Отново на път

На 9-ти (вторник) отново ще бъда в София, но този път на тест. Стискайте ми палци да пристигна безпроблемно, да не се загубя в града и да не закъснея А после да си купя от ОНЕЗИ бонбони, дето толкова много ги обичам, да се намерим с В. и да ядем китайско и в крайна сметка да се прибера вечерта вкъщи. Ще бъде чуден ден!

Утре вече съм на лекции, а видно е, че във вторник ще ги пропусна. До 18-ти обещавам, че ще съм сериозна, макар че едва ли ще си изпълня обещанието в цялост Сега кисна в очакване на няколко отговора, които ако са положителни, април ще бъде най-страхотният месец тази година! Стискайте ми палци!

Нямам абсолютно никакво търпение отново да се кача на някое IC.

2.02.2010. Някои празнуват, други…ами правят други работи!

И днес го играя главен кюмюрджия у дома Има нещо успокояващо в това да си седиш до печката и да бухаш дърва и въглища вътре. Като го съчетаеш с успешното приключване на сесията, броенето на дни до отлитането и  жалките опити за започване на написването на дипломната работа…всъщност последното леко стъжнява картинката.

На 8-ми ми започват лекциите по право, пък май и по ИМ, но по него така или иначе няма да получа заверки, така че даже не го и броя. Още няколко дни почивка. Малко ми е тъпо, че нямам никакво желание да се виждам с когото и да било. Обещала съм на приятелите ми, че ще се съберем преди да замина, но единственото ми желание е да си стоя у дома на спуснати щори и да си гушкам кафевия пуловер. И си държа телефона на вибрация, за да не го чувам, но проклетията тресе цялото бюро. Няма начин да не я забележа даже и от другия край на къщата

Dollhouse свърши, Heroes стана умопомрачително тъп. Все повече заприличва на турска сапунка и може би е дошло време да го спрат.

Трябва най-накрая да се уловя и да я напиша тая дипломна работа, ама хич не ми се занимава. Не може ли аз да си гледам филми, а тя да се напише сама!? Очевидно не може. Имам време до края на април (така мисля), но ми се ще да съм приключила с нея преди да замина. Не си представям, че ще отида в Белгия и ще се затворя в общежитието, да си пиша дипломната работа. Мрън, мрън, мрън…

Май ще си викна някой у нас да пием кафе.

Наблюдения

Знам, че не съм точният човек, който може да дава акъл по отношение на комуникацията и връзките между мъжете и жените.

Гледам от около седмица новият феминистки блог в Блогосферата на Дневник, статиите на авторите, мненията и реакциите на хората, които четат и коментират и някак си не мога да не се запитам „не може ли просто да бъдем приятели?“. Кому е нужно такова разделение и защо някои хора като че ли просто имат нужда да се чувстват дискриминирани от другите и прецакани от живота за това, че са се родили жени. Сега като се замисля не мога да се сетя за случай, когато съм помолила мъж да направи нещо за мен и той да не го е свършил. И не, паметта ми не е къса. Да, знам как да си искам. Да, избягвам комуникацията с доказани тъпанари. Не, не считам, че някой ми дължи уважение на общо основание.

Да броиш дни

Вече нямам никакво търпение да дойде 19.02 и да отлетя за Белгия. Пет месеца в страната на Поаро и белгийския шоколад. Понякога получавам много много повече отколкото съм искала. Или искам малко или не знам колко много мога да поискам. Щастлива съм.

Спечелих! СПЕЧЕЛИХ!

Сега, мили деца, ще ви разкажа една история за това доколко тъп може да е един човек. И какви могат да бъдат последиците от това:

Един съботен ден, да кажем 9.01.2010, Ива си стояла вкъщи, гледала филм от серията за Поаро и пиела мляко. Изведнъж файърфокса докладва, че има получен мейл в джимейлската поща. Пусто любопитство! Ива спира филма и отваря пощата да види кой се е сетил за нея в този късен час и по каква работа я търси.

Какво и било учудването само, когато видяла, че полученото писмо е от Nokia Promotion. Уведомяват я, че е спечелила 520 000 паунда от промоционална програма в Обединеното кралство! За да си ги получи обаче трябва да даде някои лични данни, с които тя иначе не би се разделила така лесно. Но нека не се занимаваме сега с такива дреболии!

