Внимавай какво си пожелаваш
20 август , 2007
Някой помни ли какви са му били детските мечти? А колко и кои от тях са се сбъднали? А такива с катастрофален резултат от сбъдването им?
Аз очевидно космонавт няма да стана, но поне се надявам да пътувам със самолет. И май вече мечтая космическите екскурзии да станат напълно нормално и естествено нещо в рамките на отреденото ми време за престой на тази планета 
Или поне на/над повърхността и Не си пожелавам да срещна истинско извънземно, защото това не знам с какъв край ще бъде, но поне си е качествена фантасмагория, макар и доста изтъркана.
21 август , 2007 at 12:18
lele ti si mn tapa 4esno
21 август , 2007 at 13:53
Скъпи ——, в “lele ti si mn tapa 4esno” забелязвам няколко мн. тъпи грешки… Първо, официална азбука в България все още е кирилицата. Второ, след “леле” се пише запетая. Трето, след съкращение се слага точка (”мн. тъпа”, а не “мн тъпа”). Четвърто, “tapa” може да се разбере и като “тапа”, но няма да ти цитирам алгоритми за транслитерация. Пето, “4esno” се пише с “т” (”честно”). И шесто, накрая на изречение се слага точка. Та, за 6 думи имаш 6 забележки от мен… Добре, че пишеш кратки коментари…
21 август , 2007 at 13:58
Иначе, мен от малък криминалистиката ми е супер интересна… Човекът-криминалист трябва да знае много неща за физика, химия, биология, логика, психология, информатика…
После открих, че мечтата ми да стана криминалист ще попречи на други, по-важни неща в живота… а и май в ИТ съм по-талантлив.
21 август , 2007 at 16:53
А аз споменавала ли съм, че кандидатствах в Академията на МВР, ама не можах да преметна очните докторки?
Сега се чудя дали беше за добро или за лошо, но доста време се тормозих заради това.
За космонавтиката не знам как съм го измислила, но беше голям рев като разбрах, че в училището за космонавти приемат само момчета и аз, съответно, космонавт няма как да стана. Сега се опитвам да стоя твърдо на Земята, пък ще видим накрая какво ще стане
21 август , 2007 at 17:12
@——–
В моето си лично пространство мога да бъда колкото си искам тъпа. При повторен такъв коментар може би ще се наложи да се поразходя до Networx да ги питам кой техен клиент е по-остър от мен, за да знам как да се свържа с него, че да ми обясни на живо защо се счита за такъв.
Понеже мисля, че съм демократично настроен човек, засега ще задържа коментара, но и сериозно ще се замисля и за налагане на модерация (т.е. цензура).
И тъй като, пак повтарям, блогът си е мой, а не твой, не се чувствай задължен да го посещаваш за напред, още повече пък да оставяш коментари. Ако считаш, че си прав да обиждаш и се гордееш с това, което пишеш, предполагам ще можеш следващият път да си оставиш истински e-mail и име – просто, за да се знае кой стои зад съответния коментар. Другите посетители на блога са достатъчно интелигентни (щом са се добрали до него), за да могат да преценят сами, дали въпросния индивид, криещ се зад ник с тиренца (може би, защото не може да измисли нещо по-добро) е на ниво, позволяващо му да прави обидни квалификации.
21 август , 2007 at 21:57
Оооооо,скъпа!Аз съм достатъчно интелигентна нямаш и представа!С този сайт ти показваш колко ти е умствения багаж(то май нямаш такъв).Затова твоите колеги не могат да те понасят и те отбягват.А в този сайт ти сама си пишеш и сама си отговаряш.Съжалявам те.
21 август , 2007 at 22:02
За колегите ти от университета говоря,но съм сигурна ,че и другите,които са около теб по една или друга независеща от тях причина не те търпят.Защо ли?Задай си тоза въпрос и слез на земята!!!!!
22 август , 2007 at 10:37
Женски бой! Женски бой! Женски бой!
22 август , 2007 at 11:29
Досега никой не ме е наричал “скъпа” толкова мазно. Чак тъпо се чувствам. Продължавай да ме съжаляваш, а аз ще продължавам да те гледам от високо.
