т.е. ако има на кого да прехвърлиш вината, спираш да се безпокоиш за последствията.

Тази история предполагам, че е измислена, но дори и да е така, е доста показателна за тъповатото животинско начало в човека. И мисля, че до голяма степен се припокрива с идеята на Светлина, че хората, които биха работили като палачи “няма да се чувстват виновни, защото изпълняват заповед”. Та така…сигурна съм, че и до днес Инге Мишева занимава LK с тази история и ги учи да мислят, преди да действат.

Преди минутка прочетох ето това и гледайки резултатите от анкетата започнах да си задавам въпроси, най-важният от които е: Ако има смъртно наказание от къде ще се вземат хора, които ще го изпълняват? С други думи кой честен нормален човек ще се съгласи да стане палач.

Чудя се хората гласували “ЗА” дали си имат представа как изглежда агонията на умиращ човек, независимо какво престъпление е извършил. Трябва да се разгледа и чисто техническата страна - ако ще се убива, как ще става? - с инжекция, със змийска отрова, с електрически стол, с гилотина? Или може би ще се изявим като някакви новатори и ще поставим началото на някакъв нов подход в умъртвяването?

Какво толкова ме провокира в отговорите на въпрос, разискван от маса време? - Ами това, че имам изключителна непоносимост към хора, които действат изцяло импулсивно, без да се замислят за практическата реализация на глупостите, които са намислили. Имаш идея? - решаваш какво ще правиш, решаваш как ще го направиш, решаваш дали си заслужава въобще (претегляш плюсове и минуси) и накрая действаш. Защото аз изключително много се съмнявам, че хората, гласували “ЗА” биха работили професията “палач”. Дори осъдените за убийство са имали някакъв мотив да го направят или просто са били луди. Но това да си на държавна работа и да ти плащат заплата (в неизвестно какъв размер) за извършване на услугата “отърване на обществото от мършата”…е някак не го възприемам.

Предполагам, като сте прочели заглавието, повечето от вас са се сетили за един конкретен човек. И какви скандали се разразиха в църковните среди около неговото “архонтство”. Мисля, че за много хора ще е интересно да разберат от къде е тръгнала титлата “архонт”, какво точно е значела и може би ще успея да дам една логично звучаща причина за това, защо г-н Бинев се натискаше за тази титла. 

Причината, поне според мен, е да се изгаври - не знам с кого. Може би някой друг ще може да каже.

Сега по същество: мястото е древна Гърция, около VІІІ в. пр. н.е. Предисторията е, че по време на Омировата епоха, ръководна функция е имал басилевсът. В него се съсредоточавала изпълнителната, съдебната, военната и жреческата власт. Та към VІІІ в. пр. н.е. неговата роля постепенно отслабнала и измежду евпатридите започнали да се избират архонти, които в началото заемали длъжността постоянно, а по-късно се избирали за 10-годишен мандат. По-късно изборът станал и ежегоден.

Първоначално се избирал 1, но по-късно архонтите станали 9. Измежду тях в най-силна позиция бил първият архонт, наричан епоним. Вторият по традиция се наричал басилевс и имал преди всичко жреческа власт, но също така и съдебна, но свързана с култа и т.н. В общи линии всеки си имал някаква власт…историята помни доста известни архонти, сред които внимание заслужава Драконт. Всъщност негово дело са известните “драконовски мерки”, които всъщност би трябвало да се наричат “драконтовски” - вече виждате причината. Та става въпрос за доста строги закони. Предполагам на всички е ясно кога се прилагат такива ограничения. В крайна сметка архонтите започнали да бъдат избирани чрез жребий сред граждани с доходи над 200 медимна…

Не това е същественото. Мисълта ми е, че “архонт” е титла на управник. А Слави Бинев стана архонт непосредствено преди да се опита да влезе в политиката. Чудя се на какво да го отдам - един вид като пожелание за успех или някакъв вид арогантност, насочена към някой, който ще разбере намека?

Днес на общото събрание на ФБМ беше представен отчетът на ръководството за изминалия мандат. Избра се комисия, която много бързо се избра, защото кандидатите явно по-рано са си представили кандидатурите и с учудващото мнозинство от 100% гласували “ЗА”, 0 - против и 0 - въздържали се, беше избрана. За какво беше комисията не ми стана много ясно - свързана е с предстоящите избори за ново ръководство. Следващото събрание е насрочено за 13.12.2007.

Неща като стипендии и такси за обучение не бяха обсъждани! Ако някой има някакви въпроси - знаете ми Skype-а, или ще се видим в понеделник.