Нека обаче да разкажем подред: след отварянето на писмото, тя със затаен дъх се зачита. На моменти обаче го изпуска и вдишва отново. Това упражнение бива комбинирано с учудено повдигане на вежди и все по-внимателно зачитане в текста.  Защо обаче и е било нужно всичко това? Тайната се крие в изумителния факт, че поданиците на Нейно Величество, изглежда нямат английската граматика за нищо!  Естествено ние не сме някакви буквоеди и не бихме се заяждали за няколко умопомрачителни граматични и смислови грешки…

Застиваме обаче в съвсем истински и непресторен потрес, когато виждаме, че служителят, изпратил ни e-mail-а с уведомлението, че Ива печели от промоционална програма във Великобритания, е студент…в турски университет! Той, изглежда, е истински горд от този факт, тъй като няма друга обективна причина да използваш университетския си e-mail адрес за служебна кореспонденция и уведомяване на спечелилите от томбола.

В миг на умиление нашата героиня решава, че ще дари част от сумата на тази бедна душа, която от липса на достатъчно финансови средства е паднала до там да зареже английските традиции в образованието, да плюе на честта на английските университети и да се заточи в Анадола, където обучението е евтино!

Все още обаче в прилив на радост, тя решава да издири контактите на ръководството на съответния университет и да изрази мнението си относно чуждоезиковата подготовка на студентите там. Естествено започва с истинска и непресторена похвала по отношение на морала и възпитанието им, след което дава препоръки за това кое би следвало да бъде подобрено за достигането на нови висини в изпълнението на служебните задължения. Не скрива учудването си от факта, че едно висше учебно заведение все пак може да си позволи лукса да обучава такива убавци. След което пожелава приятен ден.

Толкова различни и толкова еднакви

Новата година я посрещнах междукултурно.

Сред хората, които не познавах имаше и две рускини. Или пък украинки – това не можах да разбера. Едната не говореше български, явно от скоро е тук, но другата за сметка на това беше перфектна и в говоренето, и в разбирането. Щом схващаше лафовете и простотиите от типа на “гъз пол няма”

Същата разказа, че е работила като аниматор и когато се напихме достатъчно, ни организира няколко игри. Оказа се, че с деца се работело по-лесно, защото не разсъждавали толкова и задавали по-малко въпроси Надуване на балон и рисуване на човечета върху него, приготвяне на коктейл и изпиването му със съединени сламки, закрепване на букви към части от тялото…тук Д. буквално победи със задника си. Моят отбор започнахме добре, нооо после Д. дойде и обърна резултата в полза на другия отбор и така загубихме безславно Но пък беше супер забавно! И установих, че единственият начин водката да не ми е толкова противна, е да добавям битерлимон.

Интересно ми беше да науча, че за тях поздравяването с песен не е познато. Момичето, което не говореше български не можеше да разбере смисъла на това и бяха необходими доста дълги разяснения на руски. Нямат и обичая с късметите. В нашия случай имахме и баница, но самите късмети не бяха в нея, а в една питка. Б. се прояви като невероятен полиглот при обясненията, смесвайки 3 езика и един диалект в едно изречение. Естествено с цел лигавене. Имам чувството, че до края на вечерта Н. доста задобря в българския. Достатъчно е да спомена, че научи най-важната дума: “Наздраве!”

Бяха ни подготвили едни салати, каквито ние тук нямаме и не знам как се наричат. В първият момент ги оприличих на торти, защото бяха оформени като купол и самите им цветове говореха за нещо сладко: бяло, розово и жълто. Оказа се, че бялото е от цеденото мляко, розовото идвало от боядисването с цвеклото, а жълтото отгоре е настърган картоф Във вътрешността на салатите имаше и сельодка, а в едната беше добавен и лук. Аз риба не понасям, но самите салати бяха приятни, със странен за нас вкус, но бързо се свиква и се одобрява. Даже ще се опитам да ги приготвя и аз Много добре стоят на празнична трапеза.

Добре изпратих предишната година, добре посрещнах новата.

