Сексът и безотговорността

И аз като много други ще се възмутя на ето това недоразумение: http://trevistozelena.blog.bg/viewpost.php?id=46915 

Що за лапешки разсъждения?! Една съученичка на същия акъл забременя в 9-ти клас. През целия срок ходеше с едно дълго палто, за да не се набива толкова на очи. Но тя беше на 16 (с една година по-голяма от останалите), а авторката на този пост е на 24. Никаква еволюция в съзнанието и начина на разсъждаване.

Наистина всеки има право на избор, но не мога да бъда солидарна точно с този. От къде мога да съм сигурна АЗ, че тя не заразява със СПИН всеки свой пореден приятел и че някой от тях на един по-късен етап няма да зарази мен, въпреки че използвам презервативи? Наистина има и други начини на заразяване, но защо по дяволите има хора, които си мислят, че са недосегаеми („Това на мен не може да ми се случи“-познато ли ви е?)?

Не ме разбирайте грешно – аз не дискриминирам хората, които вече са заразени. Не искам тази болест (дали мога да го нарека така) да се разпространява заради нечия безотговорност. Ти можеш да си сигурна, че не си носител на вируса, но един ден като си направиш тест може да установиш, че някой от предишните ти партньори го е носил, а не е знаел за това. Какво правим тогава?

Признавам си, че в началото и аз не използвах презервативи, но ми дойде ума в главата. Слава богу това не се случи благодарение на горчив опит. Просто видях в интернет реални снимки на различните болести. Чудя се дали да не ги потърся отново и да ги публикувам тук, за да могат да ги видят повече хора.

Права и задължения

Не съм първият човек в тази държава, който забелязва, че всеки си знае правата, но не и задълженията. Защо по дяволите някои, които се мислят за големи тарикати, бягат от отговорности? Докъде мислят, че ще стигнат? Защо си мислят, че още дълго ще могат да си седят в удобните меки столове в службичката и да спят през работно време? С голямо нетърпение чакам момента, в който ще се пенсионира и последният чиновник, заел длъжността си през онези години, в които нямаше значение какво можеш, важното е да си нечий човек. И ще кажа защо:

Скоро имах да свърша една работа в една институция. Ходих 4 дни подред, 4 дни подред чаках на опашки и всеки път като дойдеше моят ред лелката зад гишето се сещаше, че е забравила да ми каже да донеса още някой документ. Последният ден естествено отново си чаках на опашката и нямах и най-малка надеждица, че този ден най-накрая ще си свърша работата и си чаках така примирено да разбера какво още ще се иска от мен преди „окончателно да подам всички документи“. Дойде и моят ред. Оказа се, че този ден на работа е една млада жена на може би не повече от 26-27 години. Погледна тя какво и нося аз и ме изгледа много странно такова. И попита защо аз и нося тези документи. Написа ми на 1 лист какво и откъде да взема и каза да и го занеса на по-следващия ден. Така и направих и цялата одисея по подаването на документите приключи. Въпросните неща, които ми искаше тя бяха 4 документа 1 молба, а при първата среща с нея аз носех една камара бумаги.

Та мисълта ми е, че на различни места в различни институции са назначени на работа „личности“, които си нямат и най-малка представа от това, което вършат (лелката) и така пропиляват няколко дни на хората, принудени да работят с тях. В сериозния частен бизнес нещата стоят по друг начин: никой няма да остави някой мързеливец да му съсипе бизнеса. И все пак не е ли редно, когато някой плаща да получава нещо насреща?

В тази връзка защо когато аз плащам такса „смет“ моята улица не се почиства от боклуците по нея? Защо се извозва само боклука от контейнерите, а прахолякът и мръсотията извън тях остават? Защо се чистят само централните улици? Хората от центъра защо са с повече привилегии? Те повече ли плащат? И какво съм виновна аз, че не живея на центъра и съответно по тази причина нямам право да се ходя по чиста улица? Аз имам задължението да плащам – някой друг има задължението да чисти. Аз имам право на глас ТУК! Поне тук.

Правилник за движението по пътищата

На вниманието на всички дами и господа, които някога са го чели (вероятно по принуда)!

