ImPRESSed

Ама много накратко, защото за повечето не знам какво да напиша. Та както следва:

Музика:
- Български изпълнител - Емил Димитров без замисляне
- Балкански изпълнител - сложно е тук.
- Западен изпълнител - Тук възниква въпросът Америка на изток или на запад се води? Като се уточни това, ще мога да си напиша…
- Българска песен - “Бански на лалета”
- Балканска песен - “Yorgovani” без претенции за правопис
- Западна песен - Rock this party се сещам в момента
- Саундтрак - от “Случаите на Еркюл Поаро”
- От анимация - Розовата пантера
- Стил - ами аз не ги различавам твърде, но харесвам ритмични и танцувални неща. Последно попълнение в списъка с любими песни/мелодии (каквото и да е…) - Rise up.   Read the rest of this entry »

Днес сред най-бързо разрастващите се блогове в WordPress присъства и един, озаглавен “Чакаме“. Стана ми интересно и реших да го погледна. От него дойде идеята да си кажа аз какво чакам. Естествено моето “Чакам” няма абсолютно никаква връзка с черните хроники в този блог, но просто от там ми дойде идеята. Та какво чакам:

- Да взема да измисля начин да се вмествам в 24-часовото денонощие, когато ми трябва 168-часово такова.

- Да минат 10 години, за да си видя как цъфти кактуса и дали въобще цъфти

- Да се случи нещо хубаво…и да дойде Страшни съд (това пък защо ли?)

Днес се чувствам като мечка. В задачата се пита “Защо?” точка.

Между другото следващата или по-следващата седмица е напълно възможно да имам едно идване в София (тук следва намигане с ляво око).

Днес в най-големия топлик (в 14.00) реших, че трябва да отида до университета. Идеята беше да си видя програмата, почти бях сигурна, че още няма да са я изкарали, но все пак (нали съм Ива)… Read the rest of this entry »

Ренито се върна в Русе и тази вечер ще се видим. Направо нямам търпение - дълго чакан приятел. Напук на всичко съм страшно щастлива от това събитие. Жалко, че следващата седмица пак си заминава, но сега поне знам, че не е имала проблеми. Направо ми идва да запея “Ода на радостта”

Редактирано на 23.08.2007, 15:22

Идея / И обмислям дали да се включа с нещо. Май засега няма с какво, но разпространявам

 УжасТно кратък пост. Напоследък всичките ми са такива.

Съвсем в друга насока: Бях си обещала, като ми мине рождения ден, да тръгна пак да бягам, ама с тези горещини си останах само с доброто желание. Дали пък някоя сутрин няма да се наканя да стана по хладно и да изляза? Може би утре, или в другиден, или по-в-другиден…

Някой помни ли какви са му били детските мечти? А колко и кои от тях са се сбъднали? А такива с катастрофален резултат от сбъдването им?

Аз очевидно космонавт няма да стана, но поне се надявам да пътувам със самолет. И май вече мечтая космическите екскурзии да станат напълно нормално и естествено нещо в рамките на отреденото ми време за престой на тази планета Или поне на/над повърхността и Не си пожелавам да срещна истинско извънземно, защото това не знам с какъв край ще бъде, но поне си е качествена фантасмагория, макар и доста изтъркана.

Спомням си, че през последната година в училище, през която имахме часове по рисуване трябваше да правим някакви рисунки, по някакъв начин свързани с цветя. Не знам в каква връзка учителката ми каза на една съученичка, че и напомня на симпатичен магарешки трън (!?) Интересното беше, че не го каза със злоба, а сякаш беше нещо хубаво за нея - все едно будеше някакви приятни асоциации. Може би заради косата на въпросната съученичка (която беше къса на бодлички), но си мисля, че имаше нещо друго. Всъщност учителката ми много харесваше Ина (бодилчето). Още не мога да си обясня въпросната асоциация с магарешки трън, която събуди усмивки и в двете… 

…за най-добрия ти приятел. Абе някой вярва ли в тази реклама?? И въобще има ли нещо общо с действителноста или се гради върху градски легенди?