Форумни мъдрости

Следващият цитат е от форума на Dir.bg под статия за разбит банков трезор:

Нещо в банкивата система е сбъркано. З да се отвори сейф би трябвало да има код,койо се намира поне в 4 човека и след като всеки си пусне кода едва тогава да се отваря.А не на бай Иван да му ударят една глава и с това работата да приллючи.Мисля си,че това е направено нарочно за да има далавери.Ако поразгледат например бнякой Бг медии ни дават сувети,как ако имаме ценности да и дадем за охрана в банки и трезори.А какво излиза на практика? Така ,че това е поредното промиване на мозъци.Господа от Банковия сектор оправети си системите за отваряне на трезори да не става така лесно а да буде,както ви написах по горе.Иначе 7 номер мотика и на полето да копаете да ви дойде акъла как се работи за 120 лв.

Публикувам го без съкращения и без намеса в оригиналния правопис. Не коментирам.

По-надолу друг подозира статията за част от схема за разкриване на извършителите на престъплението:

плячкосаното сигурно е мн по-малко, ама ченгетата са решили да кажат 10 милиона белким някой от помагачите да си каже- бах ги, на мене бутнаха мизерни парички пък те зеха големите – я да ги натопя :0) Тая схема почти сигурно ще проработи !

С толкова много експерти в тази държава нищо чудно, че форумите са по-забавни от цирк. Вземаш пуканките пред компютъра и четеш. Определено вдига настроението в мрачни дни.

Какво беше и какво ще бъде

Какво беше

1. В Русе се организира среща на форума на Lex.bg. Ходих, беше интересна вечер и с някои от хората продължаваме да се виждаме.
2. Няколко години (1? 2?) след първата блогърска бира в София, такава се организира и в Русе. Отново ми беше интересно да видя хората – останалите русенски блогъри офлайн и определено си прекарах добре с тях. Не успях да присъствам на втората (Коледната), защото предния ден майчето имаше рожден ден На третата обещавам най-тържествено, че ще отида.
3. Пропих вино Досега не съм изпитвала особен интерес към този алкохол и продължавам да твърдя, че най-хубавото нещо за напиване е мартинито с 2 маслини. Но вече търся ултимативното българско вино, с което да си разнообразявам. Е не го търся много упорито но приемам съвети кое е най-хубавото полусухо, бяло (или червено), леко и с някакъв приятен допълнителен аромат (примерно мента) вино. Предложения? Нямам намерение да опитвам всичко, което се продава.
4. Избрах си темата за дипломната работа! Сега остава само да я напиша, да и дам пауър и да отвея шапките на дипломната комисия през юни/юли, ако успея да си взема изпитите и да се явя лятото на защита или да почакам на полусъединител до септември и още по-мощно да им отвея шапките
5. НЕ играх FarmVille във Facebook Не гледах риби в аквариум, не преобличах човечета в YoVille, не воювах с вампири, не организирах мафия, абе с две думи не се поддадох на масовата истерия. НО за сметка на това изреших всички куизове и изтеглих всички късметчета! Сега с чувство за изпълнен дълг мога да си налея второто кафе за деня, което ме подсеща, че…
6. Намалих употребата на кафе до едни твърде разумни граници и няма помен от онази нервна Ива, която пиеше по 7 кафета на ден. За съжаление обаче това не реши проблема със съня. Нищо! Защото се оказа, че
7. Денонощието от 24 часа продължава да не ми стига за нищо, тъй като продължавам да си измислям все повече нови и нови задачки-закачки, с които да си изпълвам ежедневието. Например да участвам във всички конференции и състезания, които ми се сторят интересни или имат кауза, която съвпада с моите разбирания. Толкова много мотивационни писма и особено есета не съм писала през целия си досегашен живот. Най-странното е, че когато са на английски ми идва от вътре някак си да ги пиша хубаво, докато за едно свястно есе на български, може 10 дена да не ми дойде музата и накрая пак да стане някакво супер изтормозено, да не кажа чак “изнасилено”. Като последната ми курсова работа например, дето почти ме е срам, че аз съм я писала.
8. Участвах във всички прояви, за които успях да науча преди да е изтекъл крайният им срок за кандидатстване. В резултат: 1) Ходих в Словения и планирам някой ден да отида в Словакия. Малко като извинение, че преди не правех разлика между двете. Супер съм зле по география. 2) Участвах в състезание за есе, на което се класирах за втори кръг, но там конкуренцията буквално ме премаза (това е хубаво!) 3) Ходих на изпит по английски, за да се класирам за Еразъм. Успях! Ще ходя в Белгия за последния ми семестър като студентка в бакалавърска програма. 4) Не успях да се класирам за участие в TH!NK about it, за което съжалявам.
9. Едно нещо, което ще запазя в тайна но си слагам точката като напомнянка, че го има.

