Любими

Ама много накратко, защото за повечето не знам какво да напиша. Та както следва:

Музика:
- Български изпълнител – Емил Димитров без замисляне
- Балкански изпълнител – сложно е тук.
- Западен изпълнител – Тук възниква въпросът Америка на изток или на запад се води? Като се уточни това, ще мога да си напиша…
- Българска песен – „Бански на лалета“
- Балканска песен – „Yorgovani“ без претенции за правопис
- Западна песен – Rock this party се сещам в момента
- Саундтрак – от „Случаите на Еркюл Поаро“
- От анимация – Розовата пантера
- Стил – ами аз не ги различавам твърде, но харесвам ритмични и танцувални неща. Последно попълнение в списъка с любими песни/мелодии (каквото и да е…) – Rise up.  

Чакам

Днес сред най-бързо разрастващите се блогове в WordPress присъства и един, озаглавен „Чакаме„. Стана ми интересно и реших да го погледна. От него дойде идеята да си кажа аз какво чакам. Естествено моето „Чакам“ няма абсолютно никаква връзка с черните хроники в този блог, но просто от там ми дойде идеята. Та какво чакам:

- Да взема да измисля начин да се вмествам в 24-часовото денонощие, когато ми трябва 168-часово такова.

- Да минат 10 години, за да си видя как цъфти кактуса и дали въобще цъфти

- Да се случи нещо хубаво…и да дойде Страшни съд (това пък защо ли?)

Нещо не върви

Днес се чувствам като мечка. В задачата се пита „Защо?“ точка.

Между другото следващата или по-следващата седмица е напълно възможно да имам едно идване в София (тук следва намигане с ляво око).

В недоумение

Днес в най-големия топлик (в 14.00) реших, че трябва да отида до университета. Идеята беше да си видя програмата, почти бях сигурна, че още няма да са я изкарали, но все пак (нали съм Ива)…

Froh

Ренито се върна в Русе и тази вечер ще се видим. Направо нямам търпение – дълго чакан приятел. Напук на всичко съм страшно щастлива от това събитие. Жалко, че следващата седмица пак си заминава, но сега поне знам, че не е имала проблеми. Направо ми идва да запея „Ода на радостта“

Няма вече демокрация. До тук беше…

Редактирано на 23.08.2007, 15:22

Разпространявам :)

Идея / И обмислям дали да се включа с нещо. Май засега няма с какво, но разпространявам

 УжасТно кратък пост. Напоследък всичките ми са такива.

Съвсем в друга насока: Бях си обещала, като ми мине рождения ден, да тръгна пак да бягам, ама с тези горещини си останах само с доброто желание. Дали пък някоя сутрин няма да се наканя да стана по хладно и да изляза? Може би утре, или в другиден, или по-в-другиден…

Внимавай какво си пожелаваш

Някой помни ли какви са му били детските мечти? А колко и кои от тях са се сбъднали? А такива с катастрофален резултат от сбъдването им?

Аз очевидно космонавт няма да стана, но поне се надявам да пътувам със самолет. И май вече мечтая космическите екскурзии да станат напълно нормално и естествено нещо в рамките на отреденото ми време за престой на тази планета Или поне на/над повърхността и Не си пожелавам да срещна истинско извънземно, защото това не знам с какъв край ще бъде, но поне си е качествена фантасмагория, макар и доста изтъркана.

Бодил!?

Спомням си, че през последната година в училище, през която имахме часове по рисуване трябваше да правим някакви рисунки, по някакъв начин свързани с цветя. Не знам в каква връзка учителката ми каза на една съученичка, че и напомня на симпатичен магарешки трън (!?) Интересното беше, че не го каза със злоба, а сякаш беше нещо хубаво за нея – все едно будеше някакви приятни асоциации. Може би заради косата на въпросната съученичка (която беше къса на бодлички), но си мисля, че имаше нещо друго. Всъщност учителката ми много харесваше Ина (бодилчето). Още не мога да си обясня въпросната асоциация с магарешки трън, която събуди усмивки и в двете… 

Sprite има да ти каже нещо :P

…за най-добрия ти приятел. Абе някой вярва ли в тази реклама?? И въобще има ли нещо общо с действителноста или се гради върху градски легенди?

Всъщност този вариант на рекламата беше доста по-гадничък от „ти не можеш да пазиш тайна“ и затова повече ми харесваше. „Ти се радваш на чуждото нещастие“ също си беше адско попадение. Но май е крайно време да пуснат един или повече нови варианти все в този дух. Това беше намек към рекламистите , ако някой не е разбрал.

За часовниците

Преди малко се зачетох в ето тази тема от форума на АБВ и ми стана някакво тъпо от разсъжденията на някои хора. Продължавам да съм на мнение, че традиционният часовник със стрелки има смисъл да се носи само за престиж. Глупаво е да казваш, че предпочитащите цифровите часовници са „непукисти, незаинтересовани, безотговорни“. Как, по дяволите, би следвало аз да си измеря стотните на времената, гледайки ръчен часовник със стрелки, когато бягам на стадиона??

Как може да твърдиш, че времето, показвано от часовник СЪС СТРЕЛКИ, е по-качествено по някакъв начин от времето на по-съвременен вариант на уред за отмерване на време? Най-елементарният пример, за който се сещам, е това, че „точно време“ се отмерва от атомен часовник, а не от такъв със стрелки.

Твоята кожа

По незнайна причина Швепс не пия, но приветствам идеята винаги да нося леопардова кожа   от момента, в който успея да си позволя такава. Естествено във вариант еко-кожа, защото ще ми е гузно да се убие такова красиво животно, за да бъде претворено в палто. Но пък нямам нищо против овчите кожи, защото така или иначе доста овце се колят за Гергьовден, а и по други поводи и ще си е истинско разхищение на ресурси, ако не се използва  и кожата за нещо…

В тази връзка еко-кожата от какво се прави? И има ли въобще такова понятие или е само за заблуда на врага и еко-настроени клиентки?

Daydreamin’

Приятно гледане

Да облечеш мислите в думи

Толкова често ми се случва да забравям думи, а още не съм се научила да излизам от ситуацията. Всъщност успявам да се обясня по един смешно глупав начин, така че да ме разберат, но си ми остава притеснението, че изглеждам дебилно в такива моменти. Отчасти пък си е някакво забавно. Каквото и да приказват хората обясняването с ръкомахане, възклицания и въртене на очи винаги помага Гарантирам!

Това обаче в неформална обстановка. А какво да правя, ако трябва да обяснявам нещо сериозно или такова, изобилстващо от терминология? Все още полетът на въображението и лингвистичните ми способности не е достигнал такива висини. А надявам се да не ми се случва скоро пак да опитвам… Както и да е.

В очакване

Тези дни не мога да си избия от главата идеята, че ще ми се случи нещо хубаво. А то все не става. Крайно време е. А между другото съм в едно такова приповдигнато настроение, което не мога да си обясня.

Освен всичко друго очаквам да дойде най-накрая и 10-11 септември, че най-накрая да успея да се видя с някои хора. А други да се върнат в цивилизацията А помежду другото цял ден не мога да вляза в Skype, което си е адски изнервящо, но все пак се примирих с положението. Свърших доста неща, които отдавна планирах. А си чакам и хубавите неща де Тези, които трябва да се случат.