Относно: мен

Реших да допълня страничката с инфото за моя милост и да дам още материал за размисъл не тези, което ме четат :). Допълнението засяга въпроси от рода на: за какво се боря, с колко удара мога да забия 7 см пирон в стената и такива неща. Приятно четене!

Ремонт на принтер

На който му се случи да му се наложи да поправя принтер, съветвам: НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙ С ГЛУПОСТИ, губиш си времето.

Ще разкажа за моята принтерска одисея: стана така, че ми свърши мастилото и съвсем естествено извадих картриджа и го занесох в една фирма да ми го напълнят, защото мисля, не съм длъжна да разбирам от всичко. Трябваше да изчакам да ми доставят мастилата - около една седмица. Казах си ОК какво пък толкова. Питах за цената. Щяло било да струва около 10 лв., но не били сигурни, защото не знаели на какви пари ще им доставят на тях консумативите, със сигурност обаче нямало да бъде по-скъпо от 10-12 лв. Отивам аз на следващата седмица и ме сюрпризират със сметка 20 лв. Бях бясна, но се наложи да пия една студена вода, защото принтера ми трябваше. Прибрах се у дома и чудо: не печата. Ама нито един лист! Правих няколко опита за печат, за почистване на картриджа ама  нищо. Той принтера хабер си няма, че има мастило и че трябва да ми хвърля лист след лист. Тук вече съм зелена на цвят, защото закъснявам с нещата си. Наложи се бързо да си търся минолта център, за да съм сигурна, че ще ми направят разпечатките достатъчно качествено.

Няколко дни по-късно един познат ми подхвърли, че юнаците във фирмата са ми наляли скапано мастило, което въобще не е за моя принтер. Е не знам, това няма как да го позная - факт е, че не мога да печатам и това е единственото нещо, което ме интересува. Причините не ме вълнуват - плащам, искам и да получавам нещо на среща. Засега баланса стои така: при активите нямам нищо, в пасив имам 20лв. за пълнене на картриджа и 55 лв. - цена на съсипания картридж. Реших, че нямам излишни 55 лв, но спешно се нуждая от принтера си. Отидох в Технополис, за да си купя някакъв съвместим “резервоар” - около 30 лв. Оказа се, че него принтера въобще не го разпознава, но реших, че може би от яд нещо по-силно и грубо съм извадила предишния и съм окривила конкакта между картриджа и електрониката. Тук следва дълбока въздишка и пресмятане на ум колко ще ми струва удоволствието да го ремонтирам.

Как да е вдигнах се и го занесох в една фирма тип “гаражна бакалница”. Казаха ми, че след една седмица ще печата като нов. Цената на удоволствието да ми го поправят ще зависи от това какво ще се наложи да му бъде сменено. Отивам аз след седмица. И ми казват така и така “отворихме го, почистихме го, но не е проблемът в него, а в картриджа. Този, който си купила е куча марка - вземи от нас еди-кой си”. Е не, не съм толкова елементарна, защото цяла седмица принтерът ми не е бил включван. Целият беше заринат в прахоляк, ролките му бяха покрити с 1 пръст пепел, а при включване те се завъртат и се почистват сами. Стана ми ясно за какво давам пари. Дори не си спомням как се казва въпросната фирмичка, но тези дни пак ще отида да видя името и и ще го публикувам тук. Това не са търговци, а измамници.

Тази сутрин реших сама да видя какво и има на машината ми. Все си се надявам тайничко да е нещо по механичната част, а не по електрониката. Надигам капака и се взирам вътре. Там, където стоят картриджите, когато принтера не печата, имаше огромна локва мастило, при това незасъхнала. Направо се вбесих от това, че онези шарлатани ми искаха пари и ми казаха, че всичко било наред. А аз без много зор установявам, че нещо наистина не е наред. Все още не мога да се успокоя от факта, че наринах маса пари за нещо, което все още не работи. До тук сметката е такава: 20 лв за мастило, 55 - цената на съсипания ми картридж, 30 - за новия ,който не печата, 10 лв - за “диагностиката” в импровизирания сервиз. Бензина за размотаването из целия град и нервите не ги слагам в сметката и без това ми идва да пребия някого. Съвсем скоро обаче възнамерявам да публикувам имената на тези фирмички тук и не само тук.

Ново 20: Кандидатстване

Доста време обмислях идеята да кандидатствам и за второ висше, което да уча задочно паралелно с моята си специалност. Това второто съм си го избрала още преди да се зароди в мен идеята да си усложнявам още живота. И така…

Отивам си аз в канцеларията (това преди няколко месеца) и си питам как ще стане това, което искам. Там ме гледат учудено. По-късно се оказва, че от години не е имало такива ентусиасти като мен и съответно служителките не могат да ми отговорят какъв е реда за кандидатстване. Моята болка е, че искам да знам дали ще ми признаят оценките от миналата година или трябва да кандидатствам отново - все пак съм си приета.

Тези дни отидах да попитам пак с надеждата, че този път ще има повече яснота по моя казус. Да - имаше! И съм много доволна от резултата. Вярно, ще трябва да ходя пак по изпити, но иначе няма никакъв проблем да уча каквото искам. Надявам се и тази година да успея да вляза държавна поръчка. И естествено да устискам 5,5 години след това

Сега болката ми е, че трябва отново да науча всичките ~2800 дати по история. Миналата година по това време ги знаех, но тази…и да се надявам, че правописа не се е променил особено през изминалите 12 месеца. Като казах “правопис” редно е да проверя блога за грешки след като го преговоря. Голям резил ще е, ако имам пропуски от средното образование и то точно по български език и литература…

Стомани и чугуни…

И такива неща уча. И са ми доста интересни. Но е крайно време да седна вече наистина да ги науча. Отново става въпрос за материалознание.

