ImPRESSed

Сега и това ми се тръсна на главата. Може и да са ме предупредили за него, ама на мен акъла ми от 1 месец насам е само по заводите, та може въобще да не съм чула и разбрала, пък камо ли запомнила. И сега ми идва като гръм от ясно небе и хич не ми се ходи, защото имам да правя наново фундаментално грешния си бизнес-план по Икономика на предприятието. А ако не го направя няма да има заверки, а трябва да е готов до сряда…уффф…

Успяхме да проникнем във винпрома. Съвсем легално.

Беше страхотно! Показаха ни почти всичко, което ни интересуваше. Даже ми дадоха да се претегля на кантара за камионите с грозде. Велико. Само дето ме изкара с 5 кг по-тежка, но е простено, защото все пак беше кантар до 40т. Бутилиращата линия също ме впечатли. Това производството е голяма работа. Май вече знам, че искам да работя с машини.

В последно време блогът започва да трупа все повече и повече посещения. Не знам доколко се четат и старите ми теми, но предполагам, че биха представлявали интерес за хората, които харесват стила ми на писане.

Вече обмислям и известни изменения на концепцията. Няма да е нищо драстично, но все пак промени ще има. Всъщност ще видим какво ще се получи - то нали отвътре трябва да ми дойде.

Как се изгражда то? Помага или пречи? Как се отразява липсата му?

Може би въпросите ми ще ви се сторят глупави, но ако се съберат много мнения по темата и никой не се влияе от другите ще видите, че има доста разминавания в идеята за определението “самочувствие”.

Стана така, че се скарах с много близък на мен човек. Уж се сдобрихме, но вече не мога да бъда открита с него. Усилено продължавам да го държа на страна от моите си дела и едва ли вече ще го допусна отново близо до мен. А това “близо до мен” означава не друго, а нещата, които планирам, които мисля и които чувствам. Доверието е важно нещо. Самотна съм.

Вече на няколко пъти споменах, че имам да правя бизнес план за винпром. Понеже екипът попаднахме в задънена улица и очевидно няма да се справим сами се решихме на една доста…хм…не знам как да я определя, стъпка - да отидем до Винпром Русе и ако някой ни обърне внимание да попитаме някои неща. И така: утре в 13:15 се събираме и отиваме във винпрома.

Тотално съм се депресирала. Идват празници или вече дойдоха не съм сигурна, но на мен въобще не ми е празнично. Бях решила през почивката да взема да си свърша някоя и друга работа да си наваксам пропуските в ученето, да си доначертая чертежите и т.н. Така като гледам обаче хич не ми е до пълноценно използване на времето.

Тази седмица може би ще я изагонизирам цялата. Мързел, одеяло, висококалорична храна и вип брадър - не знаех, че мога да пропадна толкова, но явно мога. А иначе съм толкова деен човек. Ако не ме домързи ще взема да се постегна и да изпълня поне една част от плана за седмицата. Че после като се оправя (принудително) много ще я окъсам откъм време. А мразя да бързам по задачи.

Днес реших отново да си отворя учебниците с темите по “История на България” и да прочета “Славяни и прабългари”. Само като започнах изречението “Великото преселение на народите…” и веднага си спомних продължението му “…ознаменува края на Античността и началото на средновековната европейска цивилизация”. Смятай как съм ги наизустила тези теми, че сега почти година по-късно още ги рецитирам като първолаче стихотворение за мама. Подай ми първото изречение и аз подхващам нататък.

По тази причина ми е и адски трудно да ги уча пак. Защото ги знам, а не си ги спомням. А като си помисля само, че пак трябва да правя БАЗАТА ДАННИ от почти 3000 дати…

Вторник е умрял ден. Началото на работната седмица, цял ден преди средата и, а вчера е било началото. Още не можеш да се адаптираш след почивните дни, които са били всякакви други освен истински почивни. Стана ли вече като реклама на Coca cola?

Не знам как ми хрумна това, но щом ICQ се чете “I seek you”, тогава не е ли редно и FAQ да се чете…хм Просто така се замислих, не че нещо

Доста често, когато се запознавам с някой (случва се почти всеки ден) и ако се налага по една или друга причина да поддържаме връзка, ме питат винаги дали имам skype. При получаване на отрицателен отговор ме гледат странно.

