ImPRESSed

И аз като много други ще се възмутя на ето това недоразумение: http://trevistozelena.blog.bg/viewpost.php?id=46915 

Що за лапешки разсъждения?! Една съученичка на същия акъл забременя в 9-ти клас. През целия срок ходеше с едно дълго палто, за да не се набива толкова на очи. Но тя беше на 16 (с една година по-голяма от останалите), а авторката на този пост е на 24. Никаква еволюция в съзнанието и начина на разсъждаване.

Наистина всеки има право на избор, но не мога да бъда солидарна точно с този. От къде мога да съм сигурна АЗ, че тя не заразява със СПИН всеки свой пореден приятел и че някой от тях на един по-късен етап няма да зарази мен, въпреки че използвам презервативи? Наистина има и други начини на заразяване, но защо по дяволите има хора, които си мислят, че са недосегаеми (”Това на мен не може да ми се случи”-познато ли ви е?)?

Не ме разбирайте грешно - аз не дискриминирам хората, които вече са заразени. Не искам тази болест (дали мога да го нарека така) да се разпространява заради нечия безотговорност. Ти можеш да си сигурна, че не си носител на вируса, но един ден като си направиш тест може да установиш, че някой от предишните ти партньори го е носил, а не е знаел за това. Какво правим тогава?

Признавам си, че в началото и аз не използвах презервативи, но ми дойде ума в главата. Слава богу това не се случи благодарение на горчив опит. Просто видях в интернет реални снимки на различните болести. Чудя се дали да не ги потърся отново и да ги публикувам тук, за да могат да ги видят повече хора.

Не съм първият човек в тази държава, който забелязва, че всеки си знае правата, но не и задълженията. Защо по дяволите някои, които се мислят за големи тарикати, бягат от отговорности? Докъде мислят, че ще стигнат? Защо си мислят, че още дълго ще могат да си седят в удобните меки столове в службичката и да спят през работно време? С голямо нетърпение чакам момента, в който ще се пенсионира и последният чиновник, заел длъжността си през онези години, в които нямаше значение какво можеш, важното е да си нечий човек. И ще кажа защо:

Скоро имах да свърша една работа в една институция. Ходих 4 дни подред, 4 дни подред чаках на опашки и всеки път като дойдеше моят ред лелката зад гишето се сещаше, че е забравила да ми каже да донеса още някой документ. Последният ден естествено отново си чаках на опашката и нямах и най-малка надеждица, че този ден най-накрая ще си свърша работата и си чаках така примирено да разбера какво още ще се иска от мен преди “окончателно да подам всички документи”. Дойде и моят ред. Оказа се, че този ден на работа е една млада жена на може би не повече от 26-27 години. Погледна тя какво и нося аз и ме изгледа много странно такова. И попита защо аз и нося тези документи. Написа ми на 1 лист какво и откъде да взема и каза да и го занеса на по-следващия ден. Така и направих и цялата одисея по подаването на документите приключи. Въпросните неща, които ми искаше тя бяха 4 документа 1 молба, а при първата среща с нея аз носех една камара бумаги.

Та мисълта ми е, че на различни места в различни институции са назначени на работа “личности”, които си нямат и най-малка представа от това, което вършат (лелката) и така пропиляват няколко дни на хората, принудени да работят с тях. В сериозния частен бизнес нещата стоят по друг начин: никой няма да остави някой мързеливец да му съсипе бизнеса. И все пак не е ли редно, когато някой плаща да получава нещо насреща?

В тази връзка защо когато аз плащам такса “смет” моята улица не се почиства от боклуците по нея? Защо се извозва само боклука от контейнерите, а прахолякът и мръсотията извън тях остават? Защо се чистят само централните улици? Хората от центъра защо са с повече привилегии? Те повече ли плащат? И какво съм виновна аз, че не живея на центъра и съответно по тази причина нямам право да се ходя по чиста улица? Аз имам задължението да плащам - някой друг има задължението да чисти. Аз имам право на глас ТУК! Поне тук.

На вниманието на всички дами и господа, които някога са го чели (вероятно по принуда)!

