На едно специално сиво вълче

Позна ли се? На теб имам да ти благодаря за страшно много неща и най-вече за това, че ми прощаваш всички глупости. Някак неудобно се почувствах като ми каза да не се чувствам тъжна. Притеснението ти за мен беше толкова мило и някак нереално. Знам, че мога да говоря с теб за всичко и да ти имам пълно доверие, но защо се държиш толкова дръпнато? Не е от стеснение Не и пред мен Не бива да се държиш така студено - объркваш хората. Другите, не мен - аз мисля, те познавам достатъчно или поне дотолкова, доколкото считаш за нужно да знам. Имаш страхотна усмивка, казвала съм ти и заслужаваш само хубави неща да ти се случват. Сигурна съм, че вече откриваш щастието и знаеш ли - радвам се за теб, искрено. Не ми обръщай внимание като говоря глупости, понякога и сама не си вярвам. Искам обаче да ти дам всичкото щастие на земята и се радвам, че ми позволяваш да го правя. Съжалявам само, че сега да не съм в състояние да реша собствените си проблеми, за да мога да те радвам. Обещавам, че скоро ще се реванширам затова. Не защото ме караш, а защото аз сама искам така…