Всъщност този вариант на рекламата беше доста по-гадничък от “ти не можеш да пазиш тайна” и затова повече ми харесваше. “Ти се радваш на чуждото нещастие” също си беше адско попадение. Но май е крайно време да пуснат един или повече нови варианти все в този дух. Това беше намек към рекламистите , ако някой не е разбрал.

Преди малко се зачетох в ето тази тема от форума на АБВ и ми стана някакво тъпо от разсъжденията на някои хора. Продължавам да съм на мнение, че традиционният часовник със стрелки има смисъл да се носи само за престиж. Глупаво е да казваш, че предпочитащите цифровите часовници са “непукисти, незаинтересовани, безотговорни”. Как, по дяволите, би следвало аз да си измеря стотните на времената, гледайки ръчен часовник със стрелки, когато бягам на стадиона??

Как може да твърдиш, че времето, показвано от часовник СЪС СТРЕЛКИ, е по-качествено по някакъв начин от времето на по-съвременен вариант на уред за отмерване на време? Най-елементарният пример, за който се сещам, е това, че “точно време” се отмерва от атомен часовник, а не от такъв със стрелки.

По незнайна причина Швепс не пия, но приветствам идеята винаги да нося леопардова кожа :)  от момента, в който успея да си позволя такава. Естествено във вариант еко-кожа, защото ще ми е гузно да се убие такова красиво животно, за да бъде претворено в палто. Но пък нямам нищо против овчите кожи, защото така или иначе доста овце се колят за Гергьовден, а и по други поводи и ще си е истинско разхищение на ресурси, ако не се използва  и кожата за нещо…

В тази връзка еко-кожата от какво се прави? И има ли въобще такова понятие или е само за заблуда на врага и еко-настроени клиентки?

Приятно гледане

Толкова често ми се случва да забравям думи, а още не съм се научила да излизам от ситуацията. Всъщност успявам да се обясня по един смешно глупав начин, така че да ме разберат, но си ми остава притеснението, че изглеждам дебилно в такива моменти. Отчасти пък си е някакво забавно. Каквото и да приказват хората обясняването с ръкомахане, възклицания и въртене на очи винаги помага Гарантирам!

Това обаче в неформална обстановка. А какво да правя, ако трябва да обяснявам нещо сериозно или такова, изобилстващо от терминология? Все още полетът на въображението и лингвистичните ми способности не е достигнал такива висини. А надявам се да не ми се случва скоро пак да опитвам… Както и да е.

Тези дни не мога да си избия от главата идеята, че ще ми се случи нещо хубаво. А то все не става. Крайно време е. А между другото съм в едно такова приповдигнато настроение, което не мога да си обясня.

Освен всичко друго очаквам да дойде най-накрая и 10-11 септември, че най-накрая да успея да се видя с някои хора. А други да се върнат в цивилизацията А помежду другото цял ден не мога да вляза в Skype, което си е адски изнервящо, но все пак се примирих с положението. Свърших доста неща, които отдавна планирах. А си чакам и хубавите неща де Тези, които трябва да се случат.

Тази героиня нещо не я разпознавам. И нещо не ми изглежда на 20 години. Мрън!

Ама аз и другия си герой не разпознавам - не че съм гледала повече от 5 серии, ама то тва вече на нищо не прилича. От утре започвам да го следя тоз сериал, че поне да знам на кого приличам. Dr. Hibbert

От няколко дни имам невероятни проблеми с влизането във форума. Т.е. въобще не мога да вляза. Някакви идеи на какво се дължи проблемът?

Отдавна не  съм виждала дъга.

Преди се бях интересувала от събирането и съхранението им. И естествено от употребата им. Все още не съм сигурна доколко са по-добри от традиционните лекарства, но все пак са изключително природни продукти. Някои от тях обаче са защитети по една или друга причина, с други думи: събирането им е забранено. Ето и списък на част от забранените билки: Read the rest of this entry »

Днес разбрах, че вчерашното ми лошо настроение е било провокирано от липсата на хубава чашка кафе сутринта. Днес този пропуск не се повтори и сега отново съм готова за приключения А между другото понеже съм си детска душа и съм чела всички книги за Хари Потър, а вчера прочетох и последната глава на 7-ма, реших, че ако някой се интересува мога да дам линк към пълния превод.