Защо след като сте взели книжката вече не го спазвате? С какъв акъл карате на 1 метър зад учебна кола? Ако сега се учехте да карате щеше ли да ви е приятно някой постоянно да ви подпира отзад? Можете ли да ми обясните защо карате с 80 при ограничение 50 км/ч? А при 30 (Студентска)? Защо пешеходците са длъжни да пресичат със скоростта на лекоатлет, поставящ световен рекорд на 100 м? Защо са поставени “легналите полицаи”? Какво е това животно пешеходната пътека и среща ли се у нас (а става ли за ядене)?

Имам си причини да задавам тези въпроси. Не е нужно да отговаряте на мен - отговорете за себе си и ако е необходимо преосмислете поведението си на пътя!

Днес реших да сменя кожата на блога и да започна да го подреждам малко по малко. Само не се шашкайте - съдържанието ще е същото

Първа редакция: Така май е по-добре, нали?

Eines Nachts bringt Tobias seine Freundin nach Hause. Lässig lehnt er sich mit der Hand gegen die Wand, lächelt sie an und sagt: “Liebling, ich bin geil ohne Ende, würdest du mir schnell einen blasen bevor ich gehe?”
Erschrocken antwortet sie: “Bist du verrückt? Meine Eltern würden uns sehen!”
“Ach komm, bitte, wer soll uns schon sehen um diese Uhrzeit?”
“Nein, echt nicht. Was meinst du, was passiert, wenn wir hier erwischt werden?”
Geil wie Hölle bettelt er weiter: “Oh bitte, bitte, ich liebe dich so sehr!”
“Nein, nein und nochmals nein. Ich liebe dich auch, aber ich kann’s einfach nicht!”
“Oh doch, du kannst. Bitte!”
Plötzlich geht das Licht im Treppenhaus an und die kleine Schwester des Mädchens steht da im Pyjama und sagt mit verschlafener Stimme: “Papa sagt, mach hin und blas ihm endlich einen. Ansonsten kann auch ich es tun oder Mama und wenn´s sein muss, sagt Papa, dann kommt er auch selber runter und macht es. Aber bitte sag dem blöden Arschloch, er soll endlich seine Hand von der Sprechanlage nehmen!”

Днес явно ми е ден за философски размисли. Поредната тема отреждам на комуникацията и методите за установяването и. Къде щяхме да бъдем, как щяхме да живеем, ако я нямаше?

Няма смисъл да пиша за това как прадедите ни благодарение на общуването малко по малко са успели да подобрят условията на живот на целия човешки род. Че благодарение на именно това общуване не живеем в пещери, а сме мигрирали от тях първо в дървени, а след това в каменни къщи, а днес и тях не ги признаваме.

Обмяната на опит и идеи дава възможност на по-будните умове да сътворяват неща, които улесняват ежедневието ни. Съвременните методи за комуникация са познати на всички, които имат възможност да четат този блог , а и не само него. Днес съм благодарна за всичко, което по начало приемам за даденост: интернет (блога, пощата /двете т.е./, IRC, ICQ, Skype), GSM, стационарния телефон и т.н.

…искам да се занимавам с нещо рядко и много специфично.

Във форума Кречетало в момента е открита една тема за това кой какви таланти има. Като се замислих обаче не можах да се сетя нещо приложимо. Нищо не съм научила от само себе си. Всичко, което знам е резултат от много опити, грешки и най-вече прочетена литература. Може би талантът ми е да възприемам и запомням голямо количество информация качествено и за дълго време. Толкова.

Не умея да рисувам, но обичам да чертая и все пак не блестя с кой знае какви способности. Разбирам нещата, които уча по икономиките (засега), но не си падам по математиката, по-точно не си падам по нещата, които не схващам от първия път. Харесвам физиката, но механиката на материалите ми е скучна (заради лектора). Химията не ми беше много интересна първия семестър, но материалознанието е страхотна наука (пак заради лектора). Май при мен личното отношение и впечатлението от лекторите е от голямо значение. И този пост го лиших от смисъл, но не обичам редакциите, затова ще го оставя така.