Има хора, които искаш да забравиш и до голяма степен успяваш - все по-рядко се сещаш за тях. В един момент успяваш да си избиеш от главата спомените с тях. Точно тогава обаче, не мога да си обясня как нацелват момента, те се появяват.

В първият момент не съм сигурна дали трябва да се радвам или да се ядосвам на неочакваната среща, затова позицията ми е по-скоро отбранителна. Такава си остава докато се разделим. По-късно обаче започвам да се чудя как стана така, че отношенията ми с хора, на които съм държала, са се променили из основи. “Къде сбъркахме?” - както се пита в една реклама. Чудя се наистина ли са толкова преходни човешките взаимоотношения или това мога да го отдам на липсата на някаква важна есенция, която явно не присъства навсякъде…там е работата, че започваш да се чудиш как някои хора са могли да ти бъдат приятели - прекарвали сте си добре, помагали са ти, изслушвали са те…просто са ти били приятели. А при една среща след години си мислиш: “Познавали ли сме се някога?”.

Естествено монетата си има и друга страна: хора, с които не си бил в особено топли отношения, но които се радваш да видиш. Някаква особена връзка, един вид познанството отпреди време е прерастнало в приятелство. Какви ги приказвам само…

…това, което бяха. А ето и самата история: днес следобед, място: Skype. Включва ми се човек, който знам кой е, само дето не съм го виждала. Всъщност не се и познаваме…май е по-добре да обясня: би трябвало да ми е от задочната група и би трябвало да сме се виждали поне веднъж през едни 2 седмици, дето се счита, че би трябвало да сме били в едни и същи зали…та днес ей така се запознахме с уговорката да се видим на някой изпит. От къде ми има името в Skype? - От една колежка от 28-ма група ИМ. Можеше да го вземе и от Миро (да, същия дето малко му трябваше да се класира за общински съветник)…там е работата, че все си мислех, че работите с връзки ще започнат да отмират. Къде ти! То по-зле взе да става Но пък си се радвам, че имам нов познат (силно казано).

Днес още от сутринта ме сюрпризираха с новината, че било трябвало да пиша още една курсова, този път по електротехника. Понеже станаха множко вече, правя равносметка: счетоводство, електротехника, ИБДП, Статистика…това до началото на декември е хубаво да го приключа. В задачата се пита какво не е наред С подсказка: какво е общото между електротехниката и счетоводството, а както и между историята и статистиката? Учим…или както казва Калито - “Работим!”, макар и в малко по-друг контекст…

От тук нататък ще бъде интересно само за четящите от 28-ма група (ИМ)  Та…

Read the rest of this entry »

Питането ми е следното: От 2-3 дни гледам, че доста хора пишат “зубар”. Вярно, че проверка се прави със “зубрач”, ама “зубър” някакси ми звучи по-добре. Дали не е защото тук така казваме? Или аз не проверявам правописа с правилната дума? Къде е истината?

Не ми се намира правописен речник под ръка, за да видя дали тази дума е уважена от авторите на такива пособия, но за бога (!), накъде сме тръгнали, ако няма яснота по въпроса с правописа на тази иначе много важна и често употребявана в ученическите среди дума?! Само за сравнение във вездесъщия Langenscheidts (който е учил немски знае за какво става дума) винаги намирам точния правопис и обяснение на думите с решаващо значение в културния живот на страната…сещам се сега да напомня, че бях обещала да започна един кратък курс по вулгарен немски в блога и ще го направя - просто още събирам материал

Моето чувство за хумор ли е извратено или това наистина е дяволски забавно? Ето тук е другата гледна точка.

Някои хора просто умеят да бъдат нахални (за радост на всички сеирджии като мен). Почти винаги се покъсвам от смях, когато чета за конфронтациите между г-н Грънчаров и всички останали. То не беше потъпкване на демократичните и европейски ценности, не беше цензуриране на философската мисъл и прочие драми. Абе вижте сами! То не може да се опише с думи. Enjoy!

Ти! Да, на теб пиша! Ако мислиш, че имаш интересен или по-оригинален блог, сега е момента да го промотираш!

Точно така, търся си нови блогове за четене. Вчера и днес имах възможност да се оплача, че хората, които следя редовно, пишат по-малко отколкото мога да чета. Опитах се да си намеря нещо ново, но по някаква причина не можах да открия нищо. Засега съм се абонирала за около 20-ина блога, мисля, че това е някаква стандартна цифра…по-популярните блогове от Блогосфера ги чета от там. Иска ми се да намеря нещо по-ъндърграунд, което да заслужава внимание. Ще преглеждам всякакви препоръки, та както казах - сега е момента да се похвалите