Да коментираш мен и колегите ми без да си казваш името, за мен това си остава провокация. Не съм забелязала кофти отношение, но и да го има – малко ми пука.
24 август , 2007 at 11:08
хм, предпочитам да се изкажа по темата…
аз като бях малка много исках да живея в книгите за индианци, след това като се появи доктор куин лечителката, много исках да живея в нейното градче и да мога като съли да си говоря с индианците на техния език. обожавах книгите на карл май и бях покъртена, когато прочетох в предговора на една от тях, че никога не е ходил в америка и освен това е лежал в затвора за откраднат часовник.
иначе като професионална реализация в трети-четвърти клас исках да стана спортна журналистка. спомням си един случай в приморско, леля ми ме беше взела на море в една почивна станция и там бяха димитър цонев и краси минев и леля ми и чичо ми им казаха, че искам да ставам спортна журналистка и митко цонев каза, че като малък искал да стане пожарникар, ама станал журналист в крайна сметка. искаше да ми каже човекът, че рядко става това, което искаш:) после след години се отказах от идеята за журналистиката понеже не можех да преживея писането на безумни анализи и теми по български за кандидатстуденския изпит.
24 август , 2007 at 13:55
Не всички анализи бяха безумни, но вярно е, че трябва да си на определено количество концентрат, за да ти изглежда всичко логично и разумно
Интересно звучи това за индианците. В известен смисъл си успяла да си осъществиш мечтата – имала си допир с различни култури. Пожелавам ти и за напред същото!
4 ноември , 2007 at 21:34
Аз исках да съм художник, после фотограф, после учителка (но тайно, защото мама е такава и беше забранила на мен и сестра ми да я следваме), после исках да ставам културолог, а я ме вижте – студентка автоматика и информационни технологии…
Като се замисля май имам спомени, че искам да летя с балон, да се разходя до средата на земята, да си говоря с роза… Въобще, май всички книжки съм ги преживявала дълбоко. Добре че Пришълецът го гледах като поотраснах (е, пак е било преди 4 клас)…
5 ноември , 2007 at 15:32
“Автоматика и информационни технологии” звучи повече от интересно. Разкажи за автоматиката – как я избра, харесва ли ти, не ти ли харесва, какво точно учиш…
Все още не съм се отказала един ден да се вмъкна в системата на МВР с гръм и трясък, пък било то и само за 1 месец. Просто за да видя от какво са ме резнали. Едно време имах толкова идеи каква ще стана като порасна, а сега са точно никакви.
5 ноември , 2007 at 22:13
Избрах я, защото в сайта пишеше, че мога да завърша като софтуерен инженер. А от 5 години бях в паралелка с много математика и и информатика. И просто в 12 клас гаджето ми вика да следвам информатика като него, щото така и така ми вървяла и аз взех, че повярвах.Лошото е, че първите 2 години ще се учат само инженерни специалности по принцип и сега се мъча с техническо чертане и химия, но и имам и математика, която ми е наистина приятна. Даже имаме и хуманитарен предмет и си избрах добрата стара философия. По техническо на края на тетрадката трябваше да напишем 3 страници произволен текст и аз написах нещо кратко за шанса и избора и за живота като игра. Реакцията на преподавателката беше “Вие какво правите в този университет?”
Вече почвам и аз да се замислям, но като се появят информатичните задачи другия семестър ще се почуствам по-добре….
6 ноември , 2007 at 11:39
Техническото е интересно, но един кофти преподавател може тотално да убие удоволствието от иначе приятното занимание.
6 ноември , 2007 at 13:43
Абе ти да не четеш мисли? Как позна какъв ми е проблемът? Браво! Шапка ти свалям!
6 ноември , 2007 at 18:53
Ами почти всички, които учат или са учили “Техническо чертане” (с вариации в името като “Машинно чертане”, “Графична информация и документация” и т.н.) са се сблъсквали с този проблем. И повечето заобичват чертането след края на семестъра