ImPRESSed

Естествено, снимковият материал ми е предоставен само за научни цели И къде, по дяволите, освен в Кречетало можеш да намериш рентгенова снимка на свирка??

“Веселинов беше категоричен, че пазарлък за постове в администрацията няма да се прави с нито един от двамата кандидати, които в неделя ще се срещнат на балотаж.
Веселинов ще бъде общински съветник с още трима представители на формацията, обединяваща ВМРО, ССД и Гергьовден. В местния парламент влизат Ростислав Златарски от ССД, Евгени Игнатов от “Гергьовден” и Стефан Бучаков от ВМРО.” (Източник: Networx)

Без малко. Сега само да не тръгнеш да си търсиш дърво да се бесиш, ей!

Позна ли се? На теб имам да ти благодаря за страшно много неща и най-вече за това, че ми прощаваш всички глупости. Някак неудобно се почувствах като ми каза да не се чувствам тъжна. Притеснението ти за мен беше толкова мило и някак нереално. Знам, че мога да говоря с теб за всичко и да ти имам пълно доверие, но защо се държиш толкова дръпнато? Не е от стеснение Не и пред мен Не бива да се държиш така студено - объркваш хората. Другите, не мен - аз мисля, те познавам достатъчно или поне дотолкова, доколкото считаш за нужно да знам. Имаш страхотна усмивка, казвала съм ти и заслужаваш само хубави неща да ти се случват. Сигурна съм, че вече откриваш щастието и знаеш ли - радвам се за теб, искрено. Не ми обръщай внимание като говоря глупости, понякога и сама не си вярвам. Искам обаче да ти дам всичкото щастие на земята и се радвам, че ми позволяваш да го правя. Съжалявам само, че сега да не съм в състояние да реша собствените си проблеми, за да мога да те радвам. Обещавам, че скоро ще се реванширам затова. Не защото ме караш, а защото аз сама искам така…

…покрай другите глупости забравих, че остават 11 дни до изпита ми по ВИДП, което означава, че най-късно утре трябва да съм предала курсовата. Сега по някакъв начин трябва да сътворя 10 страници, посветени на търговските взаимоотношения на базата на римското класическо право. Въпросното “сътворяване” е желателно да се случи без натворяването на един милион простотии и бисери, без които обикновено не минавам…

Ми как няма да забравя! Утре ще излизам с Велизар и Албена (сигурно дискотечка нещо…), в четвъртък унито май няма да бачка, в петък купон у Илиян…уфф, пък аз трябва да намеря плътни 6-7 дни, за да седна и да добия някаква систематизирана и донякъде ясна представа за Всеобщата история на държавата и правото. Обриви получавам като чуя “история”, а се набутах с 2 само този семестър. Ама ще ги отикам и тях - също като математиките.

Малко окъснявам с този пост, но то е, защото още не мога да си събера мислите (и спомените) и да ги систематизирам до горе-долу реалистично изглеждаща система…както вече писах в неделя Илиян и Мери имаха рожден ден.

Маринела не празнува, а за РъДъ-то на Илиян се наложи да позакъснея с докъм 2 часа и половина, а може би дори три. Естествено, през това време телефонът ми не беше в мен, а хората от купона са се покъсали да ме търсят по думите на Надя, а както и по инфото за пропуснатите повиквания. Явно накрая им е писнало да се опитват да ме безпокоят и ми пратиха sms, който прочетох доста по-късно, но това е друга тема…

Отивам, значи, аз и се оказва, че съм станала невероятно помнеща, щото на това място не съм ходила от горе-долу година. Нацелих и блока и входа, да ми се ненадяваш. Надето ме чака, отиваме горе и гледам мила картинка: Трифон вече не знае на коя планета е, Калина съжалява, че не е момче, щото Мишо много я кефел и нямала била нищо против да го пробва как е в хомо-секса…е такива неща. Read the rest of this entry »

…в Кречетало. Чети и умри!

“преди време имаше запитване до плейбой-”здравейте помощници от плейбой, искам да ви питам нещо-моя приятел много иска по време на френска любов да свършва на лицето ми, кажете ми дали тези малки мърдащи неща ако ми влезе в окото-ще ми стане нещо?”
отговор: до сега няма в практиката някой ослепял, онемял или оглушал след френска любов”

Мъкаааа…хах

- да се направиш на по-знаещ от нея
- да се направиш на по-знаещ от нея за втори път

- да си хвърлиш мръсните чинии в мивката веднага след като е измила предишните и доволно потрива ръце от това…знаеш колко мрази да мие чинии. Една Ива нечовешки мрази да мие чинии

- да и омажеш огледалото, оставяйки отпечатъците си на всички възможни места по него. Знаеш колко мрази мръсни, мътни и стари огледала. И счупени. И малки, и малки…

- да и изядеш шоколада. Ако направиш това вбесената Ива ще ти приложи всичко, което някога е чела за Инквизицията и китайските мъчения.