Не мисля, че съм длъжна да давам обяснения, но главната причина да не си инсталирам въпросната програма е, че вече имам 2 пощи, ICQ и IRC и мисля, че са напълно достатъчни, за да може да ме намери всеки, на когото дотрябвам. Другата причина е, че все забравям да си купя слушалки, а с колонките се получава адската микрофония и просто не се чува нищо освен смущенията. А ако няма да говоря, а ще пиша, тогава какъв е смисълът въобще да инсталирам skype, все едно си използвам ICQ-то.  Когато мина прокрай магазин и се сетя, че съм била щяла да си купувам нещо си мисля, че инвестицията не си заслужава. Така че оставам без Skype.

Вече си имам страничка “Представям се”, имам си “5 неща, които не знаете за мен”, сега ще направя и wishlist:

1. Малък кактус - от тези, които не изискват поливане. По възможност такъв с цветенце или…да има нещо шаренко по него.

2. Огромна плюшена панда - обожавам ги тези мечета

3. Самолет - любимото същество ми е обещало да ми купи един ден. Или да ми построи.

4. PVC на мястото на стария ми прозорец в стаята

5. Любимо същество

6. Ренито да се върне това лято от Германия. Много ми липсва.

7. Нова интересна книга. Много харесвам книгите по протокол и етикет.

8. Да отида на езикова ваканция следващото лято

9. Нови, елегантни, удобни и красиви обувки - не мога да карам само с едни маратонки, но това, което виждам по магазините не ми харесва.

10. Нов екип - стария вече го съсипах, а не искам да чакам следващата стипендия, за да си купя. Пък и нали я пазя - никога не зная какво ще ми се случи и кога ще ми потрябват пари.

Така като гледам съществените ми желания са 4 - екип, обувки, PVC и завръщането на Ирена. Другото не е толкова важно и наложително.

<Pyce> Mrazq rasizma i negrite! Ima li nqkoi mangal che mi svyrshi sapuna

Това го копирам директно от един канал в IRC. Не искам да коментирам този, който го написал, защото не го познавам, но не мисля, че в един свят, изграден на основата на различията между хората, такива шегички трябва да се приемат за нещо нормално. Най-малкото, защото не демонстрираш с тях никакво превъзходство над  “мангалите”.

За пореден път заявявам, че според мен най-нормалното нещо на света е като плащаш да искаш да получиш нещо насреща. Странно защо много хора това не го проумяват, а все гледат да минат метър. И аз като като клиент питам: “Ако вие веднъж ме излъжете, защо по дяволите си мислите, че аз ще ви стъпя във фирмичката втори път? И не е ли по-добре да ви бъда клиент няколко пъти с по-малка печалба, която ще се натрупва, отколкото веднъж да ми вземете много пари за нищо и аз да кажа на всичките си познати, че не струвате?”. Всеки, който се занимава с частен бизнес е хубаво да си помисли за това.

Обявата важи неограничено дълго време. Може би дори ще я публикувам пак и в края на лятото, когато започва подготовката на следващата реколта кандидат-студенти. И така за мен ще е най-удобно, ако заинтересованите са от Русе или региона. Става въпрос за пълен комплект теми за кандидат-студенти.

Цена: 40 лв.

Реших да допълня страничката с инфото за моя милост и да дам още материал за размисъл не тези, което ме четат :). Допълнението засяга въпроси от рода на: за какво се боря, с колко удара мога да забия 7 см пирон в стената и такива неща. Приятно четене!

На който му се случи да му се наложи да поправя принтер, съветвам: НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙ С ГЛУПОСТИ, губиш си времето.

Ще разкажа за моята принтерска одисея: стана така, че ми свърши мастилото и съвсем естествено извадих картриджа и го занесох в една фирма да ми го напълнят, защото мисля, не съм длъжна да разбирам от всичко. Трябваше да изчакам да ми доставят мастилата - около една седмица. Казах си ОК какво пък толкова. Питах за цената. Щяло било да струва около 10 лв., но не били сигурни, защото не знаели на какви пари ще им доставят на тях консумативите, със сигурност обаче нямало да бъде по-скъпо от 10-12 лв. Отивам аз на следващата седмица и ме сюрпризират със сметка 20 лв. Бях бясна, но се наложи да пия една студена вода, защото принтера ми трябваше. Прибрах се у дома и чудо: не печата. Ама нито един лист! Правих няколко опита за печат, за почистване на картриджа ама  нищо. Той принтера хабер си няма, че има мастило и че трябва да ми хвърля лист след лист. Тук вече съм зелена на цвят, защото закъснявам с нещата си. Наложи се бързо да си търся минолта център, за да съм сигурна, че ще ми направят разпечатките достатъчно качествено.