Вчера във в. “Утро” прочетох, че Мис България 2005 Росица Иванова учела Право в СУ. Направо паднах. Лично се познавам с нея и трябва да Ви кажа, че по-тъпо парче от нея не съм срещала.

Мен в СУ не ме приеха. Напук на резултатите ми от олимпиадите по информационни технологии, литература и физика. Напук на всичко. Приеха едно наистина красиво, но тъпо и ограничено момиче. Какъв юрист по дяволите може да бъде тя?!

Нахално е да твърдя, че заслужавам образованието и развитието си повече от нея и подобните на нея, но нали тази държава има нужда от умни и кадърни хора, а аз имам претенциите, че съм такава. Както и да е - уча нещо, което ми харесва. Доволна съм, но на този етап. Чудя се обаче като изляза на пазара дали работодателите ще ме предпочетат пред кандидатите с име, известно от шоубизнеса.

Публикацията в “Утро” ми припомни адското разочарование и обида от неоценяването на знанията ми. Сигурна съм, че и тази година ще има много като мен - хора, пропилели цяла година в името на желанието и амбициите си да се развиват. Наистина ми е трудно да повярвам, че всички приети в СУ са се представили на изпитите по-добре от мен. Това обаче не ме спира да пожелая успех в живота на тези, които са влезли по честния начин. Надявам се да успеят да се реализират. Успех и на тези, които тепърва ще кандидатстват

303 - Император Галерий издава указ за преследване на християните в Римската империя.

Днес видях това на заглавната страница на Уикипедия и се замислих колко хора са дали живота си в името на религията си. Аз съм атеистка, но все пак не мога да не се впечатля от подобни прояви на вяра в бога. Не знам как да определя подобно поведение - като фанатизъм, като спазване на принципи, като убеденост в собствената правота? В тази връзка трябва да кажа, че не разбирам и действията на атентатори-мюсюлмани. Нали Аллах също проповядва мир сред своите поклонници? Или се бъркам? Не разбирам също и как хората се поддават на идеите на войнстващия ислям.

Доколкото съм запозната с религиите най-миролюбивата от тях е будизмът. И отново не съм сигурна дали е религия или начин на мислене, философия за живота. Пореден въпрос: защо вярват хората и в какво в действителност вярват?

Имам чувството, че глупостта е заразна болест. То хората са казали, че с каквито се събираш такъв ставаш. Как стои въпросът обаче, ако си принуден да се събираш с хора, които по начало не могат да се впишат в твоята среда?

Казват, че гъвкавостта в отношенията и действията е много добро качество. Къде стои обаче границата между нея и нагаждачеството? Лицемерието не ми е чуждо, признавам си, но с него си купувам спокойствието и липсата на стабилни отношения с хора, които не харесвам. Баща ми ми казва, че винаги около мен ще има хора, които няма да мога да ги дишам, обаче когато не се занимавам с тях е голяма вероятността и те да не ме забележат. Има резон в това твърдение, но всеки човек си има някакви принципи и разбирания, които изразява, когато случващото се около него е в пълен разрез с тях. Тогава се получават сериозни конфликти, в които вземам дейно участие и защитавам позицията си с енергията на спортуващ човек и децибели като от концерт, провеждащ се на стадион Толкова по въпроса.

Днес се сетих за един от най-любимите ми дни през годината, а именно за рождения ми ден. Рожден ден без торта не е рожден ден. Независимо дали празнувам сама, със семейството или с приятели торта винаги има. Традиционалист човек съм. Съвсем по детски най- ми е приятно да празнувам със семеството - все пак това си е ден, който има значение само за нашата малка общност.

Отново съвсем по детски се радвам страшно много, когато получавам подаръци. Преди години се случи така, че бях  на екскурзия на рождения си ден и понеже нямаше кой да ми подари подарък, аз си купих един кактус. По начало не обичам цветя и растения, защото не обичам да ги поливам и да се грижа за тях, но бях решила, че кактуса не иска поливане и само така ще ми краси стаята. Домъкнах си го аз у нас значи и си го сложих на етажерката. След около 2 седмици реших, че все пак е хубаво да го полея. Полях го и толкоз. След около месец той изсъхна. Голям рев беше за този кактус, а майка ме успокояваше, че това не било от онези кактуси, които виреели и без вода, този било трябвало да се полива. А беше хубав кактус. Сега обаче от страх да не се случи както с първия ми кактус не си купувам друг, а много искам да получа такъв подарък. Никой обаче не знае за кактусовата ми одисея и съответно никой не ми подарява кактуси Странни прищявки имам наистина.