Защо след като сте взели книжката вече не го спазвате? С какъв акъл карате на 1 метър зад учебна кола? Ако сега се учехте да карате щеше ли да ви е приятно някой постоянно да ви подпира отзад? Можете ли да ми обясните защо карате с 80 при ограничение 50 км/ч? А при 30 (Студентска)? Защо пешеходците са длъжни да пресичат със скоростта на лекоатлет, поставящ световен рекорд на 100 м? Защо са поставени „легналите полицаи“? Какво е това животно пешеходната пътека и среща ли се у нас (а става ли за ядене)?

Имам си причини да задавам тези въпроси. Не е нужно да отговаряте на мен – отговорете за себе си и ако е необходимо преосмислете поведението си на пътя!

Реконструкция на блога

Днес реших да сменя кожата на блога и да започна да го подреждам малко по малко. Само не се шашкайте – съдържанието ще е същото

Първа редакция: Така май е по-добре, нали?

Немска смешка на немски

Eines Nachts bringt Tobias seine Freundin nach Hause. Lässig lehnt er sich mit der Hand gegen die Wand, lächelt sie an und sagt: “Liebling, ich bin geil ohne Ende, würdest du mir schnell einen blasen bevor ich gehe?”
Erschrocken antwortet sie: “Bist du verrückt? Meine Eltern würden uns sehen!”
“Ach komm, bitte, wer soll uns schon sehen um diese Uhrzeit?”
“Nein, echt nicht. Was meinst du, was passiert, wenn wir hier erwischt werden?”
Geil wie Hölle bettelt er weiter: “Oh bitte, bitte, ich liebe dich so sehr!”
“Nein, nein und nochmals nein. Ich liebe dich auch, aber ich kann’s einfach nicht!”
“Oh doch, du kannst. Bitte!”
Plötzlich geht das Licht im Treppenhaus an und die kleine Schwester des Mädchens steht da im Pyjama und sagt mit verschlafener Stimme: “Papa sagt, mach hin und blas ihm endlich einen. Ansonsten kann auch ich es tun oder Mama und wenn´s sein muss, sagt Papa, dann kommt er auch selber runter und macht es. Aber bitte sag dem blöden Arschloch, er soll endlich seine Hand von der Sprechanlage nehmen!”

Комуникацията. Да живеЙ!

Днес явно ми е ден за философски размисли. Поредната тема отреждам на комуникацията и методите за установяването и. Къде щяхме да бъдем, как щяхме да живеем, ако я нямаше?

Няма смисъл да пиша за това как прадедите ни благодарение на общуването малко по малко са успели да подобрят условията на живот на целия човешки род. Че благодарение на именно това общуване не живеем в пещери, а сме мигрирали от тях първо в дървени, а след това в каменни къщи, а днес и тях не ги признаваме.

Обмяната на опит и идеи дава възможност на по-будните умове да сътворяват неща, които улесняват ежедневието ни. Съвременните методи за комуникация са познати на всички, които имат възможност да четат този блог , а и не само него. Днес съм благодарна за всичко, което по начало приемам за даденост: интернет (блога, пощата /двете т.е./, IRC, ICQ, Skype), GSM, стационарния телефон и т.н.

Като порасна…

…искам да се занимавам с нещо рядко и много специфично.

Във форума Кречетало в момента е открита една тема за това кой какви таланти има. Като се замислих обаче не можах да се сетя нещо приложимо. Нищо не съм научила от само себе си. Всичко, което знам е резултат от много опити, грешки и най-вече прочетена литература. Може би талантът ми е да възприемам и запомням голямо количество информация качествено и за дълго време. Толкова.

Не умея да рисувам, но обичам да чертая и все пак не блестя с кой знае какви способности. Разбирам нещата, които уча по икономиките (засега), но не си падам по математиката, по-точно не си падам по нещата, които не схващам от първия път. Харесвам физиката, но механиката на материалите ми е скучна (заради лектора). Химията не ми беше много интересна първия семестър, но материалознанието е страхотна наука (пак заради лектора). Май при мен личното отношение и впечатлението от лекторите е от голямо значение. И този пост го лиших от смисъл, но не обичам редакциите, затова ще го оставя така.

Приемът в СУ

Вчера във в. „Утро“ прочетох, че Мис България 2005 Росица Иванова учела Право в СУ. Направо паднах. Лично се познавам с нея и трябва да Ви кажа, че по-тъпо парче от нея не съм срещала.

