Болнава, болничка, болна, умирам…

Вярно, че имам склонност да драматизирам, но този път положението май наистина е зле. Всъщност не чак толкова, колкото преди две години, когато се разболях от ларингит и наистина имах чувството, че умирам. А може би сега просто си търся извинение, за да изклинча от някое и друго задължение? Доста банално ми е - не ми се е случвало да го използвам - някакво безпринципно ми се вижда. Но да си се върна на думата: от днес пак започвам да пия по една чанта лекарства на ден (нещо, което наистина ме ужасява) и всеки път щом ми се налага да преживявам това се сещам за бабичките на Смирненски и ми става някакво по-леко и ведро Все пак не съм чак в неговото положение…