Студентското по ориентиране

Сега и това ми се тръсна на главата. Може и да са ме предупредили за него, ама на мен акъла ми от 1 месец насам е само по заводите, та може въобще да не съм чула и разбрала, пък камо ли запомнила. И сега ми идва като гръм от ясно небе и хич не ми се ходи, защото имам да правя наново фундаментално грешния си бизнес-план по Икономика на предприятието. А ако не го направя няма да има заверки, а трябва да е готов до сряда…уффф…

Одисеята „винпром“

Успяхме да проникнем във винпрома. Съвсем легално.

Беше страхотно! Показаха ни почти всичко, което ни интересуваше. Даже ми дадоха да се претегля на кантара за камионите с грозде. Велико. Само дето ме изкара с 5 кг по-тежка, но е простено, защото все пак беше кантар до 40т. Бутилиращата линия също ме впечатли. Това производството е голяма работа. Май вече знам, че искам да работя с машини.

Старите постове

В последно време блогът започва да трупа все повече и повече посещения. Не знам доколко се четат и старите ми теми, но предполагам, че биха представлявали интерес за хората, които харесват стила ми на писане.

Вече обмислям и известни изменения на концепцията. Няма да е нищо драстично, но все пак промени ще има. Всъщност ще видим какво ще се получи – то нали отвътре трябва да ми дойде.

ПроЛучване: Самочувствие

Как се изгражда то? Помага или пречи? Как се отразява липсата му?

Може би въпросите ми ще ви се сторят глупави, но ако се съберат много мнения по темата и никой не се влияе от другите ще видите, че има доста разминавания в идеята за определението „самочувствие“.

Когато изгубиш доверието

Стана така, че се скарах с много близък на мен човек. Уж се сдобрихме, но вече не мога да бъда открита с него. Усилено продължавам да го държа на страна от моите си дела и едва ли вече ще го допусна отново близо до мен. А това „близо до мен“ означава не друго, а нещата, които планирам, които мисля и които чувствам. Доверието е важно нещо. Самотна съм.

И ето как се разви историята с винпрома

Вече на няколко пъти споменах, че имам да правя бизнес план за винпром. Понеже екипът попаднахме в задънена улица и очевидно няма да се справим сами се решихме на една доста…хм…не знам как да я определя, стъпка – да отидем до Винпром Русе и ако някой ни обърне внимание да попитаме някои неща. И така: утре в 13:15 се събираме и отиваме във винпрома.

Самотно

Тотално съм се депресирала. Идват празници или вече дойдоха не съм сигурна, но на мен въобще не ми е празнично. Бях решила през почивката да взема да си свърша някоя и друга работа да си наваксам пропуските в ученето, да си доначертая чертежите и т.н. Така като гледам обаче хич не ми е до пълноценно използване на времето.

Тази седмица може би ще я изагонизирам цялата. Мързел, одеяло, висококалорична храна и вип брадър – не знаех, че мога да пропадна толкова, но явно мога. А иначе съм толкова деен човек. Ако не ме домързи ще взема да се постегна и да изпълня поне една част от плана за седмицата. Че после като се оправя (принудително) много ще я окъсам откъм време. А мразя да бързам по задачи.

От утре: започвам да уча пак за кандидат-студентски изпити :)

Днес реших отново да си отворя учебниците с темите по „История на България“ и да прочета „Славяни и прабългари“. Само като започнах изречението „Великото преселение на народите…“ и веднага си спомних продължението му „…ознаменува края на Античността и началото на средновековната европейска цивилизация“. Смятай как съм ги наизустила тези теми, че сега почти година по-късно още ги рецитирам като първолаче стихотворение за мама. Подай ми първото изречение и аз подхващам нататък.

По тази причина ми е и адски трудно да ги уча пак. Защото ги знам, а не си ги спомням. А като си помисля само, че пак трябва да правя БАЗАТА ДАННИ от почти 3000 дати…

Вторнишко

Вторник е умрял ден. Началото на работната седмица, цял ден преди средата и, а вчера е било началото. Още не можеш да се адаптираш след почивните дни, които са били всякакви други освен истински почивни. Стана ли вече като реклама на Coca cola?

