Продължавам да съм в кофти настроение, а това означава нова серия депресарски въпроси. Като за начало се чудя защо такива, на които им е писнало да живеят решават най-често, че е най-удачно да се хвърлят пред някоя кола…ааа, да! Сетих се – за да отиде нищо неподозиращият шофьор в затвора. А колко по-лесно би било да се обесиш или да се хвърлиш в някоя по-дълбока река или язовир. Ама не – тези, които се самоубиват ги е шубе. Затова!

Чудя се какво толкова може да те изкара из равновесие, за да решиш да си преброиш оставащите секунди. Страх от нещо предстоящо и най-вероятно заслужено. Така си обяснявам аз сбъдналите се предсказания и клетви на разни врачки – с вярата, че ще се изпълнят. Остава открит въпросът за невярващите в такива неща…предполагам и те се страхуват от нещо или са отчаяни или просто категорично отказват да погледнат трезво на нещата и се депресират като мен сега. Шегичка :) Нищо не замислям.

Leave a Reply