Днес: Крос в парка

Днес от 10:15 беше старта за жените от Студентския крос. Няма да кажа на кое място се класирах, но беше по-добре от есенния крос във Велико Търново. Взехме първо отборно място благодарение на другите момичета от отбора. Все пак се чувствам адски щастлива.

Малки спомени и обикновени боклуци

Винаги като съм ходила някъде извън моя град съм си вземала нещо за спомен – картичка, малък кактус, розова есенция, някоя дрешка, рекламен химикал и др. Някои от нещата се запазват, но от други ми остават само опаковките или някоя друга част, от която няма особена полза, но все си е някакъв спомен. И като си събера нещата от шкафа ми става някак мило. Все пак по-голямата част от тези предмети си остават боклуци. Например празното шишенце от розовата есенция. Но като го отворя вътре се е запазил ароматът на рози и сърце не ми дава да го изхвърля както него, така и другите неща и най-накрая да си освободя шкафа.

Някой имал ли е подобен проблем и съответно каква е била стратегията за решаването му?

За изборът – твоят, конституционното ти право

В един свой коментар в този блог Ивката подхвана темата за изборите – как Азис казал, че един ден щял да стане министър на културата и че като нищо ще вземе да стане, защото сега само неговите фенове ходели да гласуват. Логичният въпрос е: „И докато това се случва другите (тези, които не са му фенове) къде са?“. И защо те не гласуват? Обикновено отговорът е, че няма смисъл. Ами не е така – ето ви доказателството – такива хора като Азис се избират, защото гласуват техните привърженици. Дори и да е виждате смисъл, отидете на изборите, за да дойде на власт най-малкото зло. А кое е то – това вече е въпрос на възгледи и личен избор.

1000

Часът е 16:09 и очаквам всеки момент блогът ми да бъде разгледан от своя 1000-ден посетител.  До сега 999 души по различни причини са се озовали тук, някои са се връщали и друг път. Надявам се в бъдеще да бъда четена още повече

Желанието да притежаваш…

…най-бързата кола, най-малкия телефон, най-голямата жена, да си я свалил с най-голямата бухалка…шегувам се. Но предполагам, че хилядолетия преди нас така са ставали тези неща. Както и да е.

Думата ми е за желанието на хората да притежават луксозните неща, които им вършат същата работа както и не чак толкова лъскавите им събратя. Някои се ограничават с това, което им е по-джоба, но за други демонстрирането на висок жизнен стандарт е въпрос на живот и смърт. Все си мисля, че парадирането със социалния статус е нещо типично за бедните държави, а в заможните такива, това не може да се види или поне не толкова често.

Сигурна съм, че и на вас ви е правило впечатление, че тук на малките коли се гледа с пренебрежение. Готино е да имаш голяма и мощна кола, в най-общия случай мой набор…а аз съм си харесала НОВАТА Панда И я искам нова. Много е симпатична и като че ли само за мен е направена. Пак се отклоних, но май ще е добре да направя някой път тема за войната по пътищата.

Сега нещо друго. В нашия вилает се държи особено много на нематериалната собственост (не го свързвайте с интелектуалната такава). Май трябва да илюстрирам с пример това, което мисля. Хм…значи: IRC, #еди-кой-си. Трябва да си founder на поне 1 канал, за да те броят за нещо. Тъпо е – разхищаваш ресурси, но господи колко нагло се държат тези, регистрирали някакво каналче с 2-3 души вътре…Е добре, имаш си канал. Логичният въпрос от моя страна е: „И какво от това?“- не можеш да го продадеш или да изкарваш пари с него, хората не се нуждаят от него => съществуването му е безсмислено.

Ще спра до тук, за да не разводнявам повече поста. Продължение някой друг път.