Другото ми желание пък е съвсем тривиално. Искам огромна плюшена панда. Голяма страст имам към пандите - много сладки мечета. Естествено пак никой не се досеща, че искам панда. А някак си ме е срам да кажа какво искам като ме питат.

Преди няколко години за рождения ми ден най-добрата ми приятелка ми подари сребърна гривна - съвсем тъничка и съвсем обикновена, но от тогава не съм си сваляла от ръката, защото е от специален човек. От тогава имам и слабост към тънките сребърни гривни. Конкретно към гривните и конкретно към сребърните, не към друго.

И този пост го завършвам на никъде, ама наистина не мога да измислям заключения. Финализирането на текстове винаги ми е било особено голям проблем при писането на съчинения в училище. Всичко 6 до момента, в който трябва да завърша фермана. Тогава лепвам нещо тривиално и доволна, че съм се отървала го предавам гордо. Може би позната история на доста от Вас.

Петък вечер, дискотека, голям купон, точка.

Новината не е нова, но сега е момента да си похваля. От първия семестър имам доста добър успех и ще получавам стипендия. Документите ми са готови и днес ги подавам.

Вчера за пореден път се затвърди в мен убеждението, че колегите от моята група са изключително смотани. Ситуацията е изключително ежедневна и вероятно много от Вас са се озовавали от моята страна на барикадата.

Какво всъщност се случи? - Случи се така, че имах 3 часа упражнения по Графична информация и документация (модерното название на “Техническо чертане”). Понеже доцентката не ги брои часовниците за нищо ние редовно си работим и през почивките, а почиваме по някое време през часовете. След първото упражнение ние продължихме да си работим и през почивката ( 45 мин. + 15 мин почивка) и след началото на втория час ( около 15 мин). Тогава тя се сети, че “сме били имали там някво междучасие”. Пусна ни. След още 15 мин се върнахме и продължихме. Това вече е средата някъде на второто упражнение. Повтаря се историята от първото. Докато…започва си то третото упражнение и по средата на него тя ни пита дали си искаме почивката или искаме да ни пусне по-рано. Аз бях за второто, но естествено си имам цяла подгрупа егоистични пушачи примрели вече да ходят да пушат. И аз си мисля така: “Тез овце наистина ли си мислят, че като влязат тази ще ни държи 15 мин и ще ни пусне да си ходим? Много ясно, че ще ни държи тук поне още половин час след редовните часове”. Казах им аз на така наречените ми “колеги”: “Вие сте много глупави!”. Те нещо ми се обидиха и излязоха.

Естествено след като се върнаха не приключихме с упражненията в 16.00 както си му е реда, а в 16.30, а на мен ангажиментите ми за деня вече бяха провалени. Ядосах се най-вече на това, че заради група егоисти аз трябваше да бъда некоректна спрямо хора, с които си имам уговорка от по-рано. Разписанията на часовете са за това да се спазват. Нали така?

Може би и аз мисля егоистично  в случая, но за мен денонощието има 24 часа, които са ми крайно недостатъчни да свърша всичко, което искам и в крайна сметка няма да живея 1 000 години за да мога да отлагам всичко за по-късно. Аз плащам семестри за да уча, а не за да ме принуждават да се съобразявам с 14 абсолютни смотаняци и не за да си провалям всички графици и планове, защото това именно се случва всеки четвъртък от началото на втория семестър.

