Аз коментирам тема от блог на Капитал

Постът на една жена в блог на Капитал ми направи силно впечатление. В най-общ вид смисълът на темата беше, че жената е препатила от различните училища – частно и държавно, докато открила в общинското подходяща среда за своето дете.

Честно казано представа си нямам дали моята немска гимназия е общинска или държавна и защо я наричат гимназия след като е СОУПНЕ, но мисълта ми е друга.  В друг пост имаше дискусия дали някаква предучилищна група или клас било по-добре да се кара в детска градина или училище. Това, убийте ме, не знам какво е, но някак фрапиращо е, като се има предвид, че аз миналата година завърших. Някак непонятно ми е как точно се записват на училище децата, родени след 2000-та година. И защо толкова са усложнени процедурите? А защо е необходимо детето да може да чете, пише и смята, след като точно това ще се учи да прави в първи клас? Тези теми идват да ми кажат, че трябва да отида на гледачка, за да разбера какъв ще е реда след 7 години, ако реша да имам деца…И някак странно е образованието да е задължително, след като не е ясен механизма на задействането му…

Не ми е ясна и идеята на родители, които записват децата си в частно НАЧАЛНО училище, защото там се било получавало по-добро образование. Ами запишете ги от първи клас в елитна гимназия с изучаване на 3 езика тогава, за да намразят и езици, и култура, и вас, и образование, и система, но да излязат образовани, но напълно неуки по отношение на това как се търси работа, защото помежду другото не е останало време да се научат на това. По себе си съдя какви са резултатите от системата: аз говоря 2 езика на, по мое мнение, приемливо ниво, имам някакви енциклопедични знания (знам за какво се използва радиоактивния въглерод С14, имам идеи за преработване на софийския боклук /ще ги патентовам един ден, защото очевидно никой не се е сетил за тях/, познавам няколко метода на заваряване, познавам видовете дефекти в кристалните решетки, знам няколко наименования на немската армия пред годините) и какво от това? Мога да си напиша CV без да се замисля, защото нямам какво толкова да пиша, но познавам принципите, но как да убедя някой с мотивационно писмо, че искам дадена работа, след като ме интересува не тя, а заплащането? Как да разбера къде ми е мястото, щом 12 години никой не се е интересувал от моите заложби и желания, та дори аз не помня какви са?

А сега вървете разберете какво съм се опитала да кажа с този пост