Иначе Ива си е тооолкова добра…друг път

Ти си ми знаеш обичайния поздрав - Да си ми жива и здрава и да пораснеш голяма и да слушкаш мама и тати!

Продължавай да си все така усмихната, мила, и оздравявай бързо. Ние, всичките ти приятели, се радваме, че те има!

Да си ни жив и здрав още дълги, дълги години!

(Я виж каква Skype-акция сме ти направили!)

Не знам дали е изкуство, но успя да ме докосне:

 
Goa

Спомен

Влюбени свещи

Източник: Анна на Дир.бг Много красива работа още веднъж!

Е не съм ли? Много разбирате и вие от естетика…и да плувам умея, и маникюрът ми е хубав…със слуха проблеми нямам, бързо се придвижвам, само дето диадемата ми е черна, а не бяла

Тук нещо стана много депресарско и за това реших да отворя нов блог само за депресарски работи. Тук вече ще бъде чистичко и слънчево. И може би ще се опитам да насоча ImPRESSed отново към първоначалния замисъл.

Morcheeba - Slow Down  - Една от най-еротично действащите ми песни. Някак подходяща ми е и за дълги коктейли и за безсмислено куфеене. Приятно слушане на тези, които решат да си я намерят…

Мислехме за неделя да вземем на Илиян стриптизьорка и още нещо, ама първата идея отиде на кино, защото въпреки многото си познанства не можах да намеря навреме навита девойка и да разпитам за тарифите на този вид услуги. Някакво странно се почувствах като разбрах, че макар и голяма част от приятелите ми по едно или друго време да са работили по дискотеки и нощни клубове, почти никой не познава танцьорки. Ми сори, човек, май няма да те огрее. Чудно обаче другите какво ли са му взели?!

Винаги ми става някакво супер смешно като се сетя по какъв идиотски начин се обясних в любов за пръв път. Обстановката беше абсолютно неангажираща, посред бял ден и по-точно по обед. И двамата умрели от глад, щото Ива направи пилето с ориз отровно. Седят и се чудят какво да правят, щото и двамата  сумарно нямат 10 стотинки в джобовете, пък и да имаха с една дъвка нямаше да се наядат. Ива ни в клин, ни в ръкав изтърсва: “Амиии…аз такова…аз тебе май те обичам”. Другата страна с изключително небрежнярски тон казва: “Ами добре”. И зеленкото: “Много тъпо ли прозвуча?” - “Миии…да”. Следва задушевно мълчание и после бурен смях от двете страни. Обстановката става по-интимна и завесата пада.

Затова ги мразя любовните обяснения - защото не ги умея, пък и не съм свикнала - тъпо се чувствам. Все пак някак тайно си мечтая за нещо особено романтично…

Не е ли симпатична?

Най-добрата платформа за форуми. Или поне най-красивата. Нещо phpBB не ме кефи - може би, защото изглежда скучно, а аз съм претенциозен потребител.

Като си говорим за форуми, темите в Кречетало леко затъпяват, а аз съм в този форум над 2 години може би и започвам да изпитвам нещо като притеснение за съдбата му.  Не си спомням кога за последно пуснах коментар там…

Хей, по някаква причина много държа на теб. Радвам се, че те има Само не ми задавай въпроси за този пост - сигурна съм, че няма да мога да отговоря на нито един. Пък и все ти даваш отговорите, въпросите са моята част. Да запазим това положение.

А именно: Как е “курва” на немски? Бях почти сигурна, че е die Schlampe, но за да не се излагам, отворих големия Langenscheidts за пръв път от може би 2 години насам и проверих специално. Права бях - явно не съм забравила немския. Чудя се дали да не започна един advanced курс по немски в блога…може да се окаже забавно занимание. Всеки тъпак може да те напсува на английски. Бъди различен - отговори му на немски!

Абе да му се не види, май започвам да виждам смисъл от това моето образование…

Реших да направя нова категория само за Специални хора. Такива, които виждам по-рядко, но които винаги са на линия, когато ми потрябват, хора, към които изпитвам специални симпатии или по някаква причина им имам невероятно доверие. Сигурна съм, че всеки един от тях ще е познае, ако някога открие тези постове.

Обожавам панди! Не са ли сладки?

   Искаш още? - Тук!