Става въпрос за датата 20.02. (Понеже за днес пуснах достатъчно постове може би ще си спестя публикуването на този за днес. Ще го видите най-вероятно някой друг ден. бел. ред.) започвам да водя дневник на тренировките. Аз въобще не съм въодушевена от това, че вече по всяко време ще може да ми се брои какво бягам и по колко бягам - понеже съм си честна душа ще пиша всичко както си е. Да ме пита човек защо се улових на средни разстояния като предпочитам късите…сега май само заради хората от групата не се оставям. Сериозно се замислям дали да не почна да вземам и някои не особено регламентирани добавки, за да мога да бягам с другите.

Това, което следва би трябвало да е оптимистичен и изпълнен с жизнерадостни чувства пост.

Днес след 11 часовия ми престой в университета най-накрая се прибрах у дома. Всичко си е на мястото, това е добре. Обикновено забелязвам, когато нещо е местено, но този път по някаква случайност всико е наред. Като се събудя утре сутринта сигурно ще установя известни липси и нередности. Малко се отклоних.

Думата ми беше за това какво се случи през деня. Този, който ми е правил програмата е антихрист. Дори най-големият експлоататор не кара добитъка си да работи по 11 часа. За всеки случай след като свърши деня (само съм си мислела, че е свършил) се събрахме с няколко съученици да се видим. Та като почнах да разказвам за лагери, състезания, дърти комунисти, елки с всички екстри, бизнес планове и винпроми по едно време се усетих, че разказа заприлича на фантасмагория ала Междузвездни войни. Загубих си мисълта…

За друго ще пиша сега. Най-накрая си разпечатах Търговския закон с идеята да го прочета и осмисля. Срамота е да уча ИМ и да не знам как се регистрира ЕТ/дружество. Защо обаче не знам как става? Защото вече си имаме чисто нов Закон за търговския регистър(честито на печелившите), в който е описана въпросната процедура. Този закон също го имам, но така като ги гледам като обем май е по-добре да започна от втория. Доцентът по икономика на предприятието каза, че като за моята специалност особено важен бил НПК, за да съм била знаела за кое по колко дават. Има резон в това твърдение. Напоследък съм обхваната от невероятен стремеж към активност и май трябва да използвам момента за личностно усъвършенстване, защото тези периоди при мен траят около седмица, а след това около месец съм абсолютно неконтактна и инертна. Определено ще използвам момента. Дано обаче дейностите, които одавна се каня да започна не се окажат прекалено скучни и чиновнически.

Сега за почивката. Моята най-най-хубава почивка е да си се разложа във фотьойла (и такава екстра си имам в стаята) и да се зазяпам в една точка. След около 10-15 мин (ако се вярва на часовника) съм абсолютно отпочинала. Вторият вариант е да изляза да побягам, но той отнема повече време и ме изтощава физически.

Разбъркани мисли. Затова постове не бива да се пишат в 10 без 10 Това последното пък в каква връзка беше…

- Каква ползате?
- От коя марка сте доволни?
- А от коя не сте?
- Поръчвате ли си козметика от каталози? (например Avon, Oriflame). А пазарувате ли казметика онлайн? Какви са Ви впечатленията?

И такъв предмет имам в университета. Днес се разделихме на групи и избрахме темите, които ще разработваме. Така се случи, че моята групичка (4 невероятни дами) ще прави бизнес план на Винпром. Решихме да се казва Винпром “Кристали”. Не съм сигурна какъв вид дружество е винпромът, но предполагам, че трябва да е АД. Това ще се изясни в хода на работата.

Сега от мен се иска да намеря абсолютно всичко по отношение на технологии на производство, материали, машини и какви пари ще струва удоволствието да съм съсобственик във винпром. Ще се произвежда всичко - вино, ракия, каквото дойде.

Няма да откажа интелектуална помощ от хората, заинтересовани от производството на качествен алкохол на родна земя.

Забелязах, че блогът има странния навик като станат повечко постовете да скрива по-старите, но никъе не се появава линк към тях. Ако все пак някой иска да прочете нещо, писано преди няколко дни може да използва календара, който за моя радост е направен доста грамотно и показва заглавията на темите за всеки 1 ден.