Този път имам да правя реферат. И както си го правя и си мисля кои стомани би трябвало да са по-здрави - инструменталните или конструкционните. Първосигнално си мисля, че са конструкционните, защото се използват за много отговорни места. Е да, ама нали все пак може да се наложи да се срежат/да се огънат, а за тези дейности се използват инструменти? Доста неща не са ми ясни тук, но надявам се, че ще изяснят. Кофти е да учиш и инженерни дисциплини, когато си завършил гимназия.

Приятели и познати

Сега след като си взех изпита по кормуване още не мога да повярвам, че това се е случило. Обещах си като си взема книжката да почерпя. Започнах да правя сметки колко хора познавам, с колко от тях се срещам всеки ден, колко са ми близките, колко са ми роднините, с колко се срещам по една или друга линия…и се оказа, че познавам страшно много народ. Задължително ще почерпя групата от атлетиката, след това и ориентировачите, колегите от университета, съучениците, с които се виждам още, другите ми приятели, роднините…ех…че аз съм била по-известна от повечето поп-изпълнители в страната.

Днес: Курсовата ми работа по “Икономика на предприятието”

Напредвам бързо. Или може би назадвам, не съм сигурна. Колкото повече неща пиша, толкова по-добре осъзнавам, че съм свършила една съвсем мизерна част от работата си. И то некачествено.

Трябва да избера метод за производство. За да го избера трябва да избера технология. Трябва да намеря оптималния обем. Трябва да избера машините (които си нямам и най-малка идея кои са). Трябва да направя анализ колко живи човека ще ми трябват. Трябва да разпределя съотношението машинен/човешки труд. Трябва да се обоснова защо съм избрала съответното съотношение (изквантен, изокостен анализ - проста работа, ама веднъж да го докарам до него). Трябва да намеря начин да финансирам дейността си - няма да кажа какви числа смятам, само ще спомена мимоходом, че банките такива суми не дават. Пък и да даваха нямаше да ми дадат на мен, защото нямам какво да заложа. Но дори и да предположим, че ми дадат парите, голямата питанка е “аз как аджеба ще ги връщам?”.

Прекалено много въпросителни, а малко време. В крайна сметка ще успея да вържа нещата и да си изпълня задачата, но като че ли за пръв път не изпитвам удовоствие от предизвикателството. Единственото нещо, което ме мотивира в случая е, че в Русе си имаме винпром и един ден знае ли човек - може да се случи да работя точно в него, а някоя и друга информация в повече никога не е излишна. От цялата работа досега обаче научих нещо за себе си - не бих изтеглила голям заем от банка, за да започна собствен бизнес. Страхувам се, че може да не предвидя нещо и дейността ми да не се развие според плана. А да робувам цял живот на банката - това не ми е мечтата Големият бизнес не е за мен - това разбрах - че съм човек изпълнител, който ще свърши възложената му задача, но който се страхува да започне нещо свое.

Абитуриентските балове

са след по-малко от 2 месеца. Май горе-долу по това време се избираха рокли и костюми. Моделите вече са по витрините от около месец-месец и половина. Прави ми впечатление, че тази година не са толкова богати колкото миналата. Моделите са по-изчистени и кройките са някак различни. И тази година ще отида да видя абитуриентите. Винаги си е заслужавало.

Vip Brother 2 - Session 2

Мисля, че дойде време да напиша и втората част от коментара си за съквартирантите във Vip Brother.

Ами отново нагласен сценарий. Този път сватба. Непонятно ми е що за комплексирано същество трябва да си, за да ти харесва цялата тази показност. Какво толкова прави този Здравко 2 години, че не се ожени през това време? И отново малко дете в къщата. Вярно - с родителите си е, ама то тези родители и те имат нужда от настойник, че дойде ли време да вземат решения, много лошо става.

Тази Христина е много намусено същество. Откровено и липсва елементарно самоуважение - да се омъжи за човек, от който е била бременна, а той през това време се е забавлявал с други. Наистина - не е знаел, ама остарели ли са ми разбиранията или какво, но не би ли трябвало, когато си обвързан с някоя жена да нямаш връзки с други??

Търси логиката в грешките!

Днес станах свидетел на една може би съвсем обичайна случка. Една жена (вероятно майка) се караше за нещо на едно дете. То се опитваше да обясни защо е свършило конкетната глупост, заради която си отнася крясъците и шамарите. Жената не го изслушваше, а го прекъсваше и очевидно въобще не се интересуваше от причините, накарали детето да предприеме едно или друго действие.

Тогава се сетих за учителката си по английски език, която след едно контролно беше казала, че за нея е важно да прозре логиката в нашите грешки - какво ни е накарало да изберем даден отговор. - За да знае как да коригира погрешно разбраната информация. Доста успешна стратегия според мен. И никога не накърнява чуждото достойнство, а това, че те възприемат като равен вече значи нещо. Самоуважение, не друго.

Днес: кормуване

Успях да си взема изпита по кормуване от първия път. Улиците вече стават много опасни. Предупредени сте

Истината е, че съм адски щастлива от този си успех. От сега заявявам, че ще се постарая да бъда примерна шофьорка и ще си спазвам правилника. Ще се радвам повече хора да вземат пример от мен и да си обещаят същото, за да направим улиците си по-безопасни за всички.

Какво консумираме?

В tin4e-blog видях публикуван пост относно вредните консерванти и оцветители в храните и напитките. Понеже съм принудена да съм запозвата с тези неща имам доста обемен списък с добавки за подобряване/влошаване свойствата на храните. За тези, които се интересуват ще ги публикувам поетапно в отделна страница към блога. Линк ще откриете отстрани под “Лични страници”.