Какво предстои?

1. На 6.01.2010 откривам сезона на сесията с Продуктова политика
2. На 18.01.2010 ще разбера дали имам някакви шансове за магистратура в Майнц.
3. Ако на 18.01.2010 не получа добри новини до 20.01.2010 ще си засиля документите за програма Vulcanus – всички знаете каква любов питая към Япония и колко много искам да отида там, макар и идея да нямам как ще се впиша в обстановката, как ще свикна с нравите и странностите им и дали въобще ще успея да се нагодя към темпото на живот там.
4. Горе-долу около същата дата ще подам документи за още една камара места, на които искам да отида с различна цел, като ангажиментите ще започнат след дипломирането ми по първата специалност, което изглежда е условие за всичко на този свят (!@#$%…)
5. По същото време ще текат сроковете и за кандидатстване за много състезания, в които ми се участва
6. На 8.02 ми почват очните
7. На 19.02 летя от Букурещ за Брюксел, откъдето ще отида за Антверпен и на 21.02 ми почват лекциите в Karel de Grote Hogeschool
8. Ще видя много неща, ще се запозная с много нови хора и ще изпълня една отдавнашна мечта: да ям истински ръчен белгийски шоколад
9. От цялата работа само не става ясно аз кога всъщност ще мога да отида на TOEFL, който е условие за много от нещата, които искам

Ииии естествено Wishlist!

1. Онзи батко от Алфа банк! Има и още един, който няма да върна.
2. Още повече енергия и вдъхновение.
3. Още повече прекрасни моменти.
4. Нов хубав тефтер за 2010-та, който да отговаря на всичките ми изисквания и глезотии.
5. Хубава готварска книга с картинки и неща, които бих могла да успея да сготвя. И които да стават за ядене естествено! Без изгъзици от рода на “Телешко с лимон и копър”
6. Чаша с Мечо Пух като онези, които видях в онази книжарница на центъра
7. Свястна машина за еспресо
8. Чорапи! Дори може би най-много искам чорапи

За семейните неща

Остава още малко до идването на 2010 За разлика от 2008, 2009 беше повече от щастлива. Защо това беше така, си го обяснявам най-вече с промяната в нагласите ми и начина, по който възприемам света. В момента не мога да се сетя за нещо, което трайно да ме е ядосало.

Имаше обаче доста неща, които ме озадачаваха и едно нещо, което ме хвърли в откровен потрес: осъзнах, че почти всичките ми приятели и по-голямата част от хората около мен са с разделени семейства. Наистина, за всеки поотделно си знаех и преди, но за пръв път осъзнах колко много са тези, които нямат

истинско семейство по начина, по който го разбирам аз

Само за статистиката фактите са следните:

1. повечето ми познати са на моята възраст или гравитират между 19 и 27
2. на почти всички родителите им са разделени (всъщност освен мен и още една близка приятелка в обкръжението ми май няма друг човек с истинско семейство от двама родители от различен пол)
3. противно на всички схващания за това, че децата на разделени родители често са проблемни, моите приятели са свестни хора, нямат проблеми с възпитанието и не са имали криминални прояви
4. повечето са отгледани от единия си родител, най-често майката, но не са малко и тези, отгледани от баба и дядо
5. родителите им са се разделяли, когато детето им е било малко. По мои най-груби сметки това се е случвало най-често малко след 1989 година
6. повечето не поддържат никаква връзка с родителя, който не ги е отгледал и по техни думи не желаят да поддържат такава връзка
7. не им пука, че не са отгледани от двама родители и не считат това за някакъв пропуск

Чудя се това нещо повсеместно ли е или просто в моето обкръжение е така?