Казаха, че съм се променила. Знаех го и преди. Наистина се чувствам като друг човек. Станала съм по-студена, много сдържана и го усещам, че не е правилно. Като че ли не съм аз. Иска ми се да съм по-добра, но защо ли когато човек, бил някога близък с мен, реши да ми говори, аз се държа студено, а на моменти и цинично…да, „цинично” е правилната дума, така го чувствам. И толкова невъзможно лицемерна. А не знам и кой ме научи така – няма други такива покрай мен. Чудя се защо се получи така – някаква стаена болка, порастнах ли или просто винаги съм била такава, а не съм знаела…

Естествено отговорът е в мен и аз го знам, но ме е страх да си го кажа. Истината е, че така ми е по-лесно. Когато човек си премисля постоянно поведението и отношението и е достатъчно жесток да гори всички мостове, свързващи го с хора, на които е държал, но които са го разочаровали…по-лесно е. А напоследък става и по-безболезнено. Страшно ми е, че това отношение вече ми стана втора кожа, а аз някак си вече не участвам във вземането на решения за себе си. Все едно не съм аз…

Страшно е и когато не съм наясно със себе си. Страшно е, когато знам какво искам и знам, че не е правилно. Естествено вземам рационалното решение и винаги успявам в това, което върша. Но не съм удовлетворена.

Възхищавам се на хора, които умеят да прощават. Аз не го мога това, а винаги съм искала никой да не ми се сърди за нищо (а винаги е имало за какво). Всъщност прощавам, но не си признавам и винаги си държа болката в мен, а когато срещна човека, когото искам да задържа като приятел, неминуемо се сещам за лошото и ме обзема яд и обида. Никога не съм молила на глас за нещо, а толкова пъти съм искала да го направя…и естествено не съм го правила. От страх да не бъда отхвърлена. Точно този страх ме спира да бъда по-добър човек и най-накрая успях да си го призная.

Дори тези, които не ме познават кой знае колко добре, знаят, че обожавам депресарска поезия и в частност стиховете на Далчев. Ето тук открих още нещо, което заслужава внимание. Припомни ми едни неща, които не исках да си спомням и ме накара да ги премисля отново. Става дума за емоции

Теб пък как съм те пропуснала в Блогрола Мислех, че отдавна си там, а сега забелязвам, че те няма. Марш в дясно!

Дребни нещица, които съм щраквала, когато апарата не е бил с мен:

1. Това е стол. Зелен стол. А до него има и оранжев такъв. Но аз харесах повече зеления. Не знам дали е удобен, но е някак красив и по-важното: успя да ме накара да се ококоря като го видях. Имаше и легло като болид от формула, но то не беше чак толкова впечатляващо за мен. Достраша ме да погледна цената, но и сега не ми е особено належащо да купувам фотьойли. Снимката е на може би половин година вече и вероятно това чудо на интериорния дизайн отдавна е продадено. По незнайна причина съм сигурна обаче, че дизайнерът на Ръката има и други интересни хрумки, които ще ми е интересно да погледна.

2. А това тук е етикет с цена в магазин. Тази цена е на картина, на хубава картина. Малко абстрактна за масовия вкус, но на мен ми харесваше заради живите цветове и идеята. Но етикетът! За бога, етикетът! Или по-точно надписът на него - “АБСТРАКНИ” !? Някак разочароващо беше.

Има и друго за този етикет. Направих 2-3 снимки, за да съм сигурна, че на поне една ще се вижда сгрешената дума и докато си щраках усилено с телефона покрай мен мина един от продавач-консултантите, явно учуден от ентусиазма ми да снимам точно този етикет с точно тази цена. Как ли щеше да му прозвучи обяснението ми…

3. А тази миниатюрна снимка има нещо като сантиментална стойност за мен. Аз съм на преден план и в гръб. Другото розовко вляво от мен е Виктория Бъчварова, а със синьото е Мая. Главата пред носа на Мая принадлежи на Миро. А ниско долу клекналото нещо с бялата покривка и оранжевия клюн, имитиращо птичка, е Гошо Мисля, че бяхме 10-ти или 11-ти клас. Действието се развива в стаята на LK, където правихме коледна сценка на малките. И тъй като става въпрос за стая в немска гимназия, логично някак си беше сценката да е на немски. Доста време се подготвяхме, а аз имах 3 реплики, които отчаяно се опитвах да възпроизведа убедително. Проблемът с ролята ми беше, че трябваше да имитирам уплаха, а после страдание, а аз съм най-неартистичният човек на планетата. И понеже цялата подготовка протече с голямо желание от страна на всички и с доста помощ от далеч по-артистичната и жива Силвена и напътствия от тогавашната ми учителка по немски Инге Мишева в крайна сметка успях да си изиграя ролята донякъде убедително. И все пак от мен актриса няма да стане. Много мил спомен ми остана от тогава.