Мен в СУ не ме приеха. Напук на резултатите ми от олимпиадите по информационни технологии, литература и физика. Напук на всичко. Приеха едно наистина красиво, но тъпо и ограничено момиче. Какъв юрист по дяволите може да бъде тя?!

Нахално е да твърдя, че заслужавам образованието и развитието си повече от нея и подобните на нея, но нали тази държава има нужда от умни и кадърни хора, а аз имам претенциите, че съм такава. Както и да е – уча нещо, което ми харесва. Доволна съм, но на този етап. Чудя се обаче като изляза на пазара дали работодателите ще ме предпочетат пред кандидатите с име, известно от шоубизнеса.

Публикацията в „Утро“ ми припомни адското разочарование и обида от неоценяването на знанията ми. Сигурна съм, че и тази година ще има много като мен – хора, пропилели цяла година в името на желанието и амбициите си да се развиват. Наистина ми е трудно да повярвам, че всички приети в СУ са се представили на изпитите по-добре от мен. Това обаче не ме спира да пожелая успех в живота на тези, които са влезли по честния начин. Надявам се да успеят да се реализират. Успех и на тези, които тепърва ще кандидатстват

На днешната дата през…

303 – Император Галерий издава указ за преследване на християните в Римската империя.

Днес видях това на заглавната страница на Уикипедия и се замислих колко хора са дали живота си в името на религията си. Аз съм атеистка, но все пак не мога да не се впечатля от подобни прояви на вяра в бога. Не знам как да определя подобно поведение - като фанатизъм, като спазване на принципи, като убеденост в собствената правота? В тази връзка трябва да кажа, че не разбирам и действията на атентатори-мюсюлмани. Нали Аллах също проповядва мир сред своите поклонници? Или се бъркам? Не разбирам също и как хората се поддават на идеите на войнстващия ислям.

Доколкото съм запозната с религиите най-миролюбивата от тях е будизмът. И отново не съм сигурна дали е религия или начин на мислене, философия за живота. Пореден въпрос: защо вярват хората и в какво в действителност вярват?

От утре…ограничавам контактите с ограничени хора

Имам чувството, че глупостта е заразна болест. То хората са казали, че с каквито се събираш такъв ставаш. Как стои въпросът обаче, ако си принуден да се събираш с хора, които по начало не могат да се впишат в твоята среда?

Казват, че гъвкавостта в отношенията и действията е много добро качество. Къде стои обаче границата между нея и нагаждачеството? Лицемерието не ми е чуждо, признавам си, но с него си купувам спокойствието и липсата на стабилни отношения с хора, които не харесвам. Баща ми ми казва, че винаги около мен ще има хора, които няма да мога да ги дишам, обаче когато не се занимавам с тях е голяма вероятността и те да не ме забележат. Има резон в това твърдение, но всеки човек си има някакви принципи и разбирания, които изразява, когато случващото се около него е в пълен разрез с тях. Тогава се получават сериозни конфликти, в които вземам дейно участие и защитавам позицията си с енергията на спортуващ човек и децибели като от концерт, провеждащ се на стадион Толкова по въпроса.

Лично и егоистично

Днес се сетих за един от най-любимите ми дни през годината, а именно за рождения ми ден. Рожден ден без торта не е рожден ден. Независимо дали празнувам сама, със семейството или с приятели торта винаги има. Традиционалист човек съм. Съвсем по детски най- ми е приятно да празнувам със семеството – все пак това си е ден, който има значение само за нашата малка общност.

Отново съвсем по детски се радвам страшно много, когато получавам подаръци. Преди години се случи така, че бях  на екскурзия на рождения си ден и понеже нямаше кой да ми подари подарък, аз си купих един кактус. По начало не обичам цветя и растения, защото не обичам да ги поливам и да се грижа за тях, но бях решила, че кактуса не иска поливане и само така ще ми краси стаята. Домъкнах си го аз у нас значи и си го сложих на етажерката. След около 2 седмици реших, че все пак е хубаво да го полея. Полях го и толкоз. След около месец той изсъхна. Голям рев беше за този кактус, а майка ме успокояваше, че това не било от онези кактуси, които виреели и без вода, този било трябвало да се полива. А беше хубав кактус. Сега обаче от страх да не се случи както с първия ми кактус не си купувам друг, а много искам да получа такъв подарък. Никой обаче не знае за кактусовата ми одисея и съответно никой не ми подарява кактуси Странни прищявки имам наистина.