Цък!

Днес брат ми имаше рожден ден и като че ли това беше единственото нещо, можещо да ме изкара от летаргията. Някак си обаче не беше подходящо да го напиша в предния пост. Та моят любимец днес стана на 19. Да ми е жив и здрав.

Продължавам да съм в кофти настроение, а това означава нова серия депресарски въпроси. Като за начало се чудя защо такива, на които им е писнало да живеят решават най-често, че е най-удачно да се хвърлят пред някоя кола…ааа, да! Сетих се - за да отиде нищо неподозиращият шофьор в затвора. А колко по-лесно би било да се обесиш или да се хвърлиш в някоя по-дълбока река или язовир. Ама не - тези, които се самоубиват ги е шубе. Затова!

Чудя се какво толкова може да те изкара из равновесие, за да решиш да си преброиш оставащите секунди. Страх от нещо предстоящо и най-вероятно заслужено. Така си обяснявам аз сбъдналите се предсказания и клетви на разни врачки - с вярата, че ще се изпълнят. Остава открит въпросът за невярващите в такива неща…предполагам и те се страхуват от нещо или са отчаяни или просто категорично отказват да погледнат трезво на нещата и се депресират като мен сега. Шегичка Нищо не замислям.

Да си щампираш някакво лого на тениска и да се размотаваш с нея е един вид реклама. Ама ако въпросните парчета плат представляват нещо грозно и нещо, на което собственикът на марката не желае да виси фирмата му, то това не е ли един вид нарушение на авторски права и може би плагиатство? Всички са виждали тениски и блузи, с щампи на фирми, които очевидно не са им производители. Но това не е ли незаконно? Не се ли уронва престижа на дадена  фирма? Питам не само за дрехи, а по принцип.

Сещам се за един молко страничен от темата пример: швейцарски часовник с японски механизъм, сглобяван във Франция. И въпреки последните 2 характеристики, той се продава с марка на швейцарска фирма, но аз съм дълбоко убедена, че е някаква куча марка, въпреки магазина, в който се продава и въпреки неприличната (поне според мен) цена.

Скоро по новините даваха репортаж за циганските  сватби в Добрич. Сега аз да си кажа мнението за турските в блока отсреща (всички в първия вход са една рода). Не че се случват често (само 4-5 пъти в годината), но на мен ми е адски неприятно в почивните дни да ми надуят тяхната си там музика и да решат, че най-подходящото място за паркиране е пред голямата врата на двора (аз да не мога да изляза цял ден). От непоносимия шум навън не могат да ме спасят и PVC джамците и явно ще се наложи да кажа “както винаги” и да се примиря с положението.

Това явно няма да се промени скоро, защото има още доста моми за женене там, нещо, което въобще не ме радва…ааа, забравих да спомена, че има и около 15-тина момчета на моите години. Е не мога да бъда толерантна, особено що се отнася до незачитането на моето желание за тишина и спокойствие.

Всъщност въобще не ми пука дали въпросната сватба е на българи, турци или цигани. Само се надявам по-бързо да приключи…

Тъй като днес, по неведоми причини, съм в много кофти настроение логично е да напиша и кофти пост. И понеже съм решила да направя нещо гадно, сега ще подлея вода на всички новинарски емисии - ще разкажа новините от деня преди тях:

- Тежка катастрофа с ранени и/или загинали, причинена поради употреба на алкохол и/или неправилно изпреварване в опасен участък. Въпреки очевидните факти, сочещи в кого е вината, тя тепърва ще се изяснява.

- Показно убийство в София (склонна съм да се хвана на бас, че се е случило в кв. “Белите брези” - те вече пословични станаха). В случай, че в София нищо не се е случило, то най-вероятно пияни чуждестранни туристи са правили зулуми по черноморските курорти. Летуващите българи пък от своя страна са изпратили кадри в телевизиите, показващи как продължават да се строят нови хотели.

- Според прогнозата за времето ни очакват топли и слънчеви дни, което обаче не означава, че няма да има потоп. За него информация ще получим на следващия ден.

- Проблеми със здравната и/или правосъдната система. Но това не е новина. Новина ще е ако има нещо, което не е проблемно с тях.