Марибор: През още един поглед

През времето, когато не съм писала нищо в блога, успях да получа доста отзиви по темата „Марибор“. Г-н Лалимир Лалов коригира някои неточности и ме допълва, затова с негово разрешение, публикувам части от кореспонденцията ни:

„Тъй като съм бил там /командировка/, ще си позволя да Ви корегирам леко и допоясня някои неясни по Вашите думи обекти. Катедралата, която показвате, е всъщност Францисканската църква- изпращам Ви снимка на същата църква, но от друг ъгъл. Тук се вижда съжителството на епохите- до църквата е този съвременен /скандален?/ фонтан. Втората снимка, която изпращам, е от Катедралата, снимал съм мястото, където се е молил папа Йоан Павел Втори. Катедралата е наблизо до църквата, но не е нещо голямо, за да се набива на очи. От другата страна на градинката,
където е Катедралата, е показаната от Вас сграда със статуите. Това е някакво висше училище /университет/. Посоченият от Вас архитектурен паметник е кметството на централния площад, където е и характерният паметник. Този паметник е на чумата. Не се учудвайте- на много места в градовете на запад има чудни паметници в памет на тази болест, защото през Средновековието е отнела живота на голям процент от населението. Изпращам Ви и една снимка от района на много известната ски писта, където се провеждат европейски и световни първенства.

В интерес на истината заслужава /по мое скромно мнение/ да се разходи човек из стария град- района между Катедралата и Францисканската църква. Друго интересно освен МОЛ-а до църквата и Европарка от другата страна на р. Драва не видях. За информация там, на юг, в покрайнините на града при пистите /разбираемо/ има доста добри семейни и по- големи хотели. Изпращам снимка на един.

Още една идея за този, който има свободен ден /и автомобил/. На по- малко от половин час е австрийският град Грац, на около час е столицата Любляна. А на около 2 часа е Виена… На малко повече е Залцбург… Някъде на толкова, но на запад е Венеция. „

А ето и снимките:

Мрън, мрън

Уважаеми читатели,

помните ли как преди около 3 седмици се тормозих дали ще успея да получа Bescheinigung от немски университет за DAAD-стипендиите? И как в последния момент получих? Е, имаме новина: днес, точно 20 дни след крайният срок получих още един (или по-скоро „още една“) Bescheinigung. Направя ми идва да си изям домашните чехли от яд! В мейлите изрично посочвах крайният си срок, до който са ми нужни бешайнигунгите, стига някой да четеше какво точно съм писала. Изглежда сега до края на 2010 ще получавам положителни и отрицателни отговори, а както и искания за повече информация и официални документи. Уф, дано все пак се получи със стипендията. Все повече се навивам за Майнц и донякъде започна да ми избледнява първоначалната идея за Япония. Всъщност хич не е почнала да избледнява, но осъзнавам, че за там ми трябват много, много, много пари, които няма откъде да взема, а както вече установих на практика, българската диплома за висше образование не е най-добрата препоръка при получаване на стипендия за обучение в белия свят…

Много се чудя дали да кандидатствам и за ВУЛКАНУС, но като че ли е по-добре да го оставя за след магистратурата. Така като гледам резюметата на предишни участници в програмата, хич няма да вАжа пред такава конкуренция.

Между другото, не можах да се класирам на никое от първите места на състезанието, за което идвах в София.

Странно, че утре ще ми е последният 8-ми декември като редовна студентка…

И за финал използвам момента да препоръчам супер добрия сериал  Fringe. Ама е наистина добър!

Автобусът: моят трети дом

И така доста ударно се оказа, че пак имам наминаване към столицата. В петък 8:30 сутринта кацам на софийска почва и до 10:15 трябва да съм успяла да намеря УНСС и да изпия поне едно кафе. Не знам колко време ще продължи ангажимента ми в сградата на университета, но в 16:00 вече трябва да съм в автобуса и да напускам София.

