Не можем да си вземем изпититеее…

Първата ми сесия свърши, взех си всички изпити от първия път и съм много доволна. Не така стои въпросът обаче пред повече от половината ми колеги. Незнайно защо по-голямата част от съотборниците ми са записали специалност, която въобще не е за тях…

Написването на този пост е провокирано от днешния ми разговор с въпросните индивиди, проведен през почивката между лекциите.

Оказа се, че макар и всички да сме приети в университета и ВЕЧЕ учим (или поне се правим, че учим), голяма част от колегите си нямат и най-бегла представа за какво са тук. Повечето останаха изумени в началото на първия семестър като си видяха програмите и разбраха какво следва от тук нататък. По възмутените физиономии веднага можеше да се разбере, че не са си представяли нещата точно по този начин. Преди да запиша аз се поинтересувах какво точно ме чака и така избрах специалността. Не всички обаче са си направили този труд.

Както и да е, семестърът свърши, започна сесията и съответното процедурно надлъгване с доценти и асистенти. Някои от така наречените ми колеги се оказаха истински виртуози в писането на фантастики на изпитите по Приложна физика и Висша математика 1. Такива май ги има във всяка една специалност. Мислех, че математиката ще се окаже най-големият проблем, но изпитът по Търговско право вече наистина изби рибата. От 28 човека група го взхме 5. Спирам до тук с разбърканите мисли и питам: Защо аджеба се захващате с неща, които няма да доведете докрай и защо изобщо е този огромен наплив към университетите?

 По отношение на втората част от въпроса си имам няколко теории:
- да си студент е модерно - всички искат да учат някоя модерна специалност, само при споменаването на която, да предизвикат ефекта “Уауу”. Пък и голяма гордост е за мама и тати да казват, че детенцето е студент, да не говорим за бабата и дядото на село.
- на никой не му се работи и четирите годинки в унито се явяват своеобразно извинение за мързела. Тази теория пропада донякъде, когато вземем за пример работещите студенти.
- “със средно си за никъде” - много разпространена приказка в моя край. И много хора си вярват като си я приказват. Най-интересното е, че го правят с такава важна физиономия, все едно току-що са открили топлата вода.
- учи ти се - на пренебрежимо малка част от “академичната общност” и се учи. Няма какво да се лъжем. Все пак има ги и такива.

Та въпросът ми е, ако сред вас, четящите този блог, има кандидат-студенти, защо сте решили да продължите образованието си? Как избрахте специалност и защо? Искам честни отговори.

 Темата за висшето образование ще я продължа и в следващите си постове.

Ново 20

Добре дошли в моя блог! Все още е е празен, но се надявам, че ще имам търпението да го изградя като интересно четиво, а защо не да спечеля и голяма аудитория чрез него. Ще се радвам да чета коментари от всички, които ще се заинтересуват от нещата, които ще публикувам тук.