Защо когато се случи нещо го отразяват всички медии? Не е ли по-логично да излъчат новината по една телевизия, а другите да се стараят да бъдат различни? Аз например гледам новините по 3 телевизии с надеждата по някоя да дадат нещо, което да ме интересува, а те като подхванат една тема и не я пускат. Предполагам не съм единствения човек в тази държава, който гледа повече от 1 телевизия и се старае да си информира от повече от 1 място.

Винаги съм искала да посетя Германия. Да видя дали наистина е вярно това за чистите улици, поддържаните паркове и алеи. И толкова.

Повече искам обаче да отида да уча в Русия. Най-развитата академична общност, най-големите открития, ной-добрата инженерна мисъл. Казвайте каквото щете, но за мен Русия е най-добрата в това отношение.

На трето място искам да отида и в Япония. Да видя архитектурата, големите концерни, изложенията, островите. Не на последно място да видя японско земетресение. То това им е голямата атракция. Бях гледала по Дискавъри, че в Япония сградите ги строели върху нещо като релси, че при земетресение сградата да се движи по тях, а не да се събаря. И това искам да видя. Кажете сега, че японците не са най-добрите архитекти. Всеки ден ги друсат земетресения и всичко си е здраво, а в Турциа от едно земетресение направиха национална катастрофа.

Така като си чета писаниците май са ми доста странни желанията и причините за избиране на дадено място за посещение. Вие къде бихте отишли и защо?

Къде си търсите нещата, които Ви трябват? По сайтове, torrents, dc-hubs? Други начини си имате (какви)?

Сега да разкажа за нещо положително. В страничката” Представям се…” съм написала, че се занимавам със спорт. Случва се и да ходя по спортни лагери.

Най-общо на такива мероприятия ядеш, спиш и тренираш. То всъщност нямаш сили да правиш друго, защото си наистина тотално изцеден след тренировките. Имам предвид физически. Но психически се отпускаш напълно и като се върнеш в града се чувстваш наистина отпочинал. За тренираните хора лагерът е страхотно преживяване, но аз понеже нямам време, пък и напоследък желание да се занимавам сериозно, за мен 3-4 дни лагер са си сериозно изпитание за нервите. Едва издържам на тренировките, чувствам се уморена и съм адски благодарна като се върна в града. А ми се иска да съм в добра форма и да не се преуморявам толкова. Може би все пак ще се наложи да си пренаредя графика и да се опитам да включа повече тренировки в ежедневието си.

Далеч съм все пак от идеята за фанатизирана спортистка, която няма в главата нищо друго освен тренировки. Всъщност аз си харесвам спорта, но не обичам да ме юркат. Ако трябва да съм честна, аз дори не ставам за спортист, а съм по-скоро човек, който обича от време на време да излиза ей така да си побяга, понякога по-бързо, друг път по-бавно. Идилийка в общи линии. Обаче понеже съм в група с хора, на които целия живот се гради върху тренировки аз съм принудена постоянно да се състезавам и бавно и сигурно се отдръпвам от спорта дори като хоби. Миналата година всеки ден ходех на тренировки, а тази си измислям всякакви ангажименти и оправдания за да не отида. А не ми се ще да прекъсвам. Всъщност спестявам голяма част от истината и дори не знам защо пиша този постинг - не търся разбиране, нито нищо, ами де да знам…

Доста се отклоних от темата. Щях да пиша за лагерите. Май друг път ще напиша за тях, защото сега не съм в настроение.

То става все по-шарено, а емотиконите все по-неразбираеми и грозни. Кому е нужно?

Сега май е момента да спомена, че си търся друг клиент. Мнения и предложения?

Какво означава това, че в страната “се усеща глад за инженери”? Всяка година университетите произвеждат инженери, които в последствие остават безработни или не работят по специалността в най-добрия случай. Какви специалисти се търсят? (питам по принцип, не само за инженерните специалности)

Втората ми питанка е: навсякъде в обявите за работа пише, че се търси човек за еди-каква си позиция, с еди-колко си професионален стаж на същата или подобна позиция. Та питанката ми е, че за всяка работа се иска предишен опит и никъде не търсят обучени, но неопитни специалисти. Откъде тогава трябва да започне някой току-що излязъл от университета остава загадка. Мнения и предложения?