Освен това получих мейл, че ще се провежда Balkan Case Challenge (BCC) 2010. Миналата година се регистрирах за участие, но по едно кофти стечение на обстоятелствата не можах да си взема уверение до последния ден за попълване на всички графички. После се оказа, че дори и регистрацията ми да е била ок, пак нямаше да мога да участвам, защото пък ми тръшнаха един изпит точно в първия ден от състезанието. Аргхххх! Тази година няма да съм съвсем в България. Доколкото разбрах в Белгия имали някаква огромна ваканция през април за Великден, но не разбрах кога точно и колко продължава. А всички събития са през април! И за всички регистрацията е през декември 2009 или януари 2010! Между другото оказа се, че съм изтървала срокът за кандидатстване за Winter University в Митровица. Едва днес научих, че ще се провежда, а дедлайнът е бил на 24.11.2009. Аргхххх!

Мисълта ми беше обаче, че в петък съм в София. В случай, че някой има желание и време, можем да се видим

Почитатели на поезията?

Напоследък ми се чете нещо различно. Например мерена реч. Признавам си, че поезията не ми е любимото четиво и определено съм привърженичка на прозата. Нооо…човек понякога има нужда от промяна

Затова се обръщам към читателите с питане дали могат да ме насочат към нещо интересно?

• да не е от нещата, изучавани в училище. Ще чета за удоволствие
• да е нещо нестандартно. Например древноегипетска поезия, латиноамерикански автори и т.н. Нещо нестандартно
• предпочитам сборник от няколко автора
• книгата да има интересен външен вид (ще чета за удоволствие). Това почти означава луксозно издание
• да не е сонетите на Шекспир
• може да е тематичен сборник: за любовта, за слънцето, за кафето или нещо друго
• да сте го чели и наистина да ви е харесало (или поне да познавате някой, който го е харесал)

Дали ще открия такава книга?

(Всъщност можеш да ми предложиш и интересна проза, стига да отговаря на горните условия)

Нетърпение

Най-елементарният начин да си доставиш радост е да получиш това, което искаш. Тъжно е, че чувството трае кратко и бързо изчезва през вратата. Обаче се чувстваш добре.

Есента не ми е от любимите сезони. Никога не съм имала подходящи обувки за нея. Но пък е някак уютна.

Вече нямам търпение да дойде 19.02.2010 и да отлетя за Белгия. Цял семестър в Антверпен. Последният ми като редовна студентка. Надявам се, че ще успея да се дипломирам през юни 2010. Иначе няма да има смисъл да чакам януари 2010. През август 2010 ще направя 23, а може и да уча в Германия. Може да съм в Япония. Може да съм на други места. Това все още е под въпрос. А може и нищо да не направя Засега ми остава само да си пия жълтата лимонада и да мисля накъде да поема. Или по-скоро да мечтая и да опитвам – възможностите са много.

Резервирах си вече самолетния билет. Натъпках куфара с всички глупости, които ще вземам и го претеглих. Влизам в норматива 15 кг се оказаха адски много багаж!

Опитвам се да събера смелост за TOEFL. Наясно съм с формата на теста, уловките и т.н. и все пак самото име TOEFL ме плаши. Трябваше още преди години да взема някой Cambridge сертификат и да не се главоболя сега.

Смяна на местата за отдих и една музикална новина

Днес се случи нещо странно. Денят започна нормално и се очертаваше и така да завърши – събота е, нормално е човек да се види с приятелите си, да върши с тях обичайните неща (кафе, магазини, приказки и т.н.)…но да ходи с тях по магазини за домашни потреби!? Да, по някаква причина решихме да влезем  в мосю Бриколаж и да разгледаме какво има. Беше ми интересно…даже си харесах една ваза и почти я бях надигнала да я нося към касата като се сетих, че всъщност нямам цветя за нея. Първи признак, че се неусетно превръщам в лелка. Или пък че започва да ми пука за поддръжката на дома.

На 2. октомври е излязла Erotic lounge 8 (Intimate Selection). Още нямам мнение, тепърва преслушвам компилацията. Жалко е, че е почти единствената свястна поредица за lounge.

Малко трудно ми е да повярвам, че е края на ноември. Някак бързо се измина годината. Беше хубава