Имената, които (не) харесвам
18 октомври , 2007
1. Димитричка – естествено, след вчерашната случка как да не го намразя. Пък и поначало ми звучи тъпо и някакво селско.
2. Мариета – никога не съм се разбирала с тази порода жени. Защо? Причини много – бившата ми зъболекарка (няма какво да обяснявам, щом е бивша), една съученичка (със странни виждания по отношение на хигиената, не знам дали знаеше какво въобще е това”хигиена”), една от новите “колежки” (знае повече от мен, или поне така си мисли
. Не обичам някой да знае повече от мен)…
3. Ивелина – защото едно време все така ми викаха и все трябваше да се обяснявам, че не това ми е името. Обриви получавам направо като го чуя това “Ивелина” – ще ме прощават Ивелините, нищо лично към тях…
4. Яница – много ми е немузикално. Иначе не знам защо не ми харесва, но не мога да не се възмутя от родители, решили да накажат детето си с това име.
5. Патриция – напоследък с доста Патриции се запознах, а уж името е рядко. Някак натруфено ми е.
А моето? Ами едно време го мразех (справка с Ивелините), но постепенно взе да не ми пука от него и или хората поумняха и взеха да различават двете имена или просто спряха да ме дразнят нарочно. Което не означава, че няма да сгромолясам първия осмелил се на живо да ми смени името. И все пак вече си го харесвам – терапията на Таня помогна. А тя се състоеше в това да си повтарям, че името ми е кратко и ясно и се пише лесно, а тези, които не могат да го запомнят са идиоти.
Логично ми се струва сега да напиша няколко, които харесвам, за да не излезе, че съм пълна хейтърка.
1. Екатерина – Обожавам това име. Звучи еднакво добре и в пълната си форма и в кратките. Могат да се измислят страшно много гальовни производни…или поне аз съм чувала страшно много, а колко от тях са уместни…друг въпрос 
2. Дария – сравнително рядко име, но звучи добре в моите уши.
3. Радостина – слънчево и щастливо име.
4. Деница – това може би е лично – всички Денички, които пазнавам са много качествени хора.
5. Теодора – “божи дар”, но вариантите Тодора и Божидара нещо не ме вдигат.


18 октомври , 2007 at 17:08
Името ни си е много хубаво, поне според мен. И на мен по едно време ми викаха Ивелина (и Габи ми викаха, ама там историята е друга), но никога не съм се дразнила от това. Оставям хората да ме наричат както намерят за добре, като имам изявени предпочитания към “Ива”, “Иве”, “Ивче”, “Ифффче”, “Ифф” и други подобни.
Иначе от изброените имена съм съм с двете ръце за Екатерина и Деница
18 октомври , 2007 at 21:06
Хм, има някои хора, които ми викат и Пиф, но и това е друга история
донякъде свързана с името, донякъде с “Пиф и Еркюл”, но доста често просто Ив – все едно и без това не е достатъчно “кратка и ясна” трибуквената форма.
Понякога се учудвам на себе си от какви дреболии се дразня.
19 октомври , 2007 at 9:42
Сега и едно становище относно мъжките имена ако праснеш…
19 октомври , 2007 at 10:29
Мислех си го, ама там нямам мнение