Аз говоря: за първото и второто впечатление
4 октомври , 2007
Идва ред да се похваля, че съм от хората, които правят страхотно първо и ужасяващо второ впечатление. Не на всеки се удава толкова талантливо да променя мнението, което другите имат за него. Напоследък правя само добро впечатление, което не е на добре – малко съм суеверна, т.е. крайно време е да направя някоя върховна простотия и да се издъня тотално. Стига толкова за мен…
Продължавам да твърдя, че истината е в детайлите и продължавам да гледам иронично на иначе нормални жени, които обаче, за разлика от мен, си позволяват лукса да излизат с кофти маникюр и да развалят цялото хубаво впечатление от коса, грим и облекло. Няма нещо, което да ме дразни повече от неоформени нокти и зле поддържани ръце – просто издават, че човекът насреща си е мърляч, който къде по-умело, къде не чак толкова, се опитва да прикрие тази си характеристика.
Като говорим за маникюр, редно е да споменем цветовете – виждала съм всякакви фрапиращи неща – въпрос на вкус. И наистина, ако ти липсва вкус и мярка, дори прекрасните и подбрани цветове на Буржоа ще ти стоят като на свинче звънче. Не че нямам морскосин лак, но поне го комбинирам с дрехите си.
Постът, всъщност, е във връзка с видяното днес: около 2-3 санта изкуствени нокти в крещящо розово с нарисувани върху розовото чудо цветенца с бяло и синьо. Оставаше само да е в електик или да свети на тъмно – плашим се.
Като стана въпрос за дразнещи неща, не можех просто да не изгледам иронично часовник за 1200 лв, който не отчита времето точно. Да – и такива неща се продават.