Lost /във Велико Търново/

Както вече писах, бях на състезание във Велико Търново. Не съм очаквала, че мога да се загубя така брутално. Имах си и карта и компас, пък какво стана…излязох от картата /в гората/ и така все на север /не знам по каква причина, и сега не мога да си обясня това си решение/ докато видях покривите на едно село. И реших да се върна. Път то тва кое село беше…май Самоводене или нещо подобно. Търсих в една по-голяма карта после. Ми то така е „с деца на море“ – все нещо ще се случи

Vip Brother 2 – Session 1

Ето че започна и вторият сезон на Vip Brother. И аз го гледах от любопитство. Тази година съквартирантите са доста по-известни и доста по-скандални.

Голяма изненада беше за мен, че Венета Райкова има 2 висши. Честно казано на мен тя ми е повече от антипатична, но признавам умна е. Знае какви въпроси да задава и как да изтръгва истината. Не виждам обаче общото между нея и съпругът и.

Росица Новева беше за мен ново лице и име. Тази жена и сега си остава за мен пълна загадка. Доста глуповата изглежда, но факт е, че е постигнала много в професионален план. Значи все пак умее нещо. Връзката и с Иван Зографски също ми е непонятна. Някакъв дял в общ бизнес ли има или някакво приятелство – все пак тя го определи като наставник. Може би Росица ще е най-интересният за мен образ в това шоу. Доста хора я намират за антипатична. За мен е загадъчна заради откровено азиатската жилка в нея.

За Азис и Китаеца нямам какво да кажа – едва ли има човек в тази държава, който да не знае кои са. Същото се отнася и за Десислава. Учудваща за мен беше очевидната и неспособност да ходи на висок ток. Та това и е 2/3 от професията. Маги Желязкова изглежда по-чаровна в шоуто отколкото на снимки. Има излъчване тази жена.

Петя Павлова е жена, която има какво да каже на света. Този извод си го извадих от визитката и на сайта на Vip Brother. Винаги ми е било чудно що за хора биха се съгласили доброволно да се откъснат от света за определено време и да живеят в къща с непознати. И през цялото време да са наблюдавани с камери. Някак си…зловещичко е.

За другите съквартиранти – друг път Вече ме мързи да пиша.

Име, презиме, фамилия

Вече написах един пост по въпроса със странните имена, които родителите избират за децата си. Бих приела Матилда и Пиер Иванови Петрови, но Симеон Хасан Сакскобурготски не може да е внук на детрониран БЪЛГАРСКИ цар…

Аз съм много отворен към различията човек, но разберете ме правилно, трябва да има някакви граници. Глобализация ОК, но защо да не запазваме идентичността си? Писах, че нямам нищо против другите балкански народи, че историята се е случвала преди, в миналото, а настоящето е различно. НО…

Този пост не е провокиран от избора на Калина за името на детето и, провокиран е от избора на много такива като нея. Има си някакви съображения, избрала е името, но по дяволите, предполагам, че е достатъчно образована, за да проумее, че така ще скандализира цял един народ. Да сложиш българско име, редом с турско – това и най-разкрепостените хора не биха го приели. Все едно да сложиш руско до немско име или еврейско до арабско.

На този свят…

…само смъртта и данъците са вечни. А напоследък и вноските по взетите кредити.

Днес се замислих как хората в тази държава успяват да изкарват n-пари, да харчат 2n-пари, да връщат още 1/2 n и на някои да им остават и за спестяване. Наистина голяма комбинативност се иска. Това, което написах не знам как ще се изтълкува, затова заявявам, че няма и нотка сарказъм в написаното. Тази ситуация аз я виждам всеки ден, тя е около мен. И не я проумявам – управляващите направиха избирателите си кандидати за нобелова награда за икономика. 

Оправданията

Любимият човек е страхотен, най-добрият на света и със сигурност единственият, който ни заслужава. Има обаче едни моменти, в които просто не мога да разбера настоящия си любим човек – моментите, в които си търси оправдания да не говори с мен. Зает бил, излизал с приятели, играел шах, бил на тренировки, бил на работа, помагал на едни аверчета и т.н. Досадно е. А по-лошото е, че не мога да разбера причините за това клинчене от негова страна…Рядко, но се случва. Вярно по-затворен човек е, понякога има нужда да е сам, но защо не си признава, а аз трябва да гадая какво му е?

