Нежно

Винаги ми става някакво супер смешно като се сетя по какъв идиотски начин се обясних в любов за пръв път. Обстановката беше абсолютно неангажираща, посред бял ден и по-точно по обед. И двамата умрели от глад, щото Ива направи пилето с ориз отровно. Седят и се чудят какво да правят, щото и двамата  сумарно нямат 10 стотинки в джобовете, пък и да имаха с една дъвка нямаше да се наядат. Ива ни в клин, ни в ръкав изтърсва: “Амиии…аз такова…аз тебе май те обичам”. Другата страна с изключително небрежнярски тон казва: “Ами добре”. И зеленкото: “Много тъпо ли прозвуча?” – “Миии…да”. Следва задушевно мълчание и после бурен смях от двете страни. Обстановката става по-интимна и завесата пада.

Затова ги мразя любовните обяснения – защото не ги умея, пък и не съм свикнала – тъпо се чувствам. Все пак някак тайно си мечтая за нещо особено романтично…