Няколко дни по-късно един познат ми подхвърли, че юнаците във фирмата са ми наляли скапано мастило, което въобще не е за моя принтер. Е не знам, това няма как да го позная - факт е, че не мога да печатам и това е единственото нещо, което ме интересува. Причините не ме вълнуват - плащам, искам и да получавам нещо на среща. Засега баланса стои така: при активите нямам нищо, в пасив имам 20лв. за пълнене на картриджа и 55 лв. - цена на съсипания картридж. Реших, че нямам излишни 55 лв, но спешно се нуждая от принтера си. Отидох в Технополис, за да си купя някакъв съвместим “резервоар” - около 30 лв. Оказа се, че него принтера въобще не го разпознава, но реших, че може би от яд нещо по-силно и грубо съм извадила предишния и съм окривила конкакта между картриджа и електрониката. Тук следва дълбока въздишка и пресмятане на ум колко ще ми струва удоволствието да го ремонтирам.

Как да е вдигнах се и го занесох в една фирма тип “гаражна бакалница”. Казаха ми, че след една седмица ще печата като нов. Цената на удоволствието да ми го поправят ще зависи от това какво ще се наложи да му бъде сменено. Отивам аз след седмица. И ми казват така и така “отворихме го, почистихме го, но не е проблемът в него, а в картриджа. Този, който си купила е куча марка - вземи от нас еди-кой си”. Е не, не съм толкова елементарна, защото цяла седмица принтерът ми не е бил включван. Целият беше заринат в прахоляк, ролките му бяха покрити с 1 пръст пепел, а при включване те се завъртат и се почистват сами. Стана ми ясно за какво давам пари. Дори не си спомням как се казва въпросната фирмичка, но тези дни пак ще отида да видя името и и ще го публикувам тук. Това не са търговци, а измамници.

Тази сутрин реших сама да видя какво и има на машината ми. Все си се надявам тайничко да е нещо по механичната част, а не по електрониката. Надигам капака и се взирам вътре. Там, където стоят картриджите, когато принтера не печата, имаше огромна локва мастило, при това незасъхнала. Направо се вбесих от това, че онези шарлатани ми искаха пари и ми казаха, че всичко било наред. А аз без много зор установявам, че нещо наистина не е наред. Все още не мога да се успокоя от факта, че наринах маса пари за нещо, което все още не работи. До тук сметката е такава: 20 лв за мастило, 55 - цената на съсипания ми картридж, 30 - за новия ,който не печата, 10 лв - за “диагностиката” в импровизирания сервиз. Бензина за размотаването из целия град и нервите не ги слагам в сметката и без това ми идва да пребия някого. Съвсем скоро обаче възнамерявам да публикувам имената на тези фирмички тук и не само тук.

Доста време обмислях идеята да кандидатствам и за второ висше, което да уча задочно паралелно с моята си специалност. Това второто съм си го избрала още преди да се зароди в мен идеята да си усложнявам още живота. И така…

Отивам си аз в канцеларията (това преди няколко месеца) и си питам как ще стане това, което искам. Там ме гледат учудено. По-късно се оказва, че от години не е имало такива ентусиасти като мен и съответно служителките не могат да ми отговорят какъв е реда за кандидатстване. Моята болка е, че искам да знам дали ще ми признаят оценките от миналата година или трябва да кандидатствам отново - все пак съм си приета.

Тези дни отидах да попитам пак с надеждата, че този път ще има повече яснота по моя казус. Да - имаше! И съм много доволна от резултата. Вярно, ще трябва да ходя пак по изпити, но иначе няма никакъв проблем да уча каквото искам. Надявам се и тази година да успея да вляза държавна поръчка. И естествено да устискам 5,5 години след това

Сега болката ми е, че трябва отново да науча всичките ~2800 дати по история. Миналата година по това време ги знаех, но тази…и да се надявам, че правописа не се е променил особено през изминалите 12 месеца. Като казах “правопис” редно е да проверя блога за грешки след като го преговоря. Голям резил ще е, ако имам пропуски от средното образование и то точно по български език и литература…

И такива неща уча. И са ми доста интересни. Но е крайно време да седна вече наистина да ги науча. Отново става въпрос за материалознание.

Този път имам да правя реферат. И както си го правя и си мисля кои стомани би трябвало да са по-здрави - инструменталните или конструкционните. Първосигнално си мисля, че са конструкционните, защото се използват за много отговорни места. Е да, ама нали все пак може да се наложи да се срежат/да се огънат, а за тези дейности се използват инструменти? Доста неща не са ми ясни тук, но надявам се, че ще изяснят. Кофти е да учиш и инженерни дисциплини, когато си завършил гимназия.