ICQ…FAQ? :)

Не знам как ми хрумна това, но щом ICQ се чете „I seek you“, тогава не е ли редно и FAQ да се чете…хм Просто така се замислих, не че нещо

За комуникацията и личния избор

Доста често, когато се запознавам с някой (случва се почти всеки ден) и ако се налага по една или друга причина да поддържаме връзка, ме питат винаги дали имам skype. При получаване на отрицателен отговор ме гледат странно.

Не мисля, че съм длъжна да давам обяснения, но главната причина да не си инсталирам въпросната програма е, че вече имам 2 пощи, ICQ и IRC и мисля, че са напълно достатъчни, за да може да ме намери всеки, на когото дотрябвам. Другата причина е, че все забравям да си купя слушалки, а с колонките се получава адската микрофония и просто не се чува нищо освен смущенията. А ако няма да говоря, а ще пиша, тогава какъв е смисълът въобще да инсталирам skype, все едно си използвам ICQ-то.  Когато мина прокрай магазин и се сетя, че съм била щяла да си купувам нещо си мисля, че инвестицията не си заслужава. Така че оставам без Skype.

Wishlist

Вече си имам страничка „Представям се“, имам си „5 неща, които не знаете за мен“, сега ще направя и wishlist:

1. Малък кактус – от тези, които не изискват поливане. По възможност такъв с цветенце или…да има нещо шаренко по него.

2. Огромна плюшена панда – обожавам ги тези мечета

3. Самолет – любимото същество ми е обещало да ми купи един ден. Или да ми построи.

4. PVC на мястото на стария ми прозорец в стаята

5. Любимо същество

6. Ренито да се върне това лято от Германия. Много ми липсва.

7. Нова интересна книга. Много харесвам книгите по протокол и етикет.

8. Да отида на езикова ваканция следващото лято

9. Нови, елегантни, удобни и красиви обувки – не мога да карам само с едни маратонки, но това, което виждам по магазините не ми харесва.

10. Нов екип – стария вече го съсипах, а не искам да чакам следващата стипендия, за да си купя. Пък и нали я пазя – никога не зная какво ще ми се случи и кога ще ми потрябват пари.

Така като гледам съществените ми желания са 4 – екип, обувки, PVC и завръщането на Ирена. Другото не е толкова важно и наложително.

За глупавите шеги

<Pyce> Mrazq rasizma i negrite! Ima li nqkoi mangal che mi svyrshi sapuna

Това го копирам директно от един канал в IRC. Не искам да коментирам този, който го написал, защото не го познавам, но не мисля, че в един свят, изграден на основата на различията между хората, такива шегички трябва да се приемат за нещо нормално. Най-малкото, защото не демонстрираш с тях никакво превъзходство над  „мангалите“.

За коректността

За пореден път заявявам, че според мен най-нормалното нещо на света е като плащаш да искаш да получиш нещо насреща. Странно защо много хора това не го проумяват, а все гледат да минат метър. И аз като като клиент питам: „Ако вие веднъж ме излъжете, защо по дяволите си мислите, че аз ще ви стъпя във фирмичката втори път? И не е ли по-добре да ви бъда клиент няколко пъти с по-малка печалба, която ще се натрупва, отколкото веднъж да ми вземете много пари за нищо и аз да кажа на всичките си познати, че не струвате?“. Всеки, който се занимава с частен бизнес е хубаво да си помисли за това.

Обява: Продавам кандидат-студентски теми по история

Обявата важи неограничено дълго време. Може би дори ще я публикувам пак и в края на лятото, когато започва подготовката на следващата реколта кандидат-студенти. И така за мен ще е най-удобно, ако заинтересованите са от Русе или региона. Става въпрос за пълен комплект теми за кандидат-студенти.

Цена: 40 лв.