Другото ми желание пък е съвсем тривиално. Искам огромна плюшена панда. Голяма страст имам към пандите – много сладки мечета. Естествено пак никой не се досеща, че искам панда. А някак си ме е срам да кажа какво искам като ме питат.

Преди няколко години за рождения ми ден най-добрата ми приятелка ми подари сребърна гривна – съвсем тъничка и съвсем обикновена, но от тогава не съм си сваляла от ръката, защото е от специален човек. От тогава имам и слабост към тънките сребърни гривни. Конкретно към гривните и конкретно към сребърните, не към друго.

И този пост го завършвам на никъде, ама наистина не мога да измислям заключения. Финализирането на текстове винаги ми е било особено голям проблем при писането на съчинения в училище. Всичко 6 до момента, в който трябва да завърша фермана. Тогава лепвам нещо тривиално и доволна, че съм се отървала го предавам гордо. Може би позната история на доста от Вас.

Снощи

Петък вечер, дискотека, голям купон, точка.

Добрата новина

Новината не е нова, но сега е момента да си похваля. От първия семестър имам доста добър успех и ще получавам стипендия. Документите ми са готови и днес ги подавам.

За глупавите и ограничени хора

Вчера за пореден път се затвърди в мен убеждението, че колегите от моята група са изключително смотани. Ситуацията е изключително ежедневна и вероятно много от Вас са се озовавали от моята страна на барикадата.

Какво всъщност се случи? – Случи се така, че имах 3 часа упражнения по Графична информация и документация (модерното название на „Техническо чертане“). Понеже доцентката не ги брои часовниците за нищо ние редовно си работим и през почивките, а почиваме по някое време през часовете. След първото упражнение ние продължихме да си работим и през почивката ( 45 мин. + 15 мин почивка) и след началото на втория час ( около 15 мин). Тогава тя се сети, че „сме били имали там някво междучасие“. Пусна ни. След още 15 мин се върнахме и продължихме. Това вече е средата някъде на второто упражнение. Повтаря се историята от първото. Докато…започва си то третото упражнение и по средата на него тя ни пита дали си искаме почивката или искаме да ни пусне по-рано. Аз бях за второто, но естествено си имам цяла подгрупа егоистични пушачи примрели вече да ходят да пушат. И аз си мисля така: „Тез овце наистина ли си мислят, че като влязат тази ще ни държи 15 мин и ще ни пусне да си ходим? Много ясно, че ще ни държи тук поне още половин час след редовните часове“. Казах им аз на така наречените ми „колеги“: „Вие сте много глупави!“. Те нещо ми се обидиха и излязоха.

Естествено след като се върнаха не приключихме с упражненията в 16.00 както си му е реда, а в 16.30, а на мен ангажиментите ми за деня вече бяха провалени. Ядосах се най-вече на това, че заради група егоисти аз трябваше да бъда некоректна спрямо хора, с които си имам уговорка от по-рано. Разписанията на часовете са за това да се спазват. Нали така?

Може би и аз мисля егоистично  в случая, но за мен денонощието има 24 часа, които са ми крайно недостатъчни да свърша всичко, което искам и в крайна сметка няма да живея 1 000 години за да мога да отлагам всичко за по-късно. Аз плащам семестри за да уча, а не за да ме принуждават да се съобразявам с 14 абсолютни смотаняци и не за да си провалям всички графици и планове, защото това именно се случва всеки четвъртък от началото на втория семестър.

Ново 20: От понеделник започвам…

Става въпрос за датата 20.02. (Понеже за днес пуснах достатъчно постове може би ще си спестя публикуването на този за днес. Ще го видите най-вероятно някой друг ден. бел. ред.) започвам да водя дневник на тренировките. Аз въобще не съм въодушевена от това, че вече по всяко време ще може да ми се брои какво бягам и по колко бягам - понеже съм си честна душа ще пиша всичко както си е. Да ме пита човек защо се улових на средни разстояния като предпочитам късите…сега май само заради хората от групата не се оставям. Сериозно се замислям дали да не почна да вземам и някои не особено регламентирани добавки, за да мога да бягам с другите.