Утре: Състезание във Велико Търново

И така: утре ще заминавам за 1 ден на състезание във Велико Търново. Радвам се, защото това е един много красив град. Лошото е, че има много баири Пожелайте ми късмет да не се загубя из уличките, защото все пак съм от начинаещите и…случват се грешки понякога всъщност доста често.

Образователна

Става дума за Димитър Стоянов. Маса народ залъгва, че е студент по право. Казва за себе си, че е юрист. А в действителност е никакъв. Какъв щеше да е той днес, ако не бяха майка му, баща му, Волен Сидеров и др.?

С какво той е заслужил да бъде евронаблюдател? С какво право той излага страната ни пред цяла Европа с изцепките си? Някой ще каже, че е избран от гласоподавателите – нищо подобно. Хората, които дадоха гласа си за Атака, гласуваха за идеята „Атака“, за обещанията, за това, че не знаеха какво ще се случи след това, а вече бяха разочаровани от всички останали.

С какво право този човек ще се изживява като властимащ? Той няма необходимият образователен ценз за да ръководи група от 5 човека, пък камо ли цяла държава. За мен той е едно самозабравило се мамино синче, отгледано от хора от доста влиятелни кръгове. Та той след няколко години като реши, че иска да стане министър на правосъдието какво прайваме? Трябва да се сложи край на тези неща. Стига повече експерименти! Той е юрист толкова, колкото и аз съм министър на икономиката. Че в тяхното семейство се регистрират полети на зелени кучета, това отдавна е ясно на всички…бясна съм.

Писнало ми е от протежета с власт, от липса на пари за пенсии, но огромен излишък, отиващ за мерцедеси. Писнало ми е по-слабо образовани от мен да вземат неадекватни решения. Писнало ми е интелигентните бандити да забогатяват за моя сметка (защото така са написани законите). Писнало ми е от скапаната политика на държавата. Една тъпа мечта, която може би няма да се осъществи е изведнъж всички партии да се разформироват и сегашните политици да изчезнат в небитието. На тяхно място да се появят амбициозни хора с идеи и решения.

И тази тема стана низ от разбъркани и рошави мисли, но все пак мисля, че ще успеете да разберете накъде бия.

Мис България през годините

Доколкото съм следила конкурсите никога не са избирали най-красивото момиче на тях, т.е. винаги фаворитката ми е била различна от определената от журито за най-хубава…

Първото ми впечатление беше от Мис България 1999 – Виолета Здравкова. По това време тя беше брюнетка, доста кльощава по моите стандарти, но поне имаше някакъв интелигентев вид. Имайки предвид ужасната мода в грима и прическите през онези години, тя може да мине за сносна. Днес тя вече е бивша съкрартирантка в Биг Брадър, руса, глупава и откровено безотговорна жена.

Мис България 2000 – Ваня Пейчева/Магдалина Вълчанова

Не си спомням коя стана Мис България тогава, но доколкото Гугъл ги познаваше, ми каза и за двете, че са били Мис през въпросната година. Така че…

Ваня Пейчева:
Откровено безлична като външност. Естествена блондинка, ако не се лъжа, но май това и е единственото и то доста относително достойнство.

Магдалина Вълчанова:

Струва ми се, че се беше снимала в Плейбой. Спирам до тук с коментара за нея.

Следва Мис България 2001 – Таня Карабелова. Това е една наистина красива жена. Мисля, че никой няма да го отрече.

Мис България 2002 - Теодора Бургазлиева. Доста дискутирано име и днес. Незнайно защо обаче, името и не предизвиква никакви асоциации в мен и аз колкото и да се напъвам не мога да се сетя как изглежда въпросната девойка. Може би е красива, но вероятно безлична, щом не ми е направила впечатление и не съм я запомнила.

