Неделя

Малко окъснявам с този пост, но то е, защото още не мога да си събера мислите (и спомените) и да ги систематизирам до горе-долу реалистично изглеждаща система…както вече писах в неделя Илиян и Мери имаха рожден ден.

Маринела не празнува, а за РъДъ-то на Илиян се наложи да позакъснея с докъм 2 часа и половина, а може би дори три. Естествено, през това време телефонът ми не беше в мен, а хората от купона са се покъсали да ме търсят по думите на Надя, а както и по инфото за пропуснатите повиквания. Явно накрая им е писнало да се опитват да ме безпокоят и ми пратиха sms, който прочетох доста по-късно, но това е друга тема…

Отивам, значи, аз и се оказва, че съм станала невероятно помнеща, щото на това място не съм ходила от горе-долу година. Нацелих и блока и входа, да ми се ненадяваш. Надето ме чака, отиваме горе и гледам мила картинка: Трифон вече не знае на коя планета е, Калина съжалява, че не е момче, щото Мишо много я кефел и нямала била нищо против да го пробва как е в хомо-секса…е такива неща. Оказва се, че има мартини (благодаря за което), но естествено пак са ми взели Extra Dry (като че ли вече наистина на такова ще мина, щото верно го пия по-често от иначе предпочитаното мен Dry. Голяма мафия сте ей!). Не бях пила Бейлис – е пробвах го. Хареса ми, но оставам вярна на мартинито. Та да се върна на историята – пристигам значи аз и всички вече са порядъчно напукани, а то бяха доста народ. Понеже аз бях единственото трезвено по това време, май само на мен ми направи впечатление резкия непосредствен преход от “Nothing else matters” на “Тигре, тигре”. Весело си беше, а как ми се скачаше на Rise up не е истина, но всички си куфееха кротко и трябваше да се въздържа в тези си пориви…по някое време (нямам представа кое) някой реши, че трябвало било да се местим към Сибила. Е преместихме се, но нещо в суматохата не можах да отразя какво се случи с Трифон, щото нещо ми се изгуби от полезрението. И така: заехме си ние полагащите ни се сепарета, зарязахме багажите под форма на якета, палта, чанти и прочие…и си денсим таквиз. И толкоз, щото от тука нататък не е за разказване – на никой не му трябват компромати, а не е като да не разполагам с такива