Сега след като си взех изпита по кормуване още не мога да повярвам, че това се е случило. Обещах си като си взема книжката да почерпя. Започнах да правя сметки колко хора познавам, с колко от тях се срещам всеки ден, колко са ми близките, колко са ми роднините, с колко се срещам по една или друга линия…и се оказа, че познавам страшно много народ. Задължително ще почерпя групата от атлетиката, след това и ориентировачите, колегите от университета, съучениците, с които се виждам още, другите ми приятели, роднините…ех…че аз съм била по-известна от повечето поп-изпълнители в страната.

Напредвам бързо. Или може би назадвам, не съм сигурна. Колкото повече неща пиша, толкова по-добре осъзнавам, че съм свършила една съвсем мизерна част от работата си. И то некачествено.

Трябва да избера метод за производство. За да го избера трябва да избера технология. Трябва да намеря оптималния обем. Трябва да избера машините (които си нямам и най-малка идея кои са). Трябва да направя анализ колко живи човека ще ми трябват. Трябва да разпределя съотношението машинен/човешки труд. Трябва да се обоснова защо съм избрала съответното съотношение (изквантен, изокостен анализ - проста работа, ама веднъж да го докарам до него). Трябва да намеря начин да финансирам дейността си - няма да кажа какви числа смятам, само ще спомена мимоходом, че банките такива суми не дават. Пък и да даваха нямаше да ми дадат на мен, защото нямам какво да заложа. Но дори и да предположим, че ми дадат парите, голямата питанка е “аз как аджеба ще ги връщам?”.

Прекалено много въпросителни, а малко време. В крайна сметка ще успея да вържа нещата и да си изпълня задачата, но като че ли за пръв път не изпитвам удовоствие от предизвикателството. Единственото нещо, което ме мотивира в случая е, че в Русе си имаме винпром и един ден знае ли човек - може да се случи да работя точно в него, а някоя и друга информация в повече никога не е излишна. От цялата работа досега обаче научих нещо за себе си - не бих изтеглила голям заем от банка, за да започна собствен бизнес. Страхувам се, че може да не предвидя нещо и дейността ми да не се развие според плана. А да робувам цял живот на банката - това не ми е мечтата Големият бизнес не е за мен - това разбрах - че съм човек изпълнител, който ще свърши възложената му задача, но който се страхува да започне нещо свое.

са след по-малко от 2 месеца. Май горе-долу по това време се избираха рокли и костюми. Моделите вече са по витрините от около месец-месец и половина. Прави ми впечатление, че тази година не са толкова богати колкото миналата. Моделите са по-изчистени и кройките са някак различни. И тази година ще отида да видя абитуриентите. Винаги си е заслужавало.

Мисля, че дойде време да напиша и втората част от коментара си за съквартирантите във Vip Brother.

Ами отново нагласен сценарий. Този път сватба. Непонятно ми е що за комплексирано същество трябва да си, за да ти харесва цялата тази показност. Какво толкова прави този Здравко 2 години, че не се ожени през това време? И отново малко дете в къщата. Вярно - с родителите си е, ама то тези родители и те имат нужда от настойник, че дойде ли време да вземат решения, много лошо става.

Тази Христина е много намусено същество. Откровено и липсва елементарно самоуважение - да се омъжи за човек, от който е била бременна, а той през това време се е забавлявал с други. Наистина - не е знаел, ама остарели ли са ми разбиранията или какво, но не би ли трябвало, когато си обвързан с някоя жена да нямаш връзки с други??

Днес станах свидетел на една може би съвсем обичайна случка. Една жена (вероятно майка) се караше за нещо на едно дете. То се опитваше да обясни защо е свършило конкетната глупост, заради която си отнася крясъците и шамарите. Жената не го изслушваше, а го прекъсваше и очевидно въобще не се интересуваше от причините, накарали детето да предприеме едно или друго действие.

Тогава се сетих за учителката си по английски език, която след едно контролно беше казала, че за нея е важно да прозре логиката в нашите грешки - какво ни е накарало да изберем даден отговор. - За да знае как да коригира погрешно разбраната информация. Доста успешна стратегия според мен. И никога не накърнява чуждото достойнство, а това, че те възприемат като равен вече значи нещо. Самоуважение, не друго.

Успях да си взема изпита по кормуване от първия път. Улиците вече стават много опасни. Предупредени сте

Истината е, че съм адски щастлива от този си успех. От сега заявявам, че ще се постарая да бъда примерна шофьорка и ще си спазвам правилника. Ще се радвам повече хора да вземат пример от мен и да си обещаят същото, за да направим улиците си по-безопасни за всички.