Мис България 2003 не знам коя е. 

Мис България 2004 – Гергана Гунчева. Имаше някакъв чар, но косата и ме дразнеше. Някак си ми приличаше на пудел, но действително беше симпатична. Харесваше ми. Спомням си обаче как изглеждаше на абитюриетския си бал. Вероятно не това и е било желанието. Изглеждаше меко казано потресаващо. Не знам кой стилист се е грижил за външния и вид, но заслужава да го осъди. Все пак мисля, че ако не най-красивата, то поне беше най-симпатичната от всички.

Мис България 2005 беше Росица Иванова. Според мен тя е много красива. Има изключителна усмивка и страхотно излъчване. На живо е още по-красива отколкото на снимките. НО е невероятно глуповата и наивна. Имала съм възможност да говоря с нея и наистина не знам на кой свят си мисли, че живее. Бях видяла някъде нейна снимка, на която е с Теодора Андреева. И двете бяха облечени ужасно. Това, което правеше впечатление е, че лошият вкус в облеклото унищожаваше всички впечатления от иначе перфектната фигура. Отчаяно се нуждае от консултант в облеклото и все пак най-класивото лице на Мис България.

2006 – Славена Вътова. 2006-та година като цяло беше много слаба за този конкурс. Нито една от участничките не ми хвана око, но си спомням, че все пак имаше 3-4 момичета, която бяха с една идея по-красиви от останалите. Славена Вътова не беше от тях.

 Не знам, но мисля, че това не е лице на 17-годишно момиче. Изглежда някак състарена. Определено бях разочарована от избора и.

Мис БЪЛГАРИЯ 2007 – Юлия Юриевич. Първата полу-рускиня, станала Мис България. Която и друга да бяха избрали нямаше да се вдигне толкова шум около конкурса и критериите, по които се избират победителките. Днес четох във в.“168 часа“, че след церемонията, на купона другите участнички я игнорирали. Може би вече и тя осъзнава, че не заслужава короната.

Песента ”Вода” се изкачи начело на зрителска класация

Източник: www.Dir.bg 

„Вода“ вече оглави българската класация Top 10 Video >> Песента застана на челно място и в класацията, която тече в сайта www.escforever.com. Българската песен събра 2711 гласа и изпревари песента на Кипър, която е с 2692 гласа. Трета остава Беларус с 2576 гласа. Победителите в тазгодишния конкурс Българска песен на Евровизия Елица Тодорова и Стоян Янкулов ще свирят в Рим тази неделя, 25 март. Двамата ще участват в концерта по случай 50-тата годишнина от подписването на Римските договори, учредяващи обединена Европа. По покана на българското Посолство в Рим Елица Тодорова и Стоян Янкулов ще представляват страната ни и ще свирят на сцената заедно с още европейски знаменитости в грандиозния концерт, в който всяка страна-членка на Европейския съюз ще бъде представена с културна програма, писа БГНЕС.

Мисля, че честно избраният победител успя да обере овациите. Те получиха своето признание тук, надявам се да ги оцени и журито на Евровизия. Пожелавам им успех!

Компютърът. Кутията

Днес се сетих за една случка от преди години. В един магазин за компютри продавачът се опитваше да ме убеди да си купя евтина кутия за сметка на по-скъп модем. И тогава бях категорично несъгласна, както и днес. Защо?

Ами защото цената на модема само аз щях да си я знам. По това време независимо какъв е модема аналоговата телефонна линия ограничаваше скоростта. Кутията обаче е друго нещо – тя ми е пред очите. Нея я виждам и аз, и всеки друг, който влезе в стаята. Тя прави впечатление и изгражда първоначалното мнение на човека, който я гледа. Не може стаята ми да е чиста, подредена и красива и изведнъж на бюрото да се изцепи нещо ъгловато и грозно. Някак си разваля цялата хармония.