http://www.bezpanika.com

http://www.bezpanika.com е един чуден магазин с чудни неща. Вижте само двоичния часовник и гранатата!

Форуми на университетите

Защо само някои си имат? Не мисля, че подръжката им е нещо скъпо и сложно, а със сигурност ще се използват. Модерацията винаги е минимална, защото все пак студентите (предполага се) сме грамотни хора, които спазват добрия тон.

Темичката я повдигам просто така, защото стоя твърдо зад идеята за модернизация на образованието като цяло и свободното разпространение на информация. Мисля си, че ако важната информация се изнесе в общодостъпен форум ще намалеят чакащите пред канцелариите и ще се подобри комуникацията между различните звена. Поправете ме, ако греша.

Особено активно се използват форумите от кандидат-студенти. Според мен причината е, че всички те са на едно и също дередже и намират общ отдушник. Това лято особено активно посещавах форума на СУ и интересно ми беше това, че хора, които поначало са конкуренти, там бяха някак единни.

Какво мнение имате Вие по въпроса с форумите? 

Да се оплача

от липсата на нормални дискотеки в Русе.

Човек излиза вечер с идеята да отиде някъде да се позабавлява и се сблъсква с пълно неразбиране от страна на собствениците на развлекателни заведения в града. Проблемът не е в музиката, а в клиентелата и обслужването. Аз съм абсолютно несъгласна с това да плащам вход някъде, а там да не се спазват елементарни норми за брой допуснати вътре хора и като следствие цяла вечер да ме блъскат и настъпват, докато се опитват да се разминат с мен. Още повече - искам да се въведе фейс-контрол на всички места, които имат претенции, че си заслужават парите. Не може да ти обяват някъде студентско парти, а там да е пълно с мангасари и бизнесмени на видима възраст около 35-40 год. Поне лица под 18 год. никъде не се допускат вече. Или поне на местата, където ХОДЕХ. Защото повече на Момо няма да стъпя. Оставих се 3 пъти да ме замъкнат там и 3-те пъти си провалих вечерта благодарение на горе-описаните фактори. На всичкото отгоре там пих най-ужасната водка, която съм вкусвала досега. Толкова чист спирт и в аптеките не се продава.

 Като оставим настрана откровената селяния и нискокачествения алкохол не съм доволна и от обслужването. Не на всички, но на повечето места сервитьорките се държат с теб все едно си им длъжен за нещо. Те родени за принцеси, а видиш ли, станали сервитьорки. Най-обичам номера с невръщането на ресто. Извинявайте, ама аз сама решавам кога да оставям бакшиши! И не искам да ме принуждават да го правя! За това поне съм подготвена - вече винаги си нося стотинки и давам точно, а бакшиши оставям само ако реша, че съм наистина доволна от обслужването. Да обощим: сервитьорките станаха по-нагли и от таксиджиите.

От тук нататък минавам на заведения от горния ценови клас и се надявам, че ще си заслужават парите, защото за мен е по-важно приятното изкарване.

ПроЛучване: Електронно правителство

Какво е това нещо? Чувала съм, че го изграждат, обсъждат, подобряват дейността му, но какво точно прави и на кого е необходимо? По този въпрос (поне за мен) няма яснота.

А сега може би един неадекватен въпрос: Щом има електронно правителство, не следва ли и да има електронен народ, електронни избиратели, електронни общности, електронни протести? Този ми въпрос е провокиран от един пост в блога на Eneya, която призоваваше за протест по пижами. Така като гледам въпросния протест наистина се е състоял и има отзвук (някакъв).

Балъци

С ника HeYJIoBuMa влизам и във форума на Data.bg. На няколко пъти разглеждах и темата за links&request на съчинения, реферати, ect. Това, което забелязах беше, че тази тема се пълни основно с постове на неграмотни учевици между 7-ми и 10-ти клас. Всички те търсеха балъци, които да им напишат съчиненията за училище. И всички те изискваха материалите “спешно!”.

За мен те са отчаяни и смешни. Могат да ходят по дискотеки, могат да се млатят по коридорите в училищата, могат да забременяват на 15, но не могат да се справят с 1 съчинение. И то на някаква елементарна тема, съдейки по request-ите във форума. Представям си колко са отчаяни учителките им, щом им дават да пишат есета на тема “нещо каквото и да е за любовта”, “аз и моето семейство”, “как прекарах лятото”. Не е смешно, а трагично. Най-интересното е, че всички те са убедени, че видиш ли, само веднъж да завършат и света им е в краката